Фирмата – обикновен пакет от договори или сложна йерархична структура

Какво представляват фирмите? Защо има нужда от сключване на трудови договори между работодателите и служителите в една фирма? Какъв е смисъла от тези договори?

Отговорите на тези и други въпроси за фирмите и тяхната структура, йерархия и начина, по който работят ще откриете в откъса, част от книгата „Неолиберализмът и социалната демокрация – борбата продължава” от Колин Крауч.

Трета глава

КОРПОРАТИВНОТО ПРЕВЗЕМАНЕ НА ПАЗАРА

Разликите между идейния и реално съществуващия неолиберализъм имат значителни политически последствия. Докато непосредственото участие на всякакъв род фирми в държавното управление и в политиката може да създаде проблеми в една наистина либерална икономика, то с “гигантските” фирми се появяват специфични въпроси, които възникват в пазарната икономика, ако не бъдат взети мерки за тяхното ограничаване. „Гигантска” е фирма с достатъчно доминантни позиции на своите пазари, така че, като използва организационния си капацитет за разработване на пазарно доминиращи стратегии, да може да влияе чрез действията си на съществуващите на тях условия. За нашите цели гигантска е и фирма, която развива дейност в рамките на повече от една национална юрисдикция. Нужно е и двата дефиниционни критерия да са налице. Днес има много примери на умерено големи по размер фирми с филиали в няколко страни, които обаче са сравнително малки в рамките на своите пазари. Ако нямат монополни позиции на специализираните пазари, те в пълна степен са подложени на действието на закона за предлагане и търсене и не са обхванати в настоящото изследване. Двата атрибута засилват изразената в тази книга обща загриженост от създаваните от такива фирми политически проблеми, тъй като стратегията им за доминиране на пазара може да включва и политическо направление, а понякога транснационалните корпорации (ТНК) могат да противопоставят национални правителства.

Според разбирането на неокласическата теория в една икономика със съвършена конкуренция фирмата не е нищо повече от пакет от договори – точка, в която се събират и търгуват ресурсите на множество пазари. Поведението на фирмата може да се определи според сигналите, които пазарът подава към нейните звена, вземащи решения относно най-рационалната траектория, която тя би трябвало да следва с оглед на смятаната за естествена даденост цел – максималната печалба. Фирмите, които не действат по описания начин, ще бъдат изпреварени по ефективност от онези, които го правят, и ще изчезнат от пазара. Човешките същества в тези фирми не са нищо повече от сметачни машини за съставяне на подходящия за всяка ситуация максимизиращ алгоритъм. Икономическата теория, а и търговското право в англо-саксонската традиция третират фирмите като индивиди, защото тези научни школи нямат концепция за организации със сложно вътрешно устройство. Но реално съществуващите капиталистически икономики не съответстват на неокласическия модел в чистия му вид. Както видяхме, много от пазарите имат входни бариери, допускащи навлизането в глобалния пазар – да не говорим за пазара на отделните национални икономики – единствено на много малко корпорации. Понякога се изискват огромни инвестиции за развойно-изследователска дейност или пък развърнати дистрибуторски мрежи, още преди една фирма да се е установила на пазара.

Фактът, че фирмата – особено голямата – е организация, а не просто пакет от договори, бе признат за първи път в икономическата теория през 30-те години с разработената от Роналд Коуз теория за фирмата. Основната идея може да бъде разбрана най-лесно с пример от пазара на труда. Когато една фирма иска да използва работна сила, тя може да го направи, като сключи договор с лица за изпълнението на определени задачи срещу фиксирано възнаграждение; ако след изпълнението на задачата има нужда от нова работна сила, се съставя нов договор. Това е обичайна практика при задачи, от чието изпълнение фирмата се нуждае спорадично – като изработването на нова рекламна стратегия. Когато фирмите работят по този начин, те могат да бъдат разглеждани изцяло в рамките на чистия пазарен анализ. Но когато им е необходимо непрекъснато и повтарящо се извършване на съвкупност от задачи за неопределен бъдещ период от време или искат да обвържат хората, които работят за тях, в една обща културна среда, те вероятно ще сметнат, че не е ефективно непрекъснато да сключват нови договори и да наемат нови работници. Поради това те обикновено сключват общи договори, известни като трудови договори, според чиито условия на доставчика на трудова услуга се гарантира заплащане за продължителен период от време срещу поставянето му под общото ръководство на работодателя за изпълнение на задачите, които той определи. Това е идеята за “работно място” в една организация, която е позната на повечето от нас. Тук фирмата става нещо повече от пакет от договори и е организация с йерархия, чрез която поръчките се препредават на работниците, вместо да се сключват договори за поддоставка.

Ортодоксалното икономическо учение използва теорията за фирмата главно при анализа на един компенсиращ компромис, пред който са изправени компаниите. Пазарните отношения дават възможност за често тестване на предлаганите на външните пазари цени и качество за сметка на вероятно скъпоструващи пазарни проучвания и на обучението на нови служители с цел те и доставчиците да бъдат запознати с начина на функциониране на фирмената организация. Оперирането чрез йерархични структури обезпечава непрекъсваемост и намаляване на транзакционните разходи за сметка на известна неефективност, възникваща поради пренебрегването на пазарните проучвания. Повечето големи фирми подлагат на преоценка от време на време постиганите в оперативната им дейност компенсиращи компромиси между използването на пазара и на йерархичната организация, коригирайки баланса между тях с оглед на по-високата доходност. В няколко свои работи Оливър Уилямсън доразви първоначалните схващания на Коуз и в частност идеята за транзакционните разходи и изследва широк кръг от засягащи фирмената организация въпроси. Както видяхме в предходната глава, основният транзакцонен разход е информацията. Макар и разглеждана в обикновената неокласическа теория като нещо, което рационалните актьори неизбежно притежават, информацията в действителност се придобива много трудно. Една от причините, поради които фирмите разработват и внедряват организационен ресурс, е придобиването на информация. Големите фирми, които са развили умението да действат като организации, т.е. да решават кога да излязат директно на пазара и кога да използват своите организационни ресурси, са придобили потенциал за стратегическо действие. Те не са се освободили напълно от пазара и, за да купуват и да продават успешно, продължават да му се подчиняват. Но до известна степен са способни да действат и проактивно, да използват организационната си структура при формирането на пазарните отношения и да влияят върху реакцията на пазара към тях. Например, вместо да реагират пасивно на пазарните сигнали за търсенето на определен продукт, те ще организират маркетингови и рекламни кампании, за да създадат търсене. Това им дава предимства пред по-малките, зависими от пазара фирми и променя връзките им с потребителите – отделни физически лица, а не корпорации. Симетрията между купувач и продавач, която е от фундаментално значение в икономическата теория като цяло и в идеята за суверенния потребител в частност, се нарушава съществено, когато продавачът започне да формира предпочитанията на купувача.

Това не превръща гигантските корпорации в нещо зло, за щастие, тъй като е трудно да си представим един проспериращ живот без тях. Но все пак означава, че те не са обект на консуматорския суверенитет и на пазарните сили в такава степен, както се твърди в неолибералната риторика. Ако все повече ни се обяснява, че трябва да приветстваме „повече пазар” в живота си, а в действителност „повече пазар” означава „повече гигантски фирми”, то ще трябва да знаем повече за тях и за политическите последици от тяхното съществуване.

Из „Неолиберализмът и социалната демокрация – борбата продължава”

Книгата може да поръчате тук!