До 100 000 евро ще получава едно земеделско стопанство в периода след 2020 г. Таванът е заложен в законодателните предложения на Европейската комисия.
Те бяха представени преди дни от Марио Милушев, директор на дирекция “Развитие на селските райони и предприсъединителна помощ” в генерална дирекция “Земеделие” на ЕК.
Девет специални цели ще бъдат изключително важни за бъдещото програмиране на Общата селскостопанска политика (ОСП) и на тяхна основа всяка държава ще състави своя национален стратегически план и ще записва в него кои са приоритетните ѝ сектори и задачи. Гъвкавостта ще позволява
прехвърляне на
средства от
първия към
втория стълб
на ОСП, както и от големи към по-малки ферми.
ЕК държи на тавана на субсидиите от 100 000 евро, като ще се изключват разходите за труд. Освободеният финансов ресурс от налагането на таваните всяка държава ще може да прехвърли към селските райони или преразпределителните плащания на фермерите - както си реши.
До 2020 г. България е избрала единна ставка на плащане на площ, но след това плавно ще преминава към новия модел, който се дебатира сега, като ще има право, както и останалите страни членки, да реши на регионално ниво да
въведе различни
ставки на
плащане за
отделни региони
или подрегиони, стана ясно от обясненията на експертите.
Галин Генчев от отдела за околна среда към комисията коментира преди дни, че максимумът ще е дори по-орязан.
Предвижда се въвеждането на няколко прага. Директните плащания до 60 000 евро няма да се намаляват. За сумите между 60 000 и 75 000 евро редукцията ще бъде с 25%. В следващия диапазон - между 75 000 и 90 000 евро, намалението ще бъде с 50%, а между 90 000 и 100 000 евро – със 75%.
“Това означава, че реалният таван не е 100 хил. евро, а по-малък. Една ферма може да получи по този компонент не повече от 81 250 евро”, посочи Генчев.
Една от обявените цели е по-справедливо използване на средствата.
“На база хектар това означава по-високи ставки и прехвърляне на средства от големи ферми към средни и малки”, отбеляза Генчев и обясни каква е идеята това да се случва на практика.
Според предложението на ЕК общият бюджет на ЕС в периода 2021-2027 г. ще бъде 1,28 трлн. евро. От тях за ОСП са заделени 365 млрд. евро, което е спад от 5% в текущи цени спрямо предходния програмен период.
След 2021 г. България ще разполага с бюджет от близо
7,52 млрд. евро
за директни
плащания и
Програмата за
развитие на
селските райони
при 7,4 млрд. евро за периода 2014-2020 г. Тогава за директните плащания ще бъдат отделени 5,55 млрд. евро, което е спад от под 1%, ако се вземе предвид последната година от настоящия програмен период - 2020 г.
Същевременно средствата по линия на Програмата за развитие на селските райони ще бъдат с над 15% по-малко.
Експертът обясни, че в предложението 286 млрд. евро са заложени по първия стълб. От тях около 20 млрд. евро са за пазарните мерки, 267 млрд. евро са за преките плащания, които са свити с 3,9%.
Бюджетът от 79 млрд. евро за втория стълб е орязан с 15%.
“Това не е предложение на Европейската комисия. Това е ребалансиране между финансирането от държавите членки и от комисията. При първия стълб няма рефинансиране, за разлика от втория, който позволява рефинансирането”, обясни експертът.
Листът с допустими култури за подпомагане остава почти същият. Добавят се обаче култури, които имат потенциал като суровина за продукти от биоикономиката.
“Това е много важно. Една от опциите е да се използват т.нар.
енергийни
култури
Свързано е с желанието на политиките да засилят и да фокусират усилията в развитието на биоикономиката като особено средство за повишаване на доходите на първичните производители и като цяло в селските райони”, каза експертът.
В следващия период малките стопани ще получават кръгли суми. Страните членки ще имат гъвкавостта да определят всички условия.
“Таргетирането на подобен тип стопани и ферми, голяма част от които са непрофесионални, може да ги насочи към по-професионално производство, подпомагайки конкурентоспособността им”, каза Генчев.
Държавите ще определят и дефинициите на понятия като истински земеделски стопани, млади земеделски стопани, какво е селскостопанска дейност, земеделска площ и т.н. Тези думи предопределят условията за допустимост, затова е и важно как ще бъдат тълкувани, обясниха експерти.
Основна идея в предложението на комисията за новата ОСП е опростяване на правилата за сметка на постигане на цели и резултати, коментира зам.-министърът на земеделието Вергиния Кръстева. Според нея в новите политики се цели да има повече възможности за субсидиране и гъвкавост за държавите членки.
Тя припомни част от основните заключения на председателството, свързани с опростяване и модернизиране на бъдещата ОСП, както и намаляване на административната тежест за бенефициенти и администрация. Заложени са и мерки за обновяването на поколенията и привличането на млади фермери в сектора.
Над 50% от фермите в ЕС обработват до 5 хектара
Над 50% от фермите в ЕС са малки, с обработваема земя под 5 хектара. Близо 50% от стопанствата в ЕС са професионални ферми между 5 и 10 хектара, а 1% са големите ферми. Това стана ясно от данните на Европейската комисия, представени по време на форума.
28% от земеделската земя в ЕС е в ръцете на големите ферми, 67% е при средните, а 4,9% е при малките. 5% от фермите получават 60% от субсидиите, а 43% от малките фермери получават 4% от субсидиите, стана ясно от данните на Европейската комисия.
Доходите на земеделските производители се приближават до средния доход в останалите сектори в страната, стана ясно още от данните. Всяка година най-малко 20% от фермерите имат загуба на доход, който е повече от 30% в сравнение с предишните 3 години.
От 1980 до 2016 г. загубите на фермерите, свързани с климата, се увеличават и трябва да бъдат компенсирани.
Други сериозни предизвикателства пред фермерите в Европа е прогнозираният натиск от липсата на азот в почвата и липсата на заинтересованост от младите хора към селскостопанския сектор като възможност за прехрана.
Държавите сами ще определят значението на понятия за допустимост