Премиерът: Има хора с по 300-400 автомобила, които застраховат. Карат ги в Румъния, Италия, Германия, Македония и Гърция
“Имаме съществен проблем в застраховането - автомобили с български номера, които се карат в Румъния, Италия, Германия, Македония и Гърция. Има хора с по 300-400 автомобили, които застраховат”. Това обяви премиерът Бойко Борисов пред депутатите във вторник. Парламентът прекъсна лятната си ваканция, за да се събере извънредно по казуса с фалиралия застраховател “Олимпик”.
42% от катастрофите в Румъния, или както ги водят - настъпили застрахователни събития, са с коли с български табели, обясни премиерът. Като настъпи щета, нашите компании плащат, каза Борисов. Той възложил на полицейските аташета в тези държави да съберат информация.
Според официални данни само за последните 3 г. държавата чрез Гаранционния фонд е
платила над
36 млн. лв.
обезщетения
заради катастрофи с коли с български номера. Сумата е за автомобили, които нямат “Гражданска отговорност”. Колко пари са изплатили частните застрахователи по валидни полици, не е ясно, тъй като не се води такава статистика. Експерти предполагат, че сумата не е по-малка от тази, платена от държавата.
Схемата с регистрирането на коли в България, които обаче се карат в чужбина, действа от няколко години. Чрез нея се спестяват значителни суми от данъци и “Гражданска отговорност”. В Германия и Италия например цената на задължителната полица е поне 5-6 пъти по висока от средната сума от 200 лева, колкото е у нас.
В парламента Борисов предложи да се направи работна група, която да проучи законодателството и да излезе с предложение за решение по казуса с “Олимпик”.
И призова
всяка партия да
излъчи експерти,
които да кажат какво може да се направи. Ако ги платим тези пари, да знаем защо и въз основа на какво, допълни той.
Депутатите решиха да създадат такава група и възложиха на министъра на външните работи Екатерина Захариева заедно с финансовия министър Владислав Горанов да търсят възможности за помощ на клиентите на “Олимпик”. До 7 септември Горанов трябва да представи резултати пред парламента.
Пред депутатите Борисов каза още, че Комисията за финансов надзор е избрана от парламента с консенсус и няма как ГЕРБ да носи политическа отговорност за казуса с “Олимпик”.
Парламентът гласува в сряда и оставката на зам.-шефката на финансовия надзор Ралица Агайн, която отговаря за застраховането. Тя сама я внесе, след като в понеделник от правителството я поискаха.
“Оставката не решава кардиналните въпроси. Морален акт, благодаря ”, каза Борисов по адрес на Ралица Агайн.
“Това е морален и емоционален ангажимент към хората. Държа да подчертая, че всички правомощия на Комисията за финансов надзор са приложени и
няма никакъв
пропуск във
възможностите,
с които комисията да повлияе на ситуацията с “Олимпик”, заяви самата Агайн (какво е свършила.
Владимир Савов поема нейния пост, реши по-късно на извънредно заседание регулаторът.
Агайн увери, че обезщетенията, които “Олимпик” дължи, ще бъдат изплатени. След края на делото за фалит на застрахователя, което трябва да се гледа в Кипър през септември, българският Гаранционен фонд ще покрие сумите, а след това ще си ги търси от кипърския.
Агайн посочи, че българският фонд има готовност да плати, тъй като разполага със 135 млн. лв. Тя допълни, че няма фонд, който да гарантира възстановяване на средствата по предварително прекратените полици. Клиентите ще трябва да изчакат ликвидацията на дружеството и ще станат негови кредитори.
На твърденията от финансовия министър Владислав Горанов, че регулаторът не е обърнал внимание на ниските цени, на които “Олимпик” е продавала полици, Агайн отговори че застрахователят е предлагал полици на над средната цена за пазара.
КФН като цяло
си е свършила
работата
и няма вина, Ралица Агайн също няма вина, а поема отговорността по морални съображения, затова ДПС ще я подкрепи, заяви зам.-шефът на групата Йордан Цонев.
Горанов иска да се разяснят рисковете от застраховки в чужди фирми 600 чужди дружества оперирали на българския пазар
Трябва да се помисли да се създаде подходящ механизъм, чрез който да обясним на хората, че обезпечителният фонд е приложим само за територията на България и не може да се ползва извън нея. Защото върху страната ни има огромен натиск, над 600 застрахователни дружества оперират на нашия пазар.
Това заяви финансовият министър Владислав Горанов по време на дебатите в парламента.
