17 неща, които трябва да знаем, преди да намаляваме диференцирано данъка

Различните предложения за сваляне на ДДС засега пораждат само въпроси. Преди те да получат отговори, е безсмислено което и да е от предложенията да се приема на сериозно.

Ето само някои от тези въпроси:

1. Придружено ли е всяко предложение с мнения на фискалния съвет на Република България?

2. Придружено ли е от пълна предварителна обществено-икономическа оценка на въздействието му върху обществото, стопанството на микро- (фирми, браншове, сектори) и на макрониво (брутен продукт, заетост, инфлация), както, разбира се, и върху бюджета?

Аргументът “в други държави правят така” заслужава една-единствена реакция: да, но в други държави има върховенство на правото. По тази линия е следващият въпрос.

3. Ако ще правим като другите държави, защо да не започнем от върховенството на правото?

4. ДДС за хляба бил по-нисък в други държави. Въпросът е какво се случва там, какви са оценките на ефективността на тази политика? Къде са те от гледна точка на пълното обществено благосъстояние в сравнение с положението, в което биха били, ако тази диференцирана ставка я нямаше? Може би тези държави правят глупост, а ние сме умните?

5. Според предложенията

от кой момент на

производствения

процес на хляб,

лекарства и

книги

започва да върви намалената ставка? Защото тя не може да започва от момента, в който започваме да режем дървото, за да правим хартия, да сеем зърно за пшеница, да правим химически съединения, нали? Примерно не можем да налагаме намалена ставка върху хартия от самото начало, защото тя може да отиде за рекламни брошури, а не за книги, нали?

6. Това намаление на ДДС какво би означавало за намаляването на производствените разходи от пълните разходи на крайния продавач от съответната стока? И съответно какво би било отражението върху схемата (кривата) на предлагане на съответните стоки?

7. От другата страна на предлагането е търсенето: какви са оценките на ценовите еластичности на търсенето на тези стоки? Съответно при промяна на предлагането на тези продукти какво можем да очакваме да стане с разменените количества и особено с цените, свързани с евентуалното равновесие на тези пазари?

Всички казват: “Ама цената ще падне с 20%!”. Е, няма да падне с 20%.

Може даже

изобщо да

не падне,

ако ценовата еластичност на търсенето е достатъчно висока.

8. Какво точно потребление на какви точно неща в комплекс на цялостното обществено благосъстояние ще бъде стимулирано с тези мерки? Например намалява се ДДС върху хляба, който е тестено изделие. Да речем, че тази политика доведе до увеличено потребление на богати на въглехидрати тестени изделия. Това ли е най-доброто от гледна точка на дългосрочното благосъстояние? Не беше ли истина, че една от основните причини за

тежкото

положение със

сърдечносъдовите

заболявания

в България са именно твърде многото въглехидрати в диетата? Изчислено ли е до какво ще доведе намаляването на ДДС на хляба в комплекс със здравния статус на българина?

9. Как всички тези предложения за намаляване на ДДС ще се отразят на неравенството в потреблението в България? Какво гарантира, че няма да го увеличават, като спестят повече пари на богатите, отколкото на най-бедните?

10. Как тези предложения ще се отразят на бедността в България - и относителна (дял на хора с доходи под 60% от медианния), и абсолютна (дял на хора, живеещи в тежки материални лишения)?

11. Как ще се отрази намаляването на ДДС на структурата на стопанския растеж? Да, напоследък има увеличение в реалния БВП. То се дължи на нарастването на потреблението, в малко по-малка степен - на нарастването на износа, и в изключително малка степен на капиталообразуването - създавантое на нов производствен капацитет. Забогатяването обаче дългосрочно се дефинира тъкмо от създаването на нов производствен капацитет. Стимул на и без това бързо растящото текущо потребление как точно и с колко ще се отрази на дългосрочната способност за растеж и забогатяване?

12. Впрочем една от фундаменталните критики и препоръки на ЕК по процедурата за дисбалансите, са проблемите с фундаменталната инфраструктура и с иновациите. В този смисъл ще допринесе ли и с какво политиката за намаляване на ставки по данък, който стриктно облага потреблението? Няма ли други възможни данъчни промени, които да са значително по-полезни в тази ключово важна дългосрочна посока?

13. В крайна сметка по-точно кой проблем на българската икономика и на българското общество решава идеята за намаляване на ДДС за конкретен продукт? И как ще измерим дали наистина го решава? Кои са индикаторите - стопански и социални? Ако ги имаме и те покажат, че този подход не е ефективен, дали не е по-умно да предприемем алтернативни подходи?

14. Защо не се обмисля намаляване на общата ставка по ДДС, а

хората да решат кое е по-добре за тях?

Защо да нямат възможност да избират - който иска повече хляб, който иска - повече книги, който иска - плодове, зеленчуци, музика или театър? Защо не този подход?

15. Ако мотивите за по-нисък ДДС за лекарства са социални, няма ли други политики в тази конкретна област, които да са още по-социални? Например повече конкуренция в бранша? По-ефективни обществени поръчки? Цялостна здравна реформа?

16. Намаляване на ставки за отделни продукти по ДДС, доколкото би могло да намали цените, ги намалява и за най-бедните, и за най-богатите. Не е ли по-добре да има истинска социална политика, т.е. такава, която директно дава ресурс на най-бедните, а не на най-богатите. Ако нямат пари за лекарства, отпускат им се определени суми за това. Ако нямат пари да си купят хляб, отпускат им се целеви помощи за хляб, както държавата прави това с брикетите по селата. Защо да не се помага на бедните по този начин?

17. Какво ще се прави с организираните престъпни схеми със злоупотреба с ДДС, които напълно неминуемо (това е България, не Финландия, нито Германия, нито Франция) ще разцъфтят в резултат на промените? Има упорити слухове, че голяма част от парите по схемите за източване на ДДС в крайна сметка отиват за прикрито финансиране на партии. За приемащите тези слухове на сериозно няма как да не възникне и следният въпрос: случайно ли е съвпадението между гласуването на намаляване на държавната субсидия за партиите и лавината от предложения за диференцирани ставки по ДДС?

Седем пъти мери, един път режи. Отговорите на всички поставени тук, а и на още много въпроси са само първото мерене по отношение на предложенията за диференцирани ставки по ДДС. Без отговори на тези въпроси всяко политическо решение би било именно решение без отговори. Безотговорно.