Те могат да са не мъртва собственост, а да носят доход на притежателите си, казва изпълнителният  директор на Централния депозитар

Още акценти

Всички големи измами са извършени с неработещи акции

Средният процент спящи акции в дружествата е 10-20%, а в холдинговите структури - 45%

- Господин Големански, каква е приблизителната стойност на “спящите акции”, колко са притежателите на бонови книжки? Предвижда ли се нещо за инвестиционните бонове, или те от юни 2005 г. са вече не спящи, а направо мъртви?

- Общият обем на т.нар. спящи акции от масовата приватизация касае около 2 милиона човека или техните наследници. Номиналната им, а не пазарната стойност е около 2 милиарда лева.

- Който не може да си намери боновата книжка, гори ли?

- Боновата книжка е играла ролята тогава да засвидетелства, че даден човек притежава 25 хил. инвестиционни бона, с които той може да кандидатства в състезателни процедури за придобиване на акции или да ги прехвърли в т.нар. приватизационни фондове, които да играят от негово име. С това ролята им се изчерпва. Оттам насетне с тях са придобити акции. Било то в дружества, в които притежателят е решил, било във фондове, които са играли от негово име.

Да вметна, че с промяна в закона приватизационните фондове се преобразуваха в холдингови структури. Повечето от тях още съществуват. Собствеността за тези акции се води в Централния депозитар, при нас. Това означава, че дори боновата книжка да е загубена, достатъчно е да има запис при нас за тази собственост. Що се касае до инвестиционните бонове, както и до боновите книжки, които не са използвани, техният живот е приключен.

- Какви са вариантите пред хората с бонови книжки? И за кого ще се отнасят, ако концепцията за събуждането на спящите акции заработи? Аз имам бонова книжка, но нищо не съм правила с нея…

- Вариантите са три. Този, който нищо не е правил тогава с боновата си книжка, акциите в нея са изчезнали. Ако сте участвали в масовата приватизация, тогава имате някъде акции – било то в холдинг или директно в дружество от масовата приватизация. Това може да се провери през инвестиционен посредник, където в момента справката струва нещо. Или в регистъра на Централния депозитар, където не струва нищо, като за целта трябва да имате пинкод, издаден от НАП. Или електронен подпис. Нататък пътят при двата варианта е един и същ.

- У всеки наследник на бившите приватизационни фондове ли има такива акции? Какъв дял от капитала им са те, знае ли се? И как работят фондовете без тези свои акционери?

- Известно е. Анализът ни показва, че от 1200 дружества, участвали в масовата приватизация, в момента регистрирани в Централния депозитар са 675. От тях 117 са публични дружества В самите дружества от масовата приватизация, средният процент на спящите акции е 10-20%, а в холдинговите структури - 45% .

Има и такива в които този дял достига до 80 и повече процента. Логично е, че ако този актив спи, то другите акционери работят. При проверка на информацията за участието на акционери - физически лица, придобили акции от масовата приватизация, в общите събрания на акционерите на дружествата за посочения период се установи, че в общите събрания на всички дружества за 5 години са участвали общо 553 акционери с акции от масовата приватизация от общо 1,5 млн. акционери в публични компании. Това означава, че средната активност от 110 акционери за година или 1 акционер за годишно общо събрание.

- Сигурно има много причини за тази статистика…

- Критиците смятат, че това е изборът на тези хора с неработещите акции. Сигурно е избор. Но ако той е такъв за над 2 милиона души, дали няма причини той да е такъв? Да, вярно е, че след промени в законодателството общите събрания вече не се провеждат на разни странни места в държавата, а по местонахождение на седалището на дружеството.

Но и това е неизгодно за малките акционери. Представете си, че седалището е в София, но то има акционери от всички точки на страната. Това означава, че ако е работен ден, човекът трябва да си вземе почивка, да си плати билет и да се придвижи дотук, да участва в събранието и да се върне обратно. Всичко това му струва време и пари.

- А какво е финансовото състояние на публичните компании? На печалба ли работят?

