Новите поколения са против, защото прекалено дълго трябва да се работи за дом

Когато живях две години в Етиопия, често използвах един таксиметров шофьор. Казваше се Масреша. Караше стара тойота, но я поддържаше добре. Всеки ден я миеше и затова чужденците много го търсеха. Няколко пъти съм го чувала да отказва на клиент по телефона, въпреки че има време да го превози, докато чака мен. Един ден не се сдържах и го попитах защо го прави, след като очевидно парите от пропуснатия курс са му нужни. Баща е на три деца – едно в университет, второ в училище, а най-малкото току-що прохождаше.

“Не ми трябва стрес. Искам, когато се върна вкъщи, главата да не ме боли и да мога да се радвам на семейството си”, отвърна той. А не мечтаеш ли да си купиш жилище, нова кола, продължих да разпитвам. “Кола – да, защото това е моят бизнес, но къща – не, защото за нея ще трябва да работя много, много и парите пак няма да ми стигнат да купя такъв дом, какъвто баща ми има в провинцията. Подобно на много млади етиопци и Масреша бе дошъл в Адис Абеба, за да търси работа. И макар етиопската столица да е превърната в строителна площадка, той не мисли да се впуска в тази лудост да изплаща апартамент с години. За него по-важно е семейството му да живее добре сега и децата му да се изучат. Масреша, както впрочем и много други етиопци, винаги е усмихнат и казва, че е щастлив човек.

Тези дни си спомних за неговата житейска философия, докато четях едно изследване на швейцарската банка UBS. То показва, че дори високопоставени специалисти, живеещи в световни финансови столици, трудно могат да си купят собствен дом. Например за двустайно жилище от 60 квадратни метра недалеч от центъра на Хонконг

ще са им необходими

цели 22 години, в

Лондон и Париж –

около 15,

а в Милано или Бостън – около 5. Освен това в много от привлекателните за квалифицираните имигранти градове възвръщаемостта на имотни инвестиции е твърде бавна. Ако все пак успееш да купиш такъв имот и ти се наложи да го напуснеш, защото получиш предложение за по-добра работа на друго място,

чрез даване под

наем то ще

се изплати

след 30 години

Във френската столица това ще стане даже след 36 години. Експертите на UBS смятат, че подобно съотношение е изключително високо, и предупреждават, че на такива пазари е много вероятно цените на имотите рязко да паднат, особено ако лихвените проценти по кредитите се увеличат.

Тревогата на банкерите се споделя и от местните власти, но в повечето случаи те имат твърде малко инструменти за намеса в свободния пазар. Хонконг например скоро е въвел данък заетост, за да насърчи строителните фирми и собствениците на имоти да ги продават колкото се може по-бързо. Причината е невероятният скок на цените на жилищата и продължаващото търсене. Само преди 10 години в Хонконг е можело да се купи дом с добра заплата след 12 години работа, а сега са необходими 22 години.

Следващият град с най-раздути цени е Мюнхен. Там жилищата са поскъпнали двойно през последното десетилетие и тъй като има голямо търсене, наемите също са скочили с 9% за последната година. Според UBS има опасност от сгромолясване на имотния пазар в германския град, особено след като в него има и бум на строителство на нови жилища. В момента апартамент от 60 квадрата в Мюнхен може да се купи за 8 години и да се изплати чрез наеми за 35 години.

София не е включена в класацията на швейцарската банка, но не е проблем да се направят подобни изчисления за нея на база предлагани оферти. Според тях средната цена на двустайните жилища е 862 евро. Следователно жилище от 60 квадрата излиза около 52 000 евро, или 104 000 лева. Средната заплата в столицата пък е 1509 лева. За да си купи човек с нея подобно сравнително малко жилище ще са му необходими 69 месечни възнаграждения, или близо 6 години труд. Ако обаче го вземе чрез ипотечен кредит, ще може да разчита най-много на 604 лева месечно за изплащане на имота, тъй като обикновено погасителните вноски са до 40% от дохода. При това положение ще са му необходими малко над 14 години за изплащане и то без в това да са включени дължимите лихви. Освен това при отпускане на жилищен кредит са необходими пари в наличност, които да са поне 20% от стойността на покупката, или в дадения случай около 20 хиляди лева. Другата лоша новина е, че трудно може да се намерят оферти за 60 квадрата на такава цена в добър квартал.