Трябва да е ясно на всички, че ако сключват договори с компании, които не са български, рискът да загубят премията си при предсрочно прекратяване на полиците е реален и няма механизъм на територията на България, който да го покрие. И това дава сравнително предимство на тези оператори, които внасят вноските във фонда, каза Горанов.
Според него отговорите на въпросите, зададени в парламента, са в действащото законодателство в България и ЕС и внесените на 24 май изменения в директива на ЕС, свързана с гаранции при фалит на застраховател.
Той припомни, че в момента според българското законодателство само регистрираните в страната застрахователи внасят пари в Обезпечителния фонд и от него биха се обезщетили засегнати при фалит. “Въпросът е дали обезпечителният фонд да бъде разпространен върху всички застрахователи, които оперират в страната. Ако решим да го разширим, ще е доста неприятен прецедент да търсим това със задна дата, но ако не стане със задна дата, няма как тези 9 млн. лв. да се възстановят, без да бъдат платени от българския данъкоплатец", каза още Горанов.
Министърът обясни, че
вноските не са
за сметка на
застрахователя,
а за сметка на
застрахования,
на данъкоплатеца, защото това било квазиданъчно задължение и не би съществувало, ако законът не би го накарал.
Ако решим със задна дата да покрием такъв риск на компания, която досега не го е обслужвала, това ще ощети компаниите, които са внасяли вноски, ще ощети българите, които са карани задължително да се застраховат, обясни министърът.
Горанов упрекна КФН и Гаранционния фонд, че не са влезли в комуникация с кипърския гаранционен фонд още през май, когато е станало ясно, че има проблем. Той обясни, че българският фонд се е присъединил към спогодба чак през 2012 г., при това с условието, че е само като посредник. Не били изчистили обаче техническите подробности.
Лицензът на “Олимпик” взет заради рискови инвестиции в Бразилия
Подробен доклад с действията на Комисията за финансов надзор по казуса с “Олимпик”, причините за фалита на застрахователя и правната уредва в ЕС представи в парламента Ралица Агайн. В. “24 часа” публикува най-съществените изводи в доклада.
Българският Гаранционен фонд ще плати обезщетенията вместо застрахователя, после ще си търси парите от Кипър
l Застрахованите по “Гражданска отговорност” следва да бъдат обезщетени чрез системата на гаранционните фондове на България и Кипър, което е вече уредено.
Българският Гаранционен фонд има ангажимент да обезщети увредените лица на застрахователя от Кипър и след това да отправя искане за възстановяване на плащанията до фонда на Кипър. За да започне изплащането на обезщетения, е необходимо компетентният съд в Кипър да се произнесе по внесеното искане за обявяване на ЗК “Олимпик” в ликвидация.
l Гаранционният фонд се състои от Фонд за незастраховани МПС, от който се изплащат обезщетения на пострадали, когато за превозното средство, с което е причинено ПТП, няма застраховка, както и Обезпечителен фонд, от който се изплащат обезщетения при несъстоятелност на български застраховател.
Към 31.12.2017 г. финансовият резултат на Гаранционния фонд е 13,02 млн. лв. Нетните активи са общо 134,8 млн. лв.
l От ЗК “Олимпик - клон България” са направени вноски в този обезпечителен фонд в размер на 2,078 млн. лв., които следва да бъдат възстановени.
l ЗК “Олимпик - клон България” извършва дейност у нас от 2009 г. Съгласно информация от надзорния орган на Кипър едноличен собственик е Диего Гонзалес Алонсо - гражданин на Испания. На българския пазар извършват дейност общо 617 застрахователи, лицензирани в други държави - членки на ЕС.
l Европейското законодателство не предвижда възможност за преценка от страна на приемащата държава дали застрахователят да бъде допуснат до местния пазар. Финансовият надзор върху застрахователите се осъществява от надзорния орган в държавата по произхода му.
Надзорът в България има правомощия единствено по отношение на пазарното поведение на застрахователите от другите държави членки. Това включва спазване на задълженията за регистриране на застрахователни претенции, за отговор по заведените претенции, за мотивиран отговор в случай на отказ за изплащане на обезщетение, както и на принципа за доброволност на застраховането, забраната за поставяне на индикации за сключен застрахователен договор върху застрахованото имущество и т.н.
l Искане за проверка в България на дейността на клона на ЗК “Олимпик” не е постъпвало в КФН от регулаторния орган на Кипър.
l До 10 май 2018 г. срещу ЗК “Олимпик - клон България” в КФН са постъпвали сравнително малък брой жалби, като по всички са извършени проверки и са налагани санкции, когато са констатирани нарушения.
