С Черния петък идва сезонът на афлуенцата

Черният петък наближава и много хора вече ги стяга под лъжичката. Пощенските кутии са пълни с брошури за Black friday. Всички онлайн магазини, от които някога в живота си нещо си поръчвал, денонощно те бомбардират с имейли, чието съдържание основно е 30%, 50%, 70%. Други пък интригуващо пишат: “Обратното броене започна”, сякаш тази седмица идва краят на света. И вероятно за мнозина е така, защото съм чувала за хора, които специално си вземат отпуск, за да се възползват от големите намаления, стартиращи през последния петък от ноември. Други пък не спят в нощта преди него, за да са първи в търговските сайтове и рано сутринта пред магазините.

Допреди години лудостта да се пазарува изгодно беше привилегия на западняците, но с навлизането на моловете в големите български градове и търговията по интернет тя се превърна в модна и у нас. Треската, че ще получиш нещо под неговата истинска цена, е толкова голяма, че в повечето случаи хората купуват неща, от които въобще нямат нужда или пък са на прага на финансовите им възможности. В резултат очакваното щастие се превръща в доста сериозен стрес, а в някои случаи дори в нервен срив, ако

непрекъснато

мислиш как да

печелиш повече,

за да имаш

най-модерното

Психолозите даже вече са измислили термин за това състояние - афлуенца. Идва от английските думи affluence (охолство) и influenza (грип). Според някои става въпрос за опасно психично заболяване, което се дължи на маниакална страст към потребление. Обикновено страдащите от него се оплакват, че въпреки упорития труд, който полагат, за да си осигурят мечтаните вещи, като например последен модел автомобил или ултраскъп часовник, не се чувстват щастливи.

“Някога много родители прекарваха с децата си, ритайки топка или обменяйки идеи. Сега много работят като роби, за да купят последния излязъл на пазара смартфон, телевизор с плосък екран или някаква друга маркетингова потребност. Разликата между желанието и нуждата нараства с тревожна скорост и това прави много от нас болни”, казва доктор Том Мълхоланд.

Той е работил 25 г. в спешни отделения в Нова Зеландия и се е натъкнал на шокиращо последствие от консуматорския начин на живот. Ако преди децата се събуждали след операция с въпрос къде са техните родители, последните години първо питали за смартфона си. Това го накарало да почне да изследва проблема.

По думите му подобно на наркотиците пазаруването на неща, от които не се нуждаем, е пристрастяващо. Маркетингинговите отдели знаят добре това и умело се възползват от най-уязвимите групи. Рекламите за деца са пълни със сладки изделия, които трябва да ги направят по-щастливи, но не и по-здрави. Същото е с козметиката, която трябва да превърне всяка дама в неземна красавица с разкошна коса, ослепителна кожа и извити мигли.

Манията Черен петък тръгва от САЩ. Първоначално терминът е използван от полицията заради големите задръствания по пътищата след Деня на благодарността. Американските магазини обаче го харесват като наименование на коледните разпродажби, които започват по това време.

През последните двайсетина години Black friday непрекъснато трупа популярност и след 2005 г. трайно е денят с най-много продажби в Америка. Редица неправителствени организации се опитват да се борят срещу него, тъй като виждат какви големи щети носи на американците. Освен че разклаща сериозно семейните им бюджети, ги подлага и на изключителен стрес. Затова периодично се отправят призиви за бойкот и за превръщането му в ден без покупки, но поне засега те са обречени на неуспех. Още повече че с навлизане на онлайн търговията Черният петък се прехвърли и в други части на света.

В някои страни, където имат сериозен проблем с консуматорския начин на живот, вече

се създават

групи за подкрепа

като “анонимни

длъжници”,

които да помогнат на хората да осъзнават, че страдат от пристрастяване да купуват вещи, от които нямат нужда или пък не могат да си позволят, и да търсят начин за лечение.

