Общото нарастване на заплатите в бюджетната сфера над очаквания ръст в частния сектор може да повлияе допълнително за изостряне на дефицита на работна сила с потребното за пазара на труда образование и умения. Това е един от акцентите от становището на Българската стопанска камара по Държавния бюджет за догодина и Актуализираната бюджетна прогноза. Двата проектодокумента, заедно с проектите на бюджетите на ДОО и НЗОК за 2020 г., ще бъдат обсъдени днес на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество. В проекта на държавния бюджет за 2020 . се предвижда ръст от десет на сто на бюджетните заплати, предава БТА.

Според БСК предвиденото общо нарастване на разходите за персонал в бюджетна сфера, без частта за образованието, следва да бъде насочено преимуществено в подкрепа на областното и общинско здравеопазване, към държавни органи с хронично недофинансиране, изпълняващи критично значими обществени функции и публични услуги с цел ограничаване изтичането на квалифицирани кадри. В тази връзка, според работодателската организация, следва да бъдат предприети паралелни промени с цел намаляване на дублиращи се административни структури и персонал, и ниска обща резултатност.

От БСК са на мнение, че държавният бюджет и актуализираната бюджетна прогноза следва да се използват като най-мощни инструменти за натиск върху първостепенните разпоредители с бюджетни средства за предприемане на реформи, за постигане на очакваните програмни цели и резултати, и ускоряване на подготовката за влизане в ERM II и еврозоната.

Очакванията за значителен ръст на крайното потребление, подкрепени от общо нарастване на възнагражденията за държавната администрация, ще ограничат според работодателската организация размера на нетния износ на стоки и услуги и баланса по текущата сметка, с вероятен допълнителен ефект за ръста на базовата инфлация, прегряване на отделни пазари, в т.ч. жилищно строителство. В условия на валутен борд, следването на този подход в периода до 2022 г. може да генерира допълнителен риск пред осигуряване на необходимата външна подкрепа за бързо присъединяване към ERM II и еврозоната, в съответствие със заявените намерения, смятат от БСК.

Според БСК предвиденото нарастване през 2020 г. на заплатите в бюджетната сфера (10 на сто), на минималната работна заплата (МРЗ) с 8,9 на сто и компенсация на един нает (7,4 на сто) се дефинира за пореден път без връзка с очаквания номинален ръст на БВП от 6,9 на сто (3,3 на сто реален ръст) и производителността (3,3 на сто средно за прогнозния период), което води до намаляване на конкурентоспособността, изразена чрез увеличение на номиналните разходи на труд за единица продукция - Unit labor cost (4,9 на сто за 2019 г. и очакван ръст от 3 на сто през 2022 г.).

Увеличението на МРЗ следва поетите предварителни обещания, при липсата на механизъм, критерии и прозрачна методология за нейното определяне, в съответствие с многократно отправените специфични препоръки на ЕК и при неспазване на принципите и изискванията на ратифицираната Конвенция 131 на МОТ в сила от началото на т. г., се посочва още в становището.

В становището на работодателската организация се отбелязва, че заявените намерения за осигуряване на външнополитическа подкрепа за присъединяване към ERM II и еврозоната към юли т. г. следва да бъдат подкрепени с прогноза за таваните на ръст на цените и на дългосрочните лихвени проценти, сравнени с прогнозните целеви стойности по съответните Маастрихтски критерии за периода 2020-2022 г. В тази връзка, постигането на съответствие с посочените критерии след евентуално скорошно присъединяване към ERM II и своевременно присъединяване към еврозоната е пряко обвързано преди всичко със следването на разумна фискална, доходна и ценова политика, наличие на адекватни фискални буфери и ефективно противодействие на евентуални външни и вътрешни шокове, смятат от БСК.

От камарата отбелязват многобройните според тях външни и вътрешни политически и икономически рискове с потенциален негативен ефект върху ръста на икономиката, заетостта, потреблението и инвестициите. Сред тях са продължаваща неяснота пред макроикономическите перспективи пред икономиката на ЕС, ефекти от политиката на санкции, водената глобална митническа война, последиците от Брекзит, забавени реформи в ключови сфери, заложени ниски темпове на растеж до 2030 г. (1,5 на сто) в проекта на Интегриран национален план енергетика - климат, необходимост от уреждане на натрупани и бъдещи задължения по доставки на преференциални цени от ВЕИ и ТЕЦ, представляващи прекомерна държавна помощ, недопустима намеса в общностния пазар и конкуренцията, преодоляване на т. нар. кръстосано субсидиране при цените на електроенергията за бита и индустрията, значителни квазифискални задължения (общини, държавно и общинско здравеопазване, публични търговски дружества).