- За последните пет години от 2012 до 2017 г. 117 са реализирали печалба за всяка година, а 97 - за поне една година през този период. Натрупаната печалба е 1,2 млрд. лв., т.е. средно по 240 млн. лв. годишно.

- А какво е разпределението на дивидентите?

- Общо 22 дружества са разпределяли дивиденти в поне една година от посочения период - средно по 16 дружества на година. Общият размер на гласувания дивидент от всички дружества за петгодишния период е 356 млн. лв. - 71,2 млн. лв. средногодишно. От общия размер на начисления дивидент по клиентски сметки при инвестиционни посредници са 227 млн. лв., средно по 45,4 млн. лв. на година, а реално полученият от тях дивидент е в размер на 223,7 млн. лв. , т.е. средният годишно е 44,7 млн. лв.

 - Колко е дивидентът, реално получен от собствениците на спящи акции?

- Общият размер на начисления дивидент на акционерите със спящи акции е 129 млн. лв., средно по 25,8 млн. лв. за всяка от последните 5 години. Под 10% от него в действителност е реално получен от акционерите. Останалите са просто начислени. Една от причините за това е, че малките акционери, които предимно държат спящите акции, просто не ходят на общите събрания на акционерите.

Масово и непрекъснато при нас е имало обаждания с един и същ въпрос - как да си вземем дивидента.

- Законни ли са решенията на тези дружества, те се разпореждат без огромна част от миноритарните си акционери?

- Законни са. Има практики да си уведомяваш акционерите. Добри корпоративни практики. При анализа установихме, че има компании, които са провеждали събрания при условията на падащ кворум с представени 10-15% от капитала им. Което не прави решението незаконно.

Но доколко легитимно се чувства ръководството на тая компания, при положение че е подкрепено от една малка част от капитала?

- Очевидно – комфортно. Вероятно силната съпротива срещу събуждането на дребните акционери ще идва оттам.

- Тя вече идва оттам. Те се скриват зад тезата за национализацията. Питат защо е необходима информационна кампания. Само да припомня, че е преди две години, всички подкрепиха тази идея и тя е записана в стратегията за развитие на капиталовия пазар.

- Е, да. Но сега искат акциите да спят и собствениците им да останат да си спят…

- Казват, че нямаме правно основание, ние в Централния депозитар, да предлагаме, да участваме в дискусии. Да играем ролята на защитник на миноритарните акционери. За мен важното е, че нуждата от информационна кампания и от последващи действия се доказва и от следния факт - има рязко оживление на проверките и запитванията при нас от момента, в който се обяви концепцията. Средно отговаряме на 250 обаждания на ден, имаме около стотина посещения на място.

- Казвате, че все повече хора вече искат работещи активи, а не на хартия. Какво им е пречело досега сами да го направят?

- Броят им щеше да е много повече, ако могат да се разпоредят с тях без такси и комисиони. Защото ако сумата по продажбата и прехвърлянето при посредник е приблизително равна на дивидента, те нямат икономически мотив. Имат собственост на хартия, но няма как да се разпоредят с нея. Или да я наследят.

- В каква посока ще търсите решението?

- Въпроса с таксите и комисионите ние ще го решим. Ние, Централният депозитар, махаме таксите и комисионите за тази операция- изваждането от регистъра. Инвестиционните посредници и фондовата борсата също поеха такъв ангажимент.

За съжаление, не можем да кажем на транспортните фирми да возят безплатно хората за общи събрания, не можем да кажем на нотариусите да не събират такси за нотариални заверки и т.н. Това, което се опитваме, е да облекчим документите за наследство, за да не товарим хората допълнително. Т.е. тази икономическа пречка да се махне. Който и след това не се разпорежда с акциите си, има предвидена процедура…

- Пак стигаме до национализацията, която е обект на критики?

- Не бих го нарекъл национализация, защото се заменя един дял с дял във фонда. Т.е. собственикът пак получава нещо в замяна. А замяната е в негова полза, защото срещу мъртъв актив, получава по-конвертируем инструмент - дял. Такъв е, защото е делим, а акцията не се дели. Освен това винаги има отсреща субект, на когото можеш да го предложиш за обратно изкупуване. С натрупаната доходност. С акциите е доста по-трудно.

