Инфлацията се крие до есента, засега има усещане за по-високи цени

Повечето стоки сега са по-евтини, отколкото в началото на пандемията

Петролът вече струва колкото година по-рано

Всички прогнози, които традиционно се правят от европейски и световни институции, както и от български анализатори и агенции, казват, че през 2021 г. инфлацията в България ще се ускори. Не много – до максимум 1,4% през тази година и 1,3% през 2022-а.

Само че засега това не се случва и е по-вероятно поскъпването на стоки и услуги да се усети през лятото, когато потреблението се раздвижва, или още по-вероятно – през есента, когато стане ясно доколко сме преборили пандемията.

Очакванията са свързани най-вече с икономическото възстановяване след здравната криза, защото всяко възстановяване върви в комплект с по-висока инфлация.

Засега обаче има по-скоро усещания за нарастване на цените. Най-вече защото някои производства се възстановяват и световните цени на суровините почнаха да пълзят нагоре, а някои и направо подскочиха (виж по-долу).

От друга страна, след като близо година петролните котировки бяха на дъното, а в последните седмици започнаха да се качват, в петък петролът сорт “Брент” достигна 68 долара за барел – точно колкото беше и в навечерието на пандемията.

Ако това лято туризмът се раздвижи и авиацията успее да се измъкне от дъното, ясно е, че цените на петрола ще продължат да пълзят още по-нагоре. Въпрос на 3-4 седмици е това да се усети и в България, а няма друг толкова помпащ инфлацията фактор.

Въпреки това обаче през април 2021 г. цените на стоките и услугите у нас са само с 0,6% по-високи, отколкото през април миналата година. Като цяло хранителните стоки не са поскъпнали, макар че има и изключения. Хлябът например в момента е с 5,5% по-скъп, отколкото беше година по-рано. Маслото е поскъпнало с 14%, млякото, млечните продукти и яйцата с 1,6%, спиртните напитки с 3,7%, а вината – с 4,7%. Но в същото време месото, рибата, плодовете и зеленчуците са по-евтини, отколкото година по-рано.

На практика стоката, която поскъпна най-много през последните 12 месеца, е образованието - с близо 5%. .

Това най-вероятно не се дължи на увеличението на стойността на някакви образователни такси, а на по-големите разходи, които домакинствата направиха, за да отговорят на изискванията на онлайн обучението.

С 1,2% са по-скъпи и стоките, които служат за поддържане на домакинството – препарати, консумативи и т.н. Видимо поскъпнаха цените в ресторантите, някои битови услуги, разходите за здравеопазване. Но всичко това се компенсира от по-евтините облекла и обувки, по-евтините телекомуникационни услуги, по-евтината битова техника и ред други стоки и услуги, които сега струват по-малко, отколкото в началото на пандемията.

Транспортните разходи на българина в момента също са по-ниски, сравнено с година по-рано, но от два-три месеца насам вече се усеща, че на това му идва краят. 

От декември до март например двете най-масови горива – бензин А-95 и дизелът, поскъпваха, а през февруари и март това обхвана също пропан-бутана и метана. В крайна сметка транспортните услуги като цяло поскъпнаха през март с 3% и по всичко личи, че това ще продължи и занапред.

Според анализаторите обаче по-опасното е, че основните суровини вече видимо поскъпват. Особено шокиращо е случващото се в момента със стоманената индустрия. Cлeд кaтo в разгара на пандемията 1 тон горещо валцувана стомана дocтигнa дънoто oт oкoлo $ 460, миналата седмица световните цени достигнаха $ 1500 зa тoн. Това е рекорден връх, на практика три пъти над 20-гoдишнoтo cpeднo нивo и както казват анализаторите ,може да бъде образно сравнено единствено с това петролът внезапно да стане 170 долара за барел. Стоманата е все пак стратегическа суровина и ако котировките не се укротят, най-късно към края на тази година това ще се отрази на производството на автомобили, строителството и още ред други отрасли. 

За съжаление обаче, не е само стоманата. На стоковите пазари през последните седмици набират пара котировките на всякакви суровини. Силното търсене от Китай, бумът на държавните разходи за програми за възстановяване след пандемията и екологизирането на световната икономика вече вдигнаха цените и на желязната руда, паладия, дървения материал, зърното, маслодайните семена, захарта и млечните продукти.