“Не искам да звуча апокалиптично и няма да се откажа от смартфона си за стационарен телефон. Разбира се, много от нас могат да имат лека форма на афлуенца. Но като всяка пристрастеност или патологичен процес, който може да повлияе на здравето или благосъстоянието, е важно да го разпознаем.

Има деца, които

все още искат

родители,

ритащи топка,

и когато го правят, трябва да знаят, че така просто изритват болестта на консуматорството”, казва доктор Том Мълхоланд. По думите му с наближаване на коледните разпродажби се навлиза в сезона на афлуенцата и е добре да има по-голяма бдителност при пазаруване. Той например от няколко години купува само по един подарък на близките си, докато преди като много други хора се е стараел да е пълно с пакети под елхата. Това му е спестило време и пари, а и никой не го нарекъл скръндза.

Според него децата и любимите помнят повече преживявания като разходка в гората, отколкото последния модел на дадено устройство, което бързо остарява и се заменя от още по-нова технология.

“Цената да работиш по-дълго, за да захранваш непрекъснатата нужда за най-ново и най-хубаво, е много висока. Ние не ставаме по-щастливи, а обратното – по-нещастни”, подчертава Мълхоланд.

Трикове за намаляване на разходите

“До голяма степен днешните проблеми с безконтролното харчене се дължат на това, че другите около нас не са наши съседи по дом, а знаменитости в социалните мрежи, които постоянно са заобиколени от модерни вещи и джаджи. Ние живеем в култура на съревнование, като непрекъснато се съпоставяме с това, което тези хора публикуват в интернет. Но те всъщност не ни показват истинския си живот. Затова единственото спасение е да блокирате тези приятелства и да потърсите нови, които ви вдъхновяват да се чувствате добре, без да трябва да правите безкрайни разходи”, казва Мелиса Браун пред Би Би Си. Тя е автор на книгата Unf*ck Your Finances, чието заглавие може да се преведе като “Върни в ред своите финанси”.

Според нея друг важен фактор е онлайн търговията, която позволява да се харчат пари денонощно, просто с едно кликване на телефона, докато си пред телевизора или правиш нещо друго релаксиращо, без да се замисляш върху нуждите от покупката. Възможна спирачка може да бъде, ако сами си въведете забранени часове за пазаруване, нещо като работното време на магазините. Най-добре е това да са часовите пояси, в които обикновено скучаете.

Ако се окаже, че не може да покривате месечните вноски по кредитните си карти с текущите си доходи и трябва да пипате в своите спестявания, най-полезно е да се върнете към добрите, стари дебитни карти, съветва Браун. Различни проучвания показват, че хората харчат най-малко 10% повече, ако използват заеми, защото не възприемат парите на кредит като собствени.

Друг сериозен проблем е прекалено многото информация как да се спестят пари и къде да се инвестират. Тя действа толкова объркващо, че често потребителите просто блокират и не могат да направят трезв избор. “Затова трябва да се върнете към основата. Необходимо е да проучите навиците си и да разберете своите житейски цели. Когато успеете да направите това, може да продължите с избора каква линия на поведение да следвате”, обяснява Браун.

Тя съветва хората, които усещат, че харчат много, да се подложат на едномесечно прочистване. Да се опитат 30 дни да купуват само неща от първа необходимост, за да възстановят потребителските си навици. Според нея това би помогнало да правят отново осъзнат избор, когато са в магазина или в сайт за пазаруване. Освен това е разумно да не държат цялата си заплата в една банкова сметка, а да я разпределят в няколко – за ежедневни разходи, за плащане на сметки, за други харчове и за спестявания. Това е като да се храните от няколко малки чинии вместо от една голяма, посочва Браун. Така човек по-лесно осъзнава, че са необходими повече усилия и ако във всички сметки няма пари, е добре да потърси и други източници на доходи – допълнителна почасова работа, инвестиции във финансови инструменти или имоти.