- Ако акциите ми са в непублични компании, как ще оцените моя дял? При тях няма пазарна стойност, която да е публична.

- Има си начини за оценка. На пазара има експерти оценители, които могат да го направят.

- Каква е целта на събирането на спящи акции във фонд?

- Целта е консолидация на малките акционери и съживяването на капиталовия пазар. Малките акционери имат общ интерес и е много странно, че никой не ги е консолидирал досега.

- Има опасения, че изливането на такъв обем акции на пазара ще свали цените. Основателни ли са?

- Създаването на инвестиционен фонд и последващите действия, записани в концепцията, целят и подобряване на финансовото състояние на тези компании и доброто им представяне на пазара. Това, разбира се, означава, че акциите им ще поскъпнат.

Ако вие играете на фондовия пазар и знаете, че това предстои, естествено, ще се възползвате. И ще тръгнете да купувате. Няма да настъпи обаче апокалипсис, както се твърди. Дори и всичките 2 милиона човека да изсипят акциите си. Да, цената ще се повиши. Но ще се повиши и търсенето.

- Ще има ли инвеститорски интерес?

- Хайде да видим защо няма в момента. Законодателството ни е хармонизирано, депозитарят е един от десетте лицензирани, държавата има икономически ръст, имаме данъчни преференции за капиталовите печалби.

Според мен няма интерес заради липсата на качествени финансови инструменти. И такива методи като влизане на по-голяма легитимност, участие на голям фонд мениджър, с който да се конкурират, ще легитимират и по-доброто представяне на тези компании.

- Имате ли информация за злоупотреби с непотърсени акции? Какво правите при такива сигнали?

- Можем да съдим за това по кореспонденцията, която получаваме от съответните органи. Това, което в последните три седмици забелязвам, е, че растат обажданията, при които притежатели на акции са установили, че са имали акции от масовата приватизация, но някой се е възползвал и е направил нещо с тях. Или пък е бил акционер в компании, които са минали през ликвидация, а той не е получил ликвидационната си квота.

С тази кампания допринесохме хората да си потърсят акциите и да установят, че някой е злоупотребил с тяхната собственост.

- Казвате, че тепърва ще установяваме колко и какви измами е имало през годините?

- Когато човек е зарязал една собственост, някой може да я е взел. В момента засичаме увеличение на констатирани от собствениците измами. Подават се жалби до съответните органи.

- Чух вече коментари, че е по-добре нищо да не се прави и тези акции да си стоят в регистъра при вас.

- Само ще ви кажа, че от 1996 г. всички големи измами с едно единствено изключение, започват винаги с акции от регистър А. Това сме установили ние заедно с органите, които разследват измами.

- Обяснението защо е така, какво е?

- В т.нар. регистър А ние имаме само три имена и ЕГН на притежателя на бонове. Няма лични карти, няма негов подпис, няма как изглежда това лице. Никой не може да знае това лице ли е собственик, или не е. Това създава предпоставки за фалшифициране на документи. Затова една от идеите на концепцията е хората, които имат такива акции, да бъдат идентифицирани. Да отидат и да кажат, ето това съм аз, това са моите акции. Ние, банката, посредникът вече ще знаят кой е, как изглежда, какъв е подписът му.

- Хората имат притеснения, че за воденето на клиентски сметки при посредник или банка също има такси.

- Има сметки за социално слаби с минимални или нулеви такси. Може да се направи това и за капиталовия пазар. От хората се изисква единствено да се идентифицират.

 

CV

- Член на съвета на директорите и изпълнителен директор на Централния депозитар 

- В периода 2010- 2018 г. е изпълнителен директор на Българската фондова борса

-  Преди това заема позицията мениджър корпоративни клиенти в Hewlett-Packard

- Един от създателите на технологичната система на Централния депозитар и до 2007 г. работи като директор на направление “Информационни технологии” в него

-  До декември 2009 г. е член на съвета на директорите на Фючърсна борса – София

- Притежава магистърска степен от Техническия университет - София.