Ще се разширява и капацитетът на хранилището в Чирен

4,8 млрд. евро инвестиции в газопроводи е записал газовият оператор “Булгартрансгаз” в проекта за 10-годишен план за развитие на газовата мрежа в България за периода 2019-2028 г. Това, което е сигурно, че ще се строи, е с хоризонт за завършване 2020-2021 г. и е на стойност 943 594 млн. лв.

Най-голямата сума - 550 млн. лв. за три години, е за липсващите газопроводи от “Турски поток”. Тези нови тръби се водят като първа фаза на хъб “Балкан” и са за пренос на 17,93 млрд. куб. м на година от границата с Турция и на 13,03 млрд. куб. м към Сърбия.

В бележка се уточнява, че прогнозните инвестиционни разходи за проекта са 2,767 млрд. лв., като начинът на финансиране на останалите средства ще бъде определен след избор на изпълнител.

Вече е класиран консорциумът, който ще изгражда тръбите - това е “Аркад”, в него са “ Аркад Ей Би Би” - Италия, и “Аркад Енджиниъринг енд Констракшънс Къмпани” - Саудитска Арабия. Проектът трябва да е готов към края на 2020 г. в такава степен, че да може да се транспортира газ от “Турски поток”.

Останалите суми са насочени към модернизация на националната и транзитната мрежа и за газовото хранилище в Чирен. С тях ще се добави общ допълнителен капацитет към мрежата за около 3 млрд. куб. м, тоест включва се и газът от българо-гръцкия интерконектор.

Връзката с Гърция, чието строителство предстои, не е включена в плана, защото акционер в компанията “Ай Си Джи Би” е БЕХ. “Булгартрансгаз” е включил 8,16 млн. лв. за присъединяването й към националната преносна система, предвидено за 2020 г.

Предстои да се вземе инвестиционно решение за изграждане на интерконектор с Турция, чиято прогнозна стойност е 282 млн. лв. за българската част, а възможността на транспортиране на газ на година е 3 млрд. куб. м. Проектът, като част от приоритетния Южен газов коридор, е ключов. Газопроводът

може да осигури

азербайджански и

друг природен газ,

както и доставки от съществуващите терминали за втечнен газ в Турция. Изграждането на междусистемна връзка Турция - България беше включено във втория списък с проекти от “общ интерес” на ЕК и през 2015 г. получи 190 000 евро по механизма “Свързана Европа” за предпроектно проучване, което е готово. На негова база е избран вариант на трасе. Предстои да бъдат окончателно уточнени параметрите и стойността на проекта на територията на Турция. И този газопровод е планиран за 2022 г.

Планът предвижда газовата връзка със Сърбия да е завършена също през 2022 г., а прогнозната стойност е 48 млн. евро. Сумата предстои да бъде актуализирана, тъй като тече прехвърляне на проекта от Министерството на енергетиката към “Булгартрансгаз”. В два програмни периода по ОП “Иновации и конкурентоспособност” се записваха пари за изграждането. Тъй като това не се случи, част от сумите бяха прехвърлени към газовата връзка с Гърция. Дължината на трасето София - Димитровград - Ниш е около 170 км, от които на българска територия са 61 км. Минималният годишен капацитет е 1,8 млрд. куб. м, а максималният - 3,2 млрд.

Документът планира до три години българската транзитна и национална мрежа да бъдат свързани с интерконектори с Гърция, Турция и Сърбия извън големите проекти. Газовата връзка с Румъния вече е построена, но все още не е готова компресорната станция на румънския бряг на Дунав, което ще позволи газ да се транспортира и от Румъния към България, а не само от нашата мрежа към румънската.

Бъдещите големи

газопроводи,

включени в плана,

са за милиарди

Единият е наречен газов хъб “Балкан”, фаза 2, и предвижда изграждане на газопровод от Варна до Оряхово. Прогнозната му стойност е 1,777 млрд. евро и това е най-голямата предвидена инвестиция. Записаният срок е 2025 г., капацитетът на входа на тръбата при Варна е приблизително 15,75 млрд. куб. м на година, а на изхода към Румъния - 12 млрд.

Този проект предполага морски газопровод от Русия към България, тоест тръба по трасето на погребания “Южен поток”. Тази възможност обаче твърдо се поддържа още от обявяването на газовия хъб “Балкан”, пренася се и в 10-годишния план. Това означава строителство на паралелен газопровод на продължението на “Турски поток” през България с отклонение по друг маршрут към Румъния. Остава неясно обаче дали Русия ще се съгласи да възроди“Южен поток”,

Прави впечатление, че няма особени реакции от ЕК и от САЩ за продължението на “Турски поток” през България. Вероятно е така, защото със спирането на транзита на руски газ към Турция, Гърция и Македония по Трансбалканския газопровод, тръбите на транзитната мрежа на България ще пресъхнат. По него се пренася газ от Украйна, Молдова и Румъния до България и “Газпром” вече предупреди, че в края на 2020 г. транзитът ще спре. При продължението на “Турски поток” през България капацитетът на входа откъм Турция е 17 млрд. куб. м, колкото е сега транзитът. Тоест ще се дадат 2,76 млрд. лева за нови тръби, които ще се изплащат 10 г., за се запази нивото на сегашния транзит.

Според капацитета от 13 млрд. куб. м на изхода при Сърбия са оставени 3 млрд. куб. м,, колкото е възможността за транспортиране по интерконектора с Гърция, така че е резервиран капацитет за пренос към Европа и на втечнен газ, вкючително и американски.

Има още един огромен проект, който предвижда след 2023 г. да се транспортират 20 млрд. куб. м газ на година, а прогнозната инвестиция е 626 млн. евро. Това е участъкът на наша територия на газопровода Eastring. Дължината му е 262 км с нова компресорна и газоизмервателна станция.

Ще се прави транспортен коридор през Словакия, Унгария, Румъния и България. Този проект е включен в общностния 10-годишен план за развитие на европейските мрежи, предвижда се да се развива съвместно от четирите държави. Има различни варианти на трасе. Предвидено е Eastring да се изпълни на 2 етапа, първият ще осигурява капацитет 570 гигаватчаса на ден, а вторият - 1140. По механизма “Свързана Европа” през февруари 2017 г. са одобрени 1 млн. евро за предпроектно проучване за Еastring. То е приключено и представено през септември 2018 г. в Братислава. Целта му е да бъде проектиран двупосочен междусистемен газопровод по основния коридор на Европа между Словакия и границата на Югоизточна Европа - Черно море или Турция. Ще има капацитет до 20 млрд. куб. м на година на първия етап, с потенциално до 40 млрд. куб. м. Разходите за първата фаза са 2,6 млрд. евро.

Ако бъде взето инвестиционно решение, новият газопровод може да започне да функционира в началото на 2025 г. Въпреки че още не е избрана входна/изходна точка на българската граница, на картата на “Булгартрансгаз” е начертано, че това ще е Турция, където се и сегашните газопроводи. Изходът от България и при Русе.

Друг от важните проекти е модернизацията на газовото хранилище в Чирен.

Увеличаването на

капацитета му до

1 млрд. куб. м

е планирано да приключи през 2025 г. и ще струва 226 млн. евро.

Изграждане на газов хъб “Балкан” предвижда освен строителство на нови газопроводи и компресорни станции, да се направи и платформа за търговия с газ. Експерти обаче твърдят, че за да се търгува с газ, трябват хранилища. “Булгартрансгаз” постоянно записва в плановете си за развитие второ газово хранилище. Досега обаче няма особен напредък.