Нови ДЦК щели да се пускат според състоянието на бюджета, засега в него има излишък
Въпреки увеличените с над 1 млрд. лв. разходи от бюджета заради марките срещу кризата, предизвикана от пандемията, държавата не е готова да продава нов дълг срещу висока лихва.
Това показа резултатът от последния аукцион за държавни ценни книжа (ДКЦ). На 8 март бяха предложени 10,5-годишни бонове за 200 млн. лв. с лихва от 0,1% на година. От финансовото министерство тогава съобщиха, че се отказват от продажбата на новия дълг.
А кандидат-купувачи не са липсвали. Според информацията на БНБ участниците в аукциона са подали поръчки за 353,55 млн. лв., като постигнатият коефициент на покритие е 1,77. Средната цена на допуснатите поръчки е 98,24 лв. на 100 лв. номинал.
От Министерството на финансите съобщиха, че ще продължат балансираната си и гъвкава политика по управление на държавния дълг, който е един от най-ниските в Европейския съюз. А дали ще се приемат заявките за покупки на ДЦК, ще зависи от пазара, необходимостта от финансиране и състоянието на бюджета.
Поне засега държавната хазна изглежда в добра кондиция. В края на февруари излишъкът в бюджета бе 137 млн. лв. Преди година той е бил десет пъти по-голям - 1,48 млрд. лв.
Сега е стопен заради по-големите разходи, свързани с мерките срещу кризата, предизвикана от пандемията, месечните добавки от 50 лв. към пенсиите и вдигането на минималната и максималната пенсия и други. Поради тези фактори през първите два месеца на годината са похарчени 7,224 млрд. лв., а преди година за същия период разходите са били 5,984 млрд.
Събираемостта обаче продължавала да е добра - 7,361 млрд. лв. за януари и февруари, като на годишна база сумата е със 103 млн. по-малка. Намалението идва от свиването на парите от ЕС за периода със 114 млн. лева. Но в месеците до края на годината се очаква доста по-активно усвояване на парите от ЕС, което намалява нуждата от финансиране на бюджета с ДЦК.
В решението на държавата да не продава дълг при сравнително висока лихва няма нищо неочаквано, коментираха финансисти. И посочват, че пазарната ситуация е такава, че държавите в ЕС всъщност могат да печелят пари, продавайки нов дълг.
От началото на годината мартенският аукцион за ДЦК бе трети. При предишните два бе продаден дълг за 500 млн. лв. При едната емисия за 5-годишни ДЦК лихвата бе отрицателна - минус 0,17%. А при другата, която бе за 10,5-годишни бонове, стигна до 0,14%.
С първата емисия например бюджетът е спечелил поне 18 млн. лв. заради спестените разходи за лихви. А Германия трета година поред печели, защото инвеститорите приемат и отрицателна лихва, стига държавните облигации да са сигурни. Изчисления на германското финансово министерство сочат, че до 2039 г. печалбата от отрицателната доходност може да стигне 21 млрд. евро.
Въпреки липсата на доход банки, пенсионни фондове и застрахователни компании купуват ДЦК основно заради сигурността, защото те няма да бъдат изкупени обратно само ако държавата фалира. При банките има и доста голямо количество свободни пари, които заради регулациите няма къде да бъдат насочени и отиват към покупката на ДЦК. А държането на пари в БНБ струва още по-скъпо на банките, тъй като там лихвата стига до минус 0,7%.
Освен това има ликвиден пазар за държавните бонове, може да бъдат заменяни или да служат като залог при сделки.