- България е сред страните, които ще получат повече пари

- ЕП прие и мерки срещу терора

1,32 трилиона евро дългосрочен бюджет за 2021-2027 г., включително разбивка на стойностите, прие в сряда Европейският парламент в Страсбург.

Акценти в предстоящата многогодишна финансова рамка са научните изследвания, младите, растежът и заетостта, както и борбата с климатичните промени. Силно обезпечени са миграцията, отбраната и сигурността. В същото време финансирането на селскостопанската и кохезионната политика не се намалява. Нови източници на директни приходи трябва да заместят частично дейности, финансирани от данъкоплатците.

372,2 млрд. евро в одобрения от ЕП бюджет са за кохезионна политика, което е с 12%, или 41,6 млрд., повишение спрямо предложението на Европейската комисия, обясни пред “24 часа” главният преговарящ на Европейския парламент - евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Андрей Новаков.

383,2 млрд. евро се заделят за земеделие (15%, или 59 млрд. евро, повече спрямо предложението на ЕК), включително за гаранционен фонд и фонд за селските региони.

С 10,3 млрд. евро Европа ще защитава границите си и ще се бори с миграцията. Голяма част от тези средства - от порядъка на

500 милиона евро,

ще са за България

Страната ни ще спечели също от увеличението на бюджета в други сектори - за бедните региони, за охраната на границите и за земеделието.

България ще продължи да получава средства за изведените от експлоатация ядрени мощности.

17,7 млрд. евро са планирани за пътна и железопътна инфраструктура чрез Механизма за свързана Европа, което е с над 5 млрд. повече от сегашната рамка. 120 млрд. евро ще има за научни изследвания и иновации чрез “Хоризонт Европа”, което пък е почти двойно увеличение от сегашния период. “Еразъм+” получава утроен бюджет спрямо сегашната рамка - 41 млрд. евро.

11,5 млрд. евро има за околна среда и климат, което е повече от три пъти спрямо сегашната рамка.

Европейският парламент призова лансираната от него многогодишна финансова рамка да бъде приета в съвета чрез квалифицирано мнозинство, каквото е изискването на чл. 312 (2) от Договора за ЕС, за да не може една държава да блокира приемането ѝ. Целта е постигане на съгласие между ЕП и съвета преди евроизборите.

Около 94% от бюджета на ЕС отиват за гражданите, регионите, градовете, земеделците и предприятията. Административните разходи на ЕС са само 6% от него.

Също вчера евродепутатите гласуваха доклад с мерки срещу терора. Разписаха още по-тясно сътрудничество между полицейските и разузнавателните служби, както и още по-прецизно засичане на финансовите потоци, насочени към радикализация и атентати. Европейският парламент призова членките на ЕС, които не прилагат общоприетите правила за износ на оръжия и търгуват със страни като Саудитска Арабия, да бъдат санкционирани.

ЕС е вторият по големина доставчик на оръжия в света след САЩ. През 2016 г. 40,5% от износа са били към страните от Близкия изток и Северна Африка.  Исландският режисьор Бенедикт Ерлингсон печели филмовата награда ЛУКС на Европарламента за 2018 г. за филма си “Жена на война”. СНИМКА: РОЙТЕРС

Исландският режисьор Бенедикт Ерлингсон печели филмовата награда ЛУКС на Европарламента за 2018 г. за филма си “Жена на война”. СНИМКА: РОЙТЕРС

Междувременно проверка на “24 часа” в Страсбург показа, че идеята, лансирана от някои депутати - всички държави членки да минават през механизъм за сътрудничество и проверка, подобен на този на България и Румъния, е на съвсем първоначално ниво. От българска страна тя се подкрепя от Ангел Джамбазки, според когото

дори и в Германия

мониторинг

трябва да има

Както “24 часа” писа завчера, желанието на ЕК е да свали механизма за България, ако управляващите продължат линията на борба с корупцията. След като комисията “Юнкер” ни похвали за напредъка и затвори три от 6-те глави за наблюдение, очакванията в Страсбург са мониторингът да бъде свален още в края на пролетта или ранното лято на 2019 г.