Замислете се колко пуловера, ръкавици и други дрехи са подарени като подаръци за сезонните празници. Колко ли пъти тези хора ще ги носят преди да ги изхвърлят на боклука?
Вероятно много по-малко, отколкото си мислите. 1 камион с дрехи се изгаря или отива на сметището всяка секунда. Средният потребител купува 60% повече дрехи през 2014 г, отколкото през 2000 г и използва дрехите с 50% по-малко време отколкото преди.
Отдавна е отминало времето, когато хората са купували тениска и са я носили с години. В света на увеличаващата се потребност от дрехи, потребителите искат, а и могат да си позволят все повече нови дрехи, след като са носили старите само по няколко пъти. Цели бизнес модели са изградени с идеята за „бърза мода“, снабдяващи клиентите бързо с евтини облекла на все по-кратки модни линии.
Този линеен моден модел на купуване, носене и бързо освобождаване от дрехите влияе отрицателно на хората и на природните ресурси.
Ето и основните икономически, екологични и социални последици от това:
Икономика
Според Ellen McArthur Foundation производството на дрехи почти се е удвоило през последните 15 години, заради нарастващото население и увеличилите се продажби на глава от населението в развитите икономичести страни. Очакваните 400 % ръст в брутния вътрешен продукт на световно ниво до 2050 означават дори по-голямо търсене на дрехи. Стойността на изхвърлените преждевременно дрехи на годишна база е повече от 400 блн. длр.
Последици за околната среда
Производството на чифт дънки предизвиква вредни емисии, колкото шофирането на автомобил за 80 мили.
Дрехите от небиоразградими материи могат да стоят на бунището повече от 200 години.
Необходими са 2700 литра вода за изработката на една памучна тениска. Това е достатъчно да посрещне средните нужди от вода на човек за 2.5 години.
Обществени последици
75 милиона души произвеждат нашите дрехи, а 80% от облеклата са изработени от млади жени на възраст между 18 и 24г.
Заетите в производството на дрехи работници в Бангладеш изкарват по 96 долара на месец. Националното бюро по труда е изчислило, че за покриване на основните си нужди, работниците се нуждаят от 3.5 пъти по-голямо възнаграждение.
През 2018 са разкрити много случаи на принудителен и детски труд в Аржентина, Бангладеш, Бразилия, Китай, Индия, Филипините, Турция, Виетнам и други страни.
Защо бързата мода трябва да стане устойчива мода?
В света на модата терминът eco friendly не е нова концепция. В действителност, първата вълна в устойчивата мода датира от 70те години, заедно с бума на апликациите и кръпките. Две десетилетия по-късно концепцията за съзнателен консюмеризъм излиза на сцената. Колкото повече потребителите се запознават с лошите работни условия на служителите във фабриките, толкова повече големите брандове осъзнават нуждата от промяна, за да запазят своите клиенти.
Устойчивата мода отива по-далеч от това да подобри условията на труд. Днес потребителите се интересуват от устойчивостта на всички нива по веригата – от отглеждането на растенията в състава на материите до етичните производствени практики. За да запазят клиентската лоялност, модните бизнеси трябва да се съобразяват със съвременните практики, бъдейки напълно прозрачни относно процесите.
Устойчиви бизнес практики: от къде да започнем
Организациите могат да предприемат малки стъпки към подобряване на своите практики на всяко ниво от жизнения цикъл на продукта. Има и асоциации, подпомагащи този процес, като например Sustainable Apparel Coalition (https://apparelcoalition.org). В този случаи компании производители на дрехи, обувки и текстил се обединяват, за да създадат стандартите за добри бизнес практики в индустрията.
Добър пример за устойчивост са продуктите на A&E, производител и дистрибутор на индустриални и домакински шевни конци. Конците се произвеждат от пластмасови бутилки, чрез процес без използването на вредни химикали (напр. масовата перфлурооктановата киселина). 48% от горивото, използвано при производството е от възобновяеми източници.
Технологията също играе голяма роля в устойчивото производство. Различните софтуерни решения за управление на продуктовия жизнен цикъл спомагат за проследяването на производствените процеси в реално време, подпомагайки производителите да бъдат социално съвместими, като в същото време увеличават производителността. С нарастващият натиск от страна на международното трудово законодателство, производителите имат нужда от решения, които да им помогнат за анализа на устойчивостта на техните бизнес практики.
Устойчива мода: добри практики
Ето няколко успешни примера, които са се превърнали в стандарт за модната индустрия.
Pategonia Един от първите брандове, които изплува в съзнанието, когато говорим за опазване на околната среда и устойчивост. Компанията не само разработва материали от рециклирани суровини, но и има трайно обещание към природозащитата, дарявайки 1% от продажбите или 10% от печалбата си на природозащитни организации.
The North Face създава устойчиви материали, за да опазва околната среда. Наскоро компанията създаде якето ThermoBall Eco от рециклирани материали. Подплатата съдържа поне 5 пластмасови бутилки, които ако не се рециклират биха отишли на сметището.
Adidas изповядва социалната отговорност стояща зад устойчивия бизнес модел много преди това да стане препоръчително за съвременната модна индустрия. През 1998г компанията създава стандарти за работното място, базирани на международните човешки права и конвенцията за трудовите права, а през 2001 г компанията публикува първия си докалд за устойчивост – практика, която все повече компании прилагат.