Атрактивни имоти има в морските и зимните курорти, предлагат се и такива в строеж
Вълна от продажба на хотели се е вдигнала в цялата страна. Тя се е засилила много през ноември, но в първата седмица на декември вече е станала неудържима. Между 1 и 10 декември само в Регистъра за публичните продажби на Камарата на частните съдебни изпълнители са обявени цели 13 хотела, което е повече от 1 хотел на ден.
Това са само принудителните продажби на хотели, чиито собственици са обявени в несъстоятелност. Отделно хотели се продават масово и не по принуда. Достатъчно е да се погледне който и да е имотен сайт, за да се види, че собствениците на хотели масово се разделят с такива активи. Само в събота, 12 декември, на сайта за продажби olx се
появиха обяви
за 11 хотела,
мотели и
недовършени
места за
настаняване
През цялата изминала седмица положението е било почти същото - няма ден, в който за продажба да не се обявяват поне 6-7 хотела.
В най-големия сайт за имотни обяви в България - imot.bg, актуалните на 12 декември вечерта обяви за продажба на хотели са точно 500, като последните десетина са пуснати същия ден. И понеже този сайт дава възможност да се види колко пъти е преглеждана всяка обява, се оказва, че те са и страшно четени – по 1000-2000 пъти всяка, толкова, колкото често не събират дори обявите за апартаменти в столицата.
Не е задължително тези хотели непременно да се продават и да се стига до сделки. Може собствениците им просто да проучват пазара, но такава масовост не е имало скоро, а и поне за хотелите, обявени за публична продан, със сигурност се търсят купувачи.
Все още е трудно да се каже, че хотелите у нас се продават по три за лев, но има страшно много случаи, в които един и същи хотел се обявява по два-три пъти, всеки следващ на по-ниска цена. В Регистъра за публичните продажби например има прилично изглеждащи поне на външен вид хотели, и то в селища с активен туризъм, които се продават на цената на средно големи апартаменти.
Триетажен хотел в Рибарица, напълно обзаведен, с малък басейн отпред, например е обявен за продажба с начална цена 174 хиляди лева.
125 хиляди лева начална цена има друг хотел във великотърновското село Дебелец. Четириетажен хотел в Банско, намиращ се на централната улица “Глазне”, има начална цена 391 хиляди лева. В Царево пък има хотелски обект от 620 квадрата, чиято начална цена е 289 хиляди лв.
Най-често обаче хотелите струват над 1 милион евро, особено ако не се продават принудително и най-вече ако са в селища с активен туристически поток. Ако не са, струват доста евтино. Например емблематичният в миналото хотел “Янтра” в центъра на Габрово в момента се продава за 1 116 000 лв. Сумата може да изглежда голяма, но става въпрос за
13-етажен хотел,
който е една от
най-високите
сгради в центъра
на Габрово
с 5820 квадратни метра площ, в който има 27 апартамента, 36 единични стаи, 94 двойни, ресторанти, магазини и т.н. Сградата, разбира се, плаче за основен ремонт, какъвто не е виждала сигурно от построяването си през 1975 г.
Но в нароилите се толкова бързо обяви има и доста съвременни хотелски комплекси, на които от пръв поглед им личи, че са строени специално за хотел, а не са приспособени за целта къщи. Например в Банско за 1,8 млн. евро без ДДС се продава хотелският комплекс “Елегант Лукс”, който е на 3 минути път пеша от долната станция на лифта. Той е строен през 2009 г., има малко над 4700 кв. метра площ и се продава с цялото си обзавеждане, включително това на ресторанта, спа центъра, фитнеса и др., макар и без 9 от общо 47-те си апартамента, които междувременно са били продадени и са собственост на други хора.
В Свети Влас се продава още по-голям хотелски комплекс - цели 13 хиляди квадратни метра, в който има спортен център, един закрит и два открити басейна, детски център, площадки за игра, градина и др. Но и цената му е подобаваща - цели 9,9 млн. евро. В обявата не пише нито как се казва комплексът, нито кога е строен, но се намира на една от централните улици на селото. Всъщност в Свети Влас в момента се продават седем хотела, и то само от началото на ноември насам.
Друго място по морето, което бие това село по хотели, извадени на тезгяха, е намиращият се наблизо Слънчев бряг, където обявите за продаващи се хотели дори не могат да се преброят – почти всяка трета обява или е за Слънчев бряг, или за Несебър и Равда. Като цяло приблизително
една трета от
всички обяви
са за морето,
а другите две трети са за планински селища.
