- Разликите понякога се измерват в пъти, а не в проценти, казва ръководителят на екипа, работил по рейтинга на висшите училища

- Нашата рейтингова система на висшите училища е сред най-иновативните в света

- Г-н Стойчев, двойното увеличение на студентите по медицина ли е най-голямата изненада в 8-ото издание на рейтинговата система на висшите училища в България?

- Това не е изненада, защото увеличението на броя на студентите по медицина беше видима тенденция и в предходните години. Почти двойното им увеличение за период от 5 години обаче е показателно за настъпилите

сериозни размествания

във висшето образование,

откакто съществува рейтинговата система. Ако през 2013 година на един студент по медицина в българските висши училища се падаха по около двама студенти по право, то в момента студентите по медицина са повече от тези по право.

- Какви са основните тенденции в рейтинга?

- Основните тенденции са три - намалява броят на студентите, подобрява се реализацията на завършилите и се увеличават научните публикации на висшите училища. Същевременно наблюдаваме процес на постепенно рационализиране на избора на кандидат-студентите и насочване на повече студенти към направления, при които традиционно наблюдаваме по-добра реализация на завършилите на пазара на труда за сметка на по-голямо намаляване на дела на студентите, които са записани в професионални направления, при които в предходни периоди сме наблюдавали относително по-слаба реализация на завършилите.

- Дайте примери.

- Най-видимите примери в това отношение са свързани с намаляването на броя на студентите в двете най-масови професионални направления в българското висше образование - Администрация и управление и Икономиката. Спадът на броя на студентите при тях от 2013 година насам е с около и над 30%, докато в същото време броят на студентите в професионално направление Медицина се увеличава с над 80%. Увеличава се броят на студентите и в други направления, при които наблюдаваме добри показатели за реализация на завършилите. Такива са например Стоматология, Здравни грижи, Военно дело.

Увеличение има и в

направление

Информатика и

компютърни науки,

но това увеличение е съпроводено с намаляване на броя на студентите в друго направление, свързано със сектора на информационните технологии - Комуникационна и компютърна техника. В този смисъл изглежда, че увеличението на броя на студентите в направления, свързани със сектора на информационните технологии, е достигнало своя предел и че евентуално бъдещо увеличение на броя на студентите в тези направления ще зависи не просто от избора на кандидат-студентите, но и от техните умения. Тук от основно значение ще бъде способността на средните училища да подготвят повече потенциални кандидат-студенти с добри умения в сферата на математиката, които след това да могат да продължат обучението си в направления, свързани с информационните технологии.

- Увеличават ли се желаещите да учат в педагогическите специалности?

- Увеличава се броят на студентите в професионално направление Педагогика и това направление от миналата година е третото най-масово в българското висше образование, изпреварвайки направление Право и нареждайки се преди направление Медицина. Продължава обаче процесът на намаляване на броя на студентите, които се обучават в направление Педагогика на обучението. Така че общият брой студенти, които се подготвят непосредствено в педагогически специалности, не расте. В същото време трябва да се има предвид, че немалка част от студентите, които се обучават в други професионални направления,

намират реализация

именно като преподаватели

В направления като История и археология и Филология най-често срещаната професия сред завършилите е тази на преподавател. Подобна е ситуацията и в направления като Математика, Психология, Спорт, Музикално и танцово изкуство и други, при които сред трите най-често срещани професии сред завършилите е и тази на преподавател.

- Къде се вземат най-добри заплати след следването?

- Най-висок среден доход обикновено наблюдаваме при завършилите направления, свързани със сектора на информационните технологии. Това са направленията Информатика и компютърни науки, Математика, Комуникационна и компютърна техника. Относително високи доходи наблюдаваме и в направления, свързани със сектора на добивната промишленост, каквото е направлението Проучване, добив и обработки на полезни изкопаеми.

Високи доходи има

и сред завършилите

конкретни висши училища

и в направления като Икономика и Администрация и управление. Високи и стабилни доходи наблюдаваме и в направленията, свързани със сектора на здравеопазването, основно в Медицина и Обществено здраве. Трябва обаче да се има предвид, че в рамките дори на едно и също направление често наблюдаваме съществени разлики в средните нива на доходите в зависимост от завършеното конкретно висше училище. Може завършилите едно направление като цяло да не се радват на много висок доход в сравнителен план с други направления, но е напълно възможно завършилите конкретно висше училище в това направление да са сред лидерите по доходи в страната.

Така например доходите на завършилите Машинно инженерство в Минно-геоложкия университет са два пъти по-високи от средните за страната в това направление и дори са по-високи от средните за страната в най-доброто направление по този показател Информатика и компютърни науки. От тази гледна точка в много случаи е важно не само какво учиш, но и къде учиш.