l Информация за дейността на ЗК “Олимпик - клон България” по застраховка “Гражданска отговорност” е налична в КФН чрез системата на Гаранционния фонд, чрез която се издават всички полици. Данни по тази застраховка има след 2012 г.
l Предвид информация за по-ниски премии по “Гражданска отговорност” данните показват, че “Олимпик” през 2017 г. предлага полици на цени над средните за пазара.
l Съгласно данни на Гаранционен фонд действащите полици по застраховката са 197 551. От тях 96 658 са сключени на разсрочено плащане. Клиентите по тях не следва да плащат следващи вноски поради прекратяването на тези полици. Полиците до края на октомври са 111 261. По тях средната сума за възстановяване по неизтеклата част от договора ще бъде между 3 лв. и 33 лв. 57 379 договора изтичат до януари 2019 г., като средната сума за възстановяване по тях ще бъде между 47 лв. и 79 лв. Договорите, които изтичат след януари 2019 г., са 28 911, като максималната средна сума за възстановяване е 192 лв. Общата сума за възстановяване е 9 349 818 лева. Тя не се гарантира от системата на гаранционните фондове и следва да се възстанови от самия застраховател в производството му по ликвидация.
l На 10 май 2018 г. КФН е уведомена от Министерството на финансите на Кипър, че на “Олимпик” АД лицензът за застраховател е отнет.
Управление “Застрахователен надзор” и КФН предприеха всички необходими действия още в същия ден да бъде постановена забрана ЗК “Олимпик” да се разпорежда с активите си в България, да сключва нови договори, да удължава срока на сключени договори и да разширява покритието по тях за срок от 6 месеца.
С посочените действия Комисията за финансов надзор е спазила пълно и точно изискванията на Директива “Платежоспособност”.І
l По искане на КФН от кипърския регулатор беше предоставена допълнителна информация. От нея става ясно, че лицензът е отнет поради заключения на одиторите на застрахователя за баланса му към края на 2017 г. Проблемните активи са две големи инвестиции - в Olympic Brasil Sequros, отчетена на стойност 150 млн. евро, и инвестиция в NYSB Dominicana, която застрахователят е заменил срещу корпоративни облигации на акционера си Hispakol.
В КФН постъпи уведомление от Министерството на финансите на Кипър затова, че Диего Гонзалес Алонсо е обжалвал решението за отнемане на лиценза.
l В рамките на целия период от 10 май насам Комисията за финансов надзор е изпращала писма за получаване на допълнителни разяснения. Провеждани са разговори със служители от надзорния орган на Кипър за уточняване на въпроси по предприетите мерки и предстоящите стъпки.
l Към настоящия момент се очаква произнасянето на компетентния съд в Кипър за това за “Олимпик” да бъде открито производство по ликвидация, каквото искане е внесено от надзорния орган по застраховането на Кипър.
Всяка получена информация незабавно е докладвана на председателя на КФН, съответно и на комисията като колективен орган за случаите, при които е необходимо приемане на решения на комисията като колективен орган.
l В ЕС няма регламентирана система за изплащане на обезещетения при фалит на застраховател. Едва през 2018 г. Европейската комисия направи законодателното предложение за изменение относно застраховката “Гражданска отговорност” при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка.
С проекта на ЕК се предлага уреждане на отношенията с международен елемент по застраховка “Гражданска отговорност” при несъстоятелност на застраховател, когато ползвателят на застрахователни услуги не е от държавата по седалището на застрахователя. В този случай е предвидена възможност претенцията да бъде отправена към обезпечителния орган в държавата на ползвателя на застрахователни услуги, който след изплащане на обезщетение да има възможност да изиска възстановяване на платеното от органа в държавата по седалище на застрахователя.
По този начин предложението на Европейската комисия стъпва върху механизма, създаден чрез “Конвенцията за регреси между гаранционните фондове в случай на неплатежоспособност на застраховател по “Гражданска отговорност" на единния пазар”.
По сведения на Европейския орган по застраховане и професионално пенсионно осигуряване, изложени в становище за хармонизиране на нормативната уредба за възстановяване и преструктуриране на застрахователи и презастрахователи в държавите членки, в десет от държавите членки компенсационните схеми покриват животозастрахователните продукти, както в България.
В седем държави членки схемите покриват също така и обща “Гражданска отговорност”, каско и медицинско застраховане. В шест държави членки схемите покриват и пожар, и вреди на имущество, и помощ при пътуване. В пет държави членки схемите покриват застраховката “разни финансови загуби” и застраховка “правна помощ”. В посоченото становище липсва информация някоя от държавите членки да покрива загуби от невъзстановена премия при прекратяване на полиците вследствие на процедури по ликвидация.