Преди дни официално започна работата по последната отсечка от Линия 3 на метро в София. Тя пресича града надлъжно от югозапад на североизток и свързва две ключови пътни артерии: Ботевградско шосе с Околовръстен път.

С пускането си в експлоатация през 2019 г., третата линия ще добави нови 16 километра към вече съществуващата метромрежа с дължина от 40 километра, за да направи столицата по-чиста и по-комуникативна.

Изчисленията показват, че само тази линия на единственото метро в страната ще превозва до 170 000 души на ден. А с новите, по-добри връзки, от услугите на метрото ежедневно ще се възползват над половин милион души. Поемайки грижата за транспортните нужди на такъв брой хора, то ще олекоти столичния трафик с минимум 45 хиляди автомобила дневно. В резултат на което ще бъдат намалени вредните емисии от изгорелите газове с 90 хиляди тона годишно и пътнотранспортните инциденти с поне 22 %.

Поради бързината, удобството, икономичността и екологичността си, в съвременния свят, в който повече от половината от населението на земята живее в градове, подземният транспорт служи като естествен гръбнак на градското ежедневие.

Идеята за такъв транспорт в София се ражда в края на 60-те години на 20 век, столетие след като първата „подземна железница“ вече е тръгнала в Лондон през 1863 г.

Осъществяването й до край ще отнеме близо 50 години, а разказът за него сам по себе си предлага пътуване през времето на най-новата ни история.

Като се погледне хронологията й обаче, неизбежно прави впечатление и това, че строежът на софийското метро внушително забързва темпото и качеството си с подкрепата на Европейския съюз от 2007 г. насам.

Над 80 % от необходимия бюджет за този важен, инфраструктурен проект, възлизащ на над 1 млрд. евро, са средства на Европейския съюз, осигурени през програмни периоди 2007-2013 г. и 2014 – 2020 г.

А ползите от тези инвестиции и улесненията, които те носят, са съвсем видими в живота на хората, редовно пропътуващи разстояния между различни точки в града по всевъзможни поводи.

Кратка предистория на софийското метро:
• идеята за строежа му е от края на 60-те години, през 1968 г. е разработено първото предложение за построяването му;
• през 1974 г. е приета Генерална схема за развитие на линиите на метрото, съгласно която метромрежата ще се състои от 3 метродиаметъра с обща дължина 52 километра и 47 метростанции;
• в периода 1980-1981 г., във връзка със строителството на Националния дворец на културата (НДК) и оформянето на околното пространство, е проектирана и изградена техническа инфраструктура за 2 метростанции от бъдещия Втори метродиаметър и тунелите между тях: „НДК“ и днешната станция „Европейски съюз“;
• 28 януари 1998 г. е въведен в експлоатация първият участък от първия радиус на Първи метродиаметър с 5 метростанции и дължина 6,5 км, работата по който е започнала през 1978 г.;
• темповете на строеж и разширяване на мрежата на метрото осезаемо се ускоряват и повишават със съществената финансова инвестиция, направена от Европейския съюз в рамките на два последователни програмни периода, осигуряваща над 80 % от средствата за този важен за града инфраструктурен проект;
• преди да започне работата по Линия 3, метромрежата в София се състои от две линии с обща дължина 40 километра, обслужващи 35 станции. 21 от спирките и 21 километра от тази мрежа са съфинансирани от Европейския съюз през първия програмен период;

Линия 3 на метрото в София ще:
• превозва над 170 000 души на ден
• олекоти трафика с 8 111 автомобила на ден
• намалява вредните емисии с 4,2 хил. тона годишно до 2020 г.
• създаде 2 100 временни работни места при строителството
• създаде 600 постоянни работни места след завършване на линията
• струва 500 млн. евро като 341 млн. евро са средства на ЕС