Въпреки многобройността на обявите няма случай да се продава някой много известен хотелски комплекс, а в столицата се продават много малко на брой, и то предимно миниатюрни хотели.
Друго селище, което много често се появява в обявите, е Велинград. Цените на хотелите там са доста ниски - например хотел в парка “Клептуза”, построен през 2016 г., с 36 легла, конферентна зала, басейн и спа център, обзаведен, се продава за 850 хиляди евро. Има и много недовършени хотели, като понякога собственикът търси съдружник, за да го довършат, а друг път се продават теренът и започнатият строеж.
Има, разбира се, и доста странни случаи - например нещо, което се намира в пловдивско село, обявено е за хотел, на снимката изглежда недовършен строеж, а в текста на обявата пише, че по документи е детска градина.
Тази вълна от разпродажба на хотели у нас не е първата. Според брокери на недвижими имоти такава е имало в началото на предишното десетилетие, когато строителството на хотели беше мания, но световната финансова криза направи тези инвестиции нерентабилни.
Причината за сегашния бум в продажбите без съмнение е пандемията. В България хотелите не бяха принудително затворени по време на извънредното положение както в някои други страни. Но и не можеха да работят, тъй като заведенията в тях бяха затворени, а и всички пътувания бяха прекратени. Според данни на туристическото министерство
през април 2020
година у нас са
работели само
506 хотела,
докато през април предишната година работещите са били 2052, т.е. четири пъти повече.
През лятото положението е било малко по-добро - през юли са работели 2768 хотела, но миналия юли са действали 3391 хотела, т.е. с 22% повече. През август намаляването на броя в сравнение със същия месец на миналата година вече е бил само 17%.
Но и работещите хотели не са донесли кой знае какви печалби на собствениците си. През август 2020 г. приходите от нощувки на всички български хотели са 198,7 млн. лв., а през август миналата година са били 377,8 млн. лв., т.е. близо два пъти повече. Средната заетост този август е била 44,6%, но през миналия беше 64,3%.
В същото време от туристическия бранш засега подкрепа получиха единствено туроператорите - с реорганизирания проект по ОПИК за 10 млн. лв., и предстоящите 3 млн. лв. по същата програма за екскурзоводите и планинските водачи. Хотелиерите, ако се изключи помощта 80/20 за персонала,
засега не са
предвидени в
никакви програми
и инициативи за справяне с последиците от кризата.
Идеята определени хотели у нас да станат “карантинни” засега остава само идея. През октомври и ноември браншът предложи над 3000 легла в места за настаняване специално за хора с коронавирус, които няма как да останат при семействата си, за да не ги заразят, или за чужденци, които пристигат от държави, за които се изисква задължителна 14-дневна карантина.
Тогава Националният борд по туризъм предложи в инициативата да се включат хотелиери по желание и имаше много кандидати, но се реши да се чакат конкретни указания от здравното министерство за такива хотели, които и до днес не са публикувани.
Преди това в края на лятото браншът
предложи около
5000 легла за
болни от
коронавирус,
но и тази инициатива пропадна, тъй като се оказа, че проблемът на здравната система не са самите легла, а апаратурата и специализираните грижи за болните.
Междуфирмената задлъжнялост в бранша нараства, има много запори
В петък ръководството на новосъздадената Конфедерация на българския туристически бизнес предложи по време на онлайн среща със социалния министър Деница Сачева мерки, които да спасят поне хотелиерите, които са теглили кредити за построяването и обзавеждането им и все още не са ги погасили.
Освен удължаване на мораториума върху главниците и лихвите до 31 декември 2021 г. те предлагат и разсрочване на задълженията към бюджета, натрупани след 13 март 2020 г., както и компенсиране с 20 до 60% на спада на оборотите в сравнение със същия период на миналата година.
Изпълнителният директор на Института за оценки и анализи в туризма Румен Драганов, който модерира петъчната среща, каза, че в хотелиеро-ресторантьорския бранш вече има много запори, които непрекъснато увеличават междуфирмената задлъжнялост. Той предложи и разширяване на сегашните ваучери за храна, които са освободени от данъци, като те вече да важат и за почивка.
Засега резултатът от срещата е, че в понеделник браншът ще формулира писмено всичките си предложения, за да може министър Сачева да ги внесе в кабинета.
-5 °
18 °
