Финансовото разузнаване на ДАНС е наясно кои българи имат бизнес с офшорни компании. Това става ясно от годишния доклад за работата на финансовото разузнаване през 2017 година, предава OffNews. От оскъдната информация се разбира, че става въпрос за "ноторно известни" български граждани, собственици или клиенти на дружества, за които са постъпили запитвания от чужди служби.

В доклада се посочва:

Продължават случаите на запитвания за ноторно известни лица (български граждани), които обикновено са клиенти или действителни собственици на дружества клиенти на задължени лица в съответната държава. В голяма част от получените в САД ФР – ДАНС (Специализирана административна дирекция "Финансово разузнаване" - ДАНС, бел. лед.) международни запитвания, това са преводи от/към България към/от страни с висок праг за преодоляване на банковата тайна или офшорни юрисдикции.

За разлика от доклада за работата на дирекцията през 2015 година, когато беше посочено, че е имало случаи на съмнителни транзакции със замесени висши държавни служители, в настоящия доклад подобна информация е спестена.

Постъпилите запитвания през годината са 68, като по тях от Финансовото разузнаване са изисквали информация от частни лица, дружества и банки

Интересът на чуждите служби към България се запазва, като през 2017 г. е запазена тенденцията за увеличаване на запитванията за наредени с измама преводи от чуждестранни физически и юридически лица към сметки, разкрити в България. В някои от случаите става въпрос за парични средства, придобити от "пирамиди", телефонни измами и участие в организирани престъпни групи.

Чуждите служби се интересували и от данъчни измами от типа "въртележка" и други данъчни престъпления, в които участват български дружества.

През 2017 г. са спрени общо 19 броя съмнителни банкови операции на обща стойност 1 923 468 евро.

Финансовото разузнаване отчита запазване на тенденцията за пране на пари от организирани престъпни групи. В тези схеми предпочитани са "високо ликвидни активи" или такива, които предоставят високо ниво на анонимност. В тези схема често се включват и криптовалути, използване на търговия с високорискови финансови инструменти, както и такива, които позволяват прихващания или изкупувания на вземания.

"Целта е затрудняване на институциите, които прилагат мерките за превенция и противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма да могат да проследят икономическата логика в дадена операция или сделка и съответно да установят където подобна логика липсва", коментират от ДАНС.

От Финансовото разузнаване отчитат като слабост в европейските регламенти въвеждането на т. нар. "европейски паспорт", който се използва от все повече финансови институции. Този инструмент дава възможност за извършване на финансова дейност на територията на ЕС без за това да е необходим лиценз в съответната държава. Достатъчно е такъв лиценз да е издаден от друга държава в ЕС.

Този вид дейност затруднява набирането на информация за вида услуги, които се предлагат в държавата, в която се оперира с паспорт, вида клиенти, кои от тях са по-високо рискови по отношение на изпирането на пари и финансирането на тероризма и други. Това прави част от тези финансови институции по-високо уязвими за използването им за цели на изпирането на пари и финансирането на тероризма, се посочва още в доклада.

Финансовото разузнаване е пратило общо 760 сигнала до прокуратурата, МВР и други дирекции на ДАНС.

Пълният текст на доклада вижте ТУК