Почти толкова години ще са необходими и за възвръщаемост на похарчените пари, ако жилището бъде дадено под наем, тъй като за двустаен апартамент в столицата се плащат около 600 лева на месец. Сметките на някои брокери показват същото. Според тях при малките жилища може да се очаква възвръщаемост между 6 и 8%, а при по-големите и луксозните - наполовина по-малка.

Това не е

лоша доходност

и даже ни поставя на 7-а или 8-а позиция в различни класации на европейски страни, в които е добре да купиш имот с цел отдаване под наем.

Основният въпрос е дали си струва да живееш толкова години с по-малки доходи, или просто да инвестираш като Масреша в бъдещето на децата си. За младите българи този избор е още по-труден, тъй като в народопсихологията ни е заложено да имаме собствен дом. Това явно е толкова силно, че сме готови да живеем на тясно, понякога по няколко поколения, но да не излизаме от гнездото. По данни на европейската статистическа служба Евростат 41% от българите обитават пренаселени жилища, а 15 на сто са в дом, който се споделя от повече от едно семейство. 60% от младите хора между 16 и 29 години живеят по този начин, докато 31% от жилищата в страната са необитаеми. За сравнение - средният процент за пренаселеност в ЕС е 17.

Евростат обаче регистрира малка промяна – увеличават се хората у нас, които избират да живеят под наем, въпреки че доходите растат и лихвите по ипотечните кредити са ниски. През миналата година 17,1% са били на квартира при 13,1 на сто през 2010 г. В тази тенденция няма нищо лошо, защото на практика така се доближаваме до страни, на които традиционно се възхищаваме. В Швейцария например 56,6% от населението са наематели, в Германия – 48,1 на сто, а в Австрия – 44,3 процента.

Във Великобритания, където 36,5% нямат собствен дом, младите хора вече предпочитат да влагат парите си в акции, облигации или биткойн вместо в имоти, съобщава в “Файненшъл таймс”. Вестникът се позовава на изследване, според което една пета от тях биха инвестирали в криптовалута. Толкова избират и просто да си държат парите в банка. Две трети са под наем, а половината от купилите жилище признават, че им се е наложило да се нанесат на по-неудобно място. 45 процента пък са пропуснали по-добри възможности за работа заради това.

Нобеловият лауреат по икономика Робърт Шилер, който е участвал в изработването на индекс за цените на имотите в САЩ, съветва да не се инвестира в жилище, ако няма сигурност, че ще пребивавате на дадено място поне 10 години. А хората с ниски доходи и несигурна работа да помислят дали не е по-добре да живеят под наем. Шилер сравнява купуването на имот с отглеждането на малко дете. “Наистина ли искате да направите това? То е като да имате бебе. Постоянно ще се тревожите дали нещо няма да се счупи, дали няма да го нападнат термити или пък да има буря и да трябва да поправяте покрива след нея. Ще трябва да го боядисвате и поддържате”, обяснява той.

“За” и “против” купуване на жилище

Ако получите наследство, няма да имате дилема дали да си купите жилище, или да живеете под наем. Придобиването на имот е добра инвестиция за момента на фона на минималните лихви по депозитите. Малко хора обаче имат такава възможност, особено когато са млади. Обикновено те наследяват имоти и пари от родителите си след тяхната смърт, когато самите те вече са достатъчно зрели и са уредили по някакъв начин живота си.

По същата причина не трябва да мислите много, ако спечелите доста пари и в момента не ви трябват за нещо по-стойностно. Купете си имот.

Когато обаче е необходимо да се тегли ипотечен кредит, нещата са доста сериозни. На първо място трябва да сте наясно, че ще са ви необходими кеш между 15 и 25% от стойността на сделката. Те може да се осигурят и с потребителски заем, но максималният срок за връщането му е 10 години и лихвите са по-големи от тези по ипотеката. Това означава, че ще трябва да връщате всеки месец значителна сума, която със сигурност ще е по-висока от наема за аналогично жилище. Добре е да предвидите, че лихвите в бъдеще ще растат, както и че ще имате и допълнителни разходи. Такива са хонорар на брокера до 3% от сделката, нотариални такси и данъци. Някои банки искат и застраховка за купувания имот. Вероятно ще ви се наложат и ремонти, някои от които при наем се поемат от хазяина.

Когато сте на квартира, допълнителните разходи са по-предвидими и малки. Обикновено ви трябват до два наема в аванс – един като депозит и между половин и един взема брокерът. Недостатък е, че винаги може да ви се наложи да напуснете дома си и да имате в най-добрия случай до три месеца, за да си намерите нов. Това е една от причините младите семейства, особено тези с деца, да търсят начин да си купят жилище.