- За кои професионални направления е най-важно къде, а не какво учиш?

- Първият избор, който трябва да направи един бъдещ кандидат-студент, е какво иска да учи и това е ключов избор. Този избор винаги е важен.

Има професионални направления, в които, след като веднъж бъдат избрани от кандидат-студентите, изборът на конкретно висше училище не е от толкова голямо значение от гледна точка на шансовете за успешна реализация на пазара на труда след завършване, доколкото чисто статистически при тези направления се наблюдават сходни параметри на реализация на завършилите независимо от конкретното висше училище. Типичен пример за това е професионално направление Медицина. Когато сравняваме показателите за реализация на завършилите в това направление, практически не откриваме никакви значими разлики в нивата на доходи, безработица и реализация на позиция за висше образование между завършилите различните университети. В други професионални направления като Информатика и компютърни науки, Икономика, Администрация и управление, както и в повечето инженерни направления и тези, свързани с природните науки, наблюдаваме съществени разлики в стойностите на индикаторите, които измерват доходите, безработицата и приложението на придобитото висше образование на завършилите в зависимост от конкретното завършено висше училище. Понякога тези разлики се измерват в пъти, а не в проценти. Т.е. в тези направления е важно не само какво учиш, но и къде. Има и трета група професионални направления, при които от ключово значиние е изборът на конкретната специалност, а не просто на висше училище. Това са направления, при които разнообразието от специалности е голямо и всяка специалност предполага различна траектория на професионална реализация. Типичен пример за това е професионалното направление Архитектура, строителство и геодезия, в което влизат голям и разнообразен брой специалности, сред които както специалност “Архитектура”, така и специалност “Пожарна и аварийна безопасност”. И при двете наблюдаваме добра реализация на завършилите, но упражняваните професии после съществено се различават.

- Къде учиш е важно и за направление право, нали?

- При това направление, ако погледнем реализацията на завършилите на пазара на труда, ще видим, че няма много съществена разлика по отношение на доходите и безработицата в зависимост от завършеното висше училище. Разликите се измерват по-скоро в проценти, а не в пъти. Ако обаче погледнем конкретните упражнявани професии от завършилите, там вече има известни различия. Например завършилите право в Софийския университет най-често се реализират като юристи, докато завършилите право в Югозападния университет в Благоевград най-често се реализират като държавни служители.

- Как стои нашата рейтингова система в международен план?

- Рейтинговата система е получила своето международно признание отдавна. Според академични публикации тя е първа по рода си и слага началото на т.нар. трета вълна в развитието на рейтинговите системи по света. Възприемана е като един от добрите образци и като една от най-иновативните рейтингови системи. В това отношение България е сред лидерите в международен план и в малко други страни кандидат-студентите имат достъп до толкова богата и толкова надеждна информация за висшите училища, особено по отношение на реализацията на завършилите. Ще бъде добре, ако повече кандидат-студенти се възползват от възможностите, които дава рейтинговата система, когато правят своя избор къде и как да продължат своето образование. В крайна сметка рейтинговата система е само на един клик разстояние от тях.

- Много ли са университетите у нас?

- Според мен не е важно колко са университетите, а колко студенти учат в тях и какъв е профилът им. През последните години се говори, че има голям брой частни университети, но броят на студентите, които се обучават в частни университети, е относително малък - към 2018 г. едва 13% от всички студенти. Данните в рейтинговата система показват, че има добри както държавни, така и частни университети. Същото се отнася и по отношение на размера. Има добри големи университети, но има и малки университети, при които се наблюдават добри резултати. Университети като Химико-технологичния и металургичен университет и Минно-геоложкия не са сред най-големите в страната, но са силно профилирани, предлагат обучение в нишови професионални направления и в резултат на това имат добри резултати както по отношение на реализацията на завършилите, така и по отношение на научната дейност. От тази гледна точка според мен не е чак толкова важно колко е броят на университетите, не е важно дали са големи или малки, важно е какъв е профилът им и дали са намерили своето място в общата структура на висшето образование в България. Съдбата на всяко висше училище се решава от избора на кандидат-студентите и в дългосрочен план този избор ще определи кой ще оцелее и кой не и колко е оптималният брой на университети в България.

CV

- 50-годишен

- Завършил е философия в Софийския университет “Св. Климент Охридски”

- Професионалната му кариера като журналист започва през 1992 г. в БНТ като редактор и водещ на новините

- Работил е като редактор и директор на радио “Свободна Европа” в Прага

- От 2005 г. е изпълнителен директор на Институт “Отворено общество” - София

- Женен, с 4 деца