Антиамериканската и антиевропейската медийна пропаганда в България се движи основно от паричните доходи от руски източници. Очаква се тя да бъде още по-ясно изразена през тази година, отколкото през изминалата поради предстоящите избори в България - за Европейския парламент тази година., местните избори през 2020 г. и парламентарните избори - през 2021 година.
Въпреки че през миналата година антиевропейските и антиамериканските статии бяха доста умерени, имаше моменти на по-висока антизападна активност в медиите, особено поради факта, че България беше председател на Съвета на ЕС от януари до юни 2018 г. Именно това е основната причина повечето медии да насочат критиките си към антиевропейските теми.
Отрицателните статии за САЩ бяха предимно за президента на страната Доналд Тръмп. Интересно е, че те по-често се срещат не в традиционните антиамерикански медии в България, а в тези, които са известни с проамериканската си позиция. Причината за този феномен е, че този кръг от медии в България щедро се финансираре от американски източници, свързани с Демократическата партия и подкрепящи либералните ценности.
Една от най-обсъжданите теми през периода на мониторинг беше кандидатурата на България за влизане в еврозоната, както и възможните последици от приемането на еврото като официална валута. Много от медиите в страната благоприятстваха антиевропейските настроения, като публикуваха интервюта, анализи и коментари от български и чуждестранни политици и експерти, които не подкрепят тази стъпка.
Като цяло статиите темата показват присъединяването към Еврозоната като нещо положително. Все пак това се коментира, че то няма да донесе очакваните ползи за България, защото членството на България в ЕС е имало предимно негативни последици за българите.
Група медии, които са познати на аудиторията като десни, същото заключение - въпреки че като цяло членството в ЕС е нещо добро, за България то е предимно негативно заради лошата политика на правителството и по-специално на премиера Бойко Борисов.
Разбира се, критиката към ЕС не е като тази към управляващата партия ГЕРБ и правителството - критиките се припокриват само когато правителството и Борисов следват правила, наложени от ЕС. Пример за това е проблемът с чумата сред преживните животни в Югоизточна България, която умело се използва и за провокиране на антиимигрантска истерия, идентично и антиевропейска.
Подобна е ситуацията и при отразяването на българското председателство на Съвета на ЕС и настроенията в ЕС и в България след това. Българският президент Румен Радев каза, че правителството използва успешното българско председателство на Съвета на ЕС за вътрешнополитически цели и че лидерите в ЕС са дали само положителни коментари за страната, защото това е стандартен комплимент, които се прави към всички държави-членки.
От партията "Демократична България" също бяха противници на случващото се и твърдяха, че председателството се използва като личен пиар за премиера Бойко Борисов и че България не може да разчита, че ще има успешно си развитие в ЕС.
През август темата за негативните тенденции в българското председателство на Съвета на ЕС често се срещаше в медийния кръг “Капитал” (Капитал, Дневник, Медиапоул, КлубЗ и др.), както и в Българското национално радио, което определи темата като важна за страната и не пропусна да провокира антиевропейско отношение сред българите чрез нея.
В медиите често намираха място и интервюта на бившия кмет на София Стефан Софиянски. Той твърдеше, че България не може да влезе в еврозоната в момента заради ниското ниво на пенсиите, но не е дадено логично обяснение за неговото становище. Като цяло ракурсът на Софиянски е антиправителствен, а кръгът около него е най-вече от хора, които се свързват корупция, затова антиевропейските му настроения се възприемат сериозно от обществото.
Друга тема, върху която медиите успешно наложиха антиевропейски нюанс, е миграционната и бежанската политика на ЕС. Като външна граница на ЕС, България е страна, която се грижи за спирането на нелегалните мигранти и за предотвратяване на влизането им в Централна Европа. През август медиите на страната обърнаха внимание на мигрантската криза в Европа и на разногласията между европейските лидери по въпроса за бежанците.
Българският премиер Бойко Борисов изрази мнение, обратно на решението на ЕС, че държавите-членки на съюза трябва да приемат бежанци. Борисов се противопостави на решението на Брюксел и това постави под съмнение добрите отношения на България с ЕС, както и способността на Европа да се справи с бежанската криза. Това беше и основният акцент в медиите по тамата, които постоянно критикуваха както правителството, така и политиците в ЕС.
Български експерти и политици обсъждаха тези въпроси в медиите и повечето от тях бяха на мнение, че в Европа нараства напрежението по отношение на бежанците, а ЕС не може да се справи със ситуацията.
Бившият български външен министър Соломон Паси също отбеляза, че ЕС има абсолютно грешна позиция по въпроса за миграцията. Той подчерта, че ако Брюксел не излезе с голям план, ЕС няма да може да се справи с притока на нелегални мигранти от Африка през следващите 30 години.