Автомобилната промишленост например не може да работи без паладий, който е ключов компонент на системите за ограничаване на вредните емисии.

Медта - най-важният индустриален метал в света, се търгуваше миналата седмица на над 10 000 долара за тон, за първи път от 2011 г. насам. Соята достигна своя осемгодишен връх.

Цените на литиевия карбонат, без който не могат да се произведат двигателите на електрическите коли, от началото на годината скочиха с над 100%.

Засега е дискусионно колко дълго ще продължи този “суровинен суперцикъл”, защото според много анализатори търсенето и предлагането в момента реагират по-бързо, отколкото при предишни подобни възстановявания. Но във всеки случай пазарната еуфория е голяма и развръзката ще се види това лято.

България има доста отворена икономика и бурята на суровинните пазари няма как да я отмине. Повечето икономисти у нас обаче смятат, че сегашната ниска инфлация, която почти граничи с дефлация, би била по- опасна за икономиката най-вече заради нуждата от догонващо развитие на икономиката.

“За нас е много важно дали ще тръгнем най-сетне по пътя на бързия растеж, или просто ще достигнем предкризисното равнище и ще застинем там. Ако се случи вторият сценарий, не се страхувайте от кой знае какви инфлационни процеси, но това едва ли ще ни радва”, каза пред “24 часа” старши икономистът на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов.

Според бившия финансов министър Милен Велчев твърде вероятно е да ни предстои по-висока инфлация от досегашната. “Но тя не трябва да ни безпокои. Граничещата с нула инфлация заплашва да се превърне в дефлация, която е много по-опасна за икономиката. В държави като САЩ, които изляха не милиарди, а трилиони, централните банки очакват леко, но само еднократно покачване на инфлацията.

В Европа все още витае призракът на дефлацията”, каза Велчев.

“Не мисля, че ще стигнем до състояние на хиперинфлация. Но разбира се, наливането на ликвидност за определен период от време е нормално. Както е нормално на изхода от кризата да се очаква лека инфлация. Но не забравяйте, че централните банки имат инструменти да контролират инфлацията. По-важно в момента е рестартирането на икономиката”, коментира Левон Хампарцумян.

За България има и друга опасност, свързана с инфлацията – един от критериите за влизането в еврозоната е поддържането на инфлация, която да е по-ниска от средната инфлация на трите страни в еврозоната с най-нисък показател. В момента границата е 1,8%.

Преди няколко месеца Европейската централна банка предупреди България и Хърватия, която също е кандидатка за приемане на еврото, че годишният хармонизиран индекс на цените у нас трябва да е дългосрочно под 1,8%, докато в двете страни кандидатки той бе над 2%.

Към днешна дата обаче тази констатация е остаряла - този индекс у нас е бил над 2% до юли 2020 г. От август насам обаче той е трайно под 1,8% (виж графиката).

Най-голямата хиперинфлация в света също е свързана с възстановяване на икономиката

Световният рекорд по хиперинфлация през XX век също се е случил във време на икономическо възстановяване, непосредствено след Втората световна война. Според изследване на института САТО, проведено през 2008 г. от Стив Ханке и Джон Хопкинс, той се е състоял през пролетта на 1946 г. в Унгария.

Тогава месечната инфлация е стигала 13 квадрилиона процента, т.е. цените са се удвоявали на всеки 15 часа. Банкнотата с най-голям номинал е била 100 квинтилиона пенго, предшественикът на днешния форинт.

Прословутата германска хиперинфлация, за която сме чели в “Черният обелиск” на Ремарк, е едва на четвърто място, като е достигала 29 500 процента на месец, или цените са се удвоявали на всеки 3 дни.

През последните 100 г. в света е имало 56 случая на хиперинфлация, като 2 от тях са от България - единият е от началото на 1991 г., когато цените на повечето стоки бяха либерализирани, а вторият е от 1996-1997 г. В първия случай нашата хиперинфлация е класирана на 33-о място, като месечната е била 123%, т.е. цените са се удвоявали на всеки 26 дни. Тази от 1996-1997 г. обаче ни отрежда 21-о място, тъй като тогава месечната достига 242%, т.е. цените са се удвоявали на всеки 17 дни.

При нарастване на цените с под 50% на месец се говори по-скоро за галопираща инфлация. Инфлация от 1,4%, каквато се прогнозира за тази година в България, е в рамките на нормалната.