Според БСК следва да бъдат инициирани и допълнителни промени и мерки, предлагани в предишни години, вкл. преформатиране на режима за управление на отпадъците и т. нар. продуктови такси, изплащане на трудовите възнаграждения по сметки на наетите лица, придобиване на право на пенсия и обезщетения от ДОО срещу внесени осигурителни вноски, ограничаване на осигурителните измами с т. нар. експертиза на работоспособността чрез въвеждане на международната класификация на функционалността, човешкото здраве и уврежданията на СЗО (ICF), интеграция на регистрите на трудовите договори и осигурените лица, подобряване на контрола над недекларирания труд, приемане на пакет от мерки за увеличаване на трудовия живот и ред други решения.

БСК предлага ежегодно да бъде консултиран в НСТС проектът на решение на Министерския съвет за одобряване на средносрочната бюджетна прогноза, преди нейното ежегодно приемане в началото на април.

БСК подкрепя експертния подход при изготвянето на бюджета на Държавното обществено осигуряване, намаляването на зависимостта от финансиране от държавния бюджет и предвиденото нарастване на пенсиите с 6,7 на сто.

От работодателската организация имат възражения срещу отказа и забавянето на необходимите реформи в пенсионноосигурителната система. БСК е против предвиденото нарастване на минималната работна заплата за страната от 560 лв. на 610 лв. и свързаното увеличение на минималните осигурителни доходи, несъответстващо, според бизнеса, на ръста на производителността на труда, особено в сектора на микропредприятията, в отрасли с ниска добавена стойност и в общини с висока безработица.

БСК отново изразява позиция, че липсва решителен подход за промени в медицинската експертиза на работоспособността и уврежданията, и приемане на Международната класификация на функционалността, уврежданията и човешкото здраве /ICF/ на СЗО с цел пресичане на злоупотребите с инвалидните пенсии, с болнични.

БСК е и против това, че няма промяна в режима на изплащане на болничните за първите три дни, липсват и мерки за радикално ограничаване на злоупотребите с обезщетенията за временна нетрудоспособност.

По отношение на проекта на Закон за бюджет на НЗОК за 2020 г. от БСК заявяват, че с предложения проект на бюджет се възпроизвежда рамката за недофинансиране на дейността на НЗОК от предишните години. Не се предвижда значително увеличаване на публичните средства за здравеопазване, чийто размер като дял от БВП достига 4,5 на сто, при над 6-11 процента в редица държави-членки на ЕС, допълват от БСК. Според работодателската организация запазването на сравнително нисък дял на публичните средства за здравеопазване резултира в постоянно влошаване на качеството на обслужване и намаляване възможностите за оказване на адекватна медицинска помощ. Не се създават и възможности за мотивация и задържане на медицинския персонал и особено за повишаване на неговата квалификация, се посочва в становището.

Крайно време е да се остойности основният пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, като се преодолеят последиците от отмяната на Наредбата от 20 март 2018 година за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, с решение от 7 октомври т.г. на петчленен състав на ВАС, заявяват от БСК. По този начин ще могат да се определят реалните разходи, необходими за гарантиране на финансирането за този пакет, и ще бъде осигурен достъп до информация за всички осигурени, допълват от бизнеса.

Не се предвижда увеличаване на дела на разходите за извънболнична помощ за сметка на прехвърляне на дейности от болничната помощ, отбелязват от БСК. Делът на средствата за болнична помощ се запазва около 49,8 процента, при средни равнища в ЕС от около 30 на сто, посочват от БСК.

Липсват решения за ограничаване на разходите за лекарства, които достигат до 30 на сто от бюджета, при средно равнище за страните от ЕС 15-18 на сто, посочват от Камарата.

Липсват политика и действия за плащания по натрупани задължения за лечение на осигурени в чужбина. Налице е трайна тенденция натрупаните задължения от повече от 260 млн. лв. да се увеличават, като предвидените средства са крайно недостатъчни, смятат от БСК.

От работодателската организация допълват, че разходите за здравеопазване за сметка на пациентите непрекъснато се увеличават и стават непосилни за голяма част от населението. По данни на Световната банка 50 на сто от здравните услуги се плащат от пациентите, като очакванията са тази тенденция да се запази и през следващата година. От години размерът на осигурителните вноски, които държавата превежда за осигурените от нея (пенсионери, деца, безработни, учащи се), не съответства на реалните разходи за лечение на този контингент. За 2020 г. вноската от държавата за един човек ще е около 34 лв. при среден размер, дължим за осигурени лица по трудови отношения, от 80 лв., допълват от бизнеса.

Според БСК не са изяснени редът и източникът за погасяване на просрочени задължения на болниците, които в голямата си част са държавни. Налице е реална опасност погасяването на тези задължения да се прехвърли за сметка на предвидените за 2020 г. средства за болнична помощ, което допълнително ще дебалансира системата, отбелязват от Камарата.

В становището се посочва още, че катастрофално е състоянието на редица общински болници, голяма част от които са пред технически фалит. Същевременно, предвиденото увеличение в държавния бюджет за 2020 г. за делегираните от държавата дейности за текущи разходи е само 14,9 млн. лв. при общ размер от 170 млн. лв.