Въпреки нарастването на производствените разходи, търговската война между Пекин и Вашингтон и пандемията от COVID-19, позицията на Китай като „световна фабрика“ не само не отслабва, но дори се засилва през последните няколко години, посочва старшият икономист за Азия на AXA Investment Managers Ейдън Яво в статия, публикувана наскоро в хонконгското издание South China Morning Post.

Макар през последните години икономиката да се балансира далеч от експортната експанзия, не е налице нарушаване на търговската конкурентоспособност на Китай. Въпреки повишаването на митата в САЩ върху китайски продукти, пазарният дял на страната в глобален мащаб продължава, тъй като износителите изследват нови пазари в Югоизточна Азия и страните, участващи в инициативата „Един пояс, един път“, пише Яо, добавяйки, че отклоняването на износа също е помогнало да се заобиколят някои търговски такси.

Реакцията на Китай на епидемията от COVID-19 беше доста ефективна за овладяването ѝ, проправяйки пътя за бързо възобновяване на производството и износа. Ефективната защита срещу търговската война и епидемията показва устойчивостта на китайската верига за доставки, която вече не е изградена върху конкурентоспособността на разходите, посочва Ейдън Яо, подчертавайки ускореното надграждане на вътрешната производствена система, което трябва да позволи на китайската икономика да се изкачи нагоре по веригата на стойността.

Появата на Китай като износна сила прекрои пейзажа на световната търговия, а развитите икономики – водени от Япония и САЩ – загубиха значителен пазарен дял от Пекин в средния до високия сегмент на износа, отбелязва експертът.

Страната може да е загубила известен пазарен дял в нискоквалифицираните и трудоемки сектори, но е запазила много критични вериги за доставки на местно ниво, казва Ейдън Яо, посочвайки, че Китай е в състояние да създаде приобщаваща и устойчива производствена екосистема, която може да удължи дните му като „световна фабрика“.