Слабо законотворчество, липса на диалог между държавата и частния сектор, противоречиво прилагане на нормативната база и бавно правораздаване са сред основните пречки пред бизнес средата в България. Това показва анкета на Сдружението за модерна търговия (СМТ) проведена в периода юни-юли 2021 година сред членовете му. Това са Billa, Deichmann, dm, Kaufland, Lidl, Mr. Bricolage, ПроМаркет, T MARKET, Фантастико и Хиполенд.

Бизнес климатът в България все пак има и положителни характеристики. Такива според анкетираните са стабилната макроикономическа рамка, ниската инфлация, фиксираният валутен курс и членството на страната в ЕС и НАТО. Като плюсове са посочени и ниското данъчно облагане, отличното интернет покритие и IT инфраструктура, постепенното увеличаване на покупателната способност на хората.

Бизнес климатът в страната е оценен с 3,2 по скалата от 1 до 6, където 1 е силно неблагоприятен, а 6 – отличен. Като един от основните проблеми анкетираните посочват несигурната и непредвидима среда. Пример за това е практиката да се налагат административни промени в движение и в много кратки срокове, без дългосрочна перспектива и без оценка на последствията върху бизнеса, с което управляващите предизвикват непланирани и неоправдани разходи.

На въпроса „Как оценявате качеството на законодателния процес по отношение на бизнеса в България?“ анкетираните са дали средна оценка от 2,7 по скалата от 1 до 6. Като основни недостатъци са посочени липсата на диалог и предварителна оценка на въздействието при приемане на важни нормативни актове. Като примери в това отношение са посочени Наредба № Н-18 и последните промени в Закона за защита на конкуренцията. В първия случай бизнеса бе натоварен с разходи значително надхвърлящи разчетите на държавата. Във втория случай съществуват основателни опасения, че КЗК от регулатор се превръща в инструмент за унищожаване на бизнес, показват резултатите от анкетата. 

Работата на администрацията по отношение на бизнеса получава оценка - 1,7 по скалата от 1 до 6 като причините за това са комплексни. Заради неясни нормативни текстове съществува разнородна и противоречива интерпретация на закони от страна на регионалните звена на различни регулатори (БАБХ, Инспекция по труда, КЗП и др.). В резултат на липсата на централизираност и единност на проверките се засилва административната тежест върху изрядните компании.

По отношение работата на администрацията се изтъкват и други слабости. Не се спазват принципите за комплексно административно обслужване, като често се изисква представяне на документи или информация, за които са налице данни, събирани или създавани от извършващия услугата орган, или такива, с които последния би могъл да се снабди по служебен ред от други институции.

Затрудненията в работата с администрацията се дължат и на дефицита на професионалисти в нея. Според анкетираните е необходимо държавата да инвестира в изграждането и задържането на компетентни служители, а техният професионален път да зависи изцяло от качествата, опита и образованието. По отношение работата с администрацията се изтъкват и позитивни примери като възможността за електронно подаване на редица документи към НАП, НСИ, БНБ с е-подпис.

Ефективността (бързина и справедливост) на правораздавателната система в България по отношение на бизнеса е оценена с 3,2. Като основни слабости се посочват липсата на специализация по дела, натовареността на ключови съдилища, нуждата от уеднаквена съдебна практика. В резултат често се стига до противоречиво произнасяне по сходни казуси, което създава несигурност и непредвидимост.

За да се създадат условия за чувствителен ръст на икономиката е необходима системна работа в посока предвидимост и стабилност на процесите и следването на дългосрочна визия за развитие. Необходими са: адекватност и умереност на нормативната уредба; бързина и прозрачност на всички процедури, свързани с инвестиционния процес; правораздаване в разумни срокове; създаване на работеща електронна администрация, която да е централизирана и лесно достъпна, се откъва в съобщението на сдружението.  Особена грижа трябва да се обърне на образованието и привеждането му към нуждите на частния сектор.