Одит дава 16 препоръки, за да се подобрят Имотният регистър, защитата на лични данни и обявяването на финансовите отчети
Неефективна и мудна работа и забавяне на важни проекти - това показва одитът на Сметната палата на Агенцията по вписванията. Проверката обхваща периода от 1 януари 2017 г. до 31 декември 2019 г. Сметната палата е дала 10 препоръки на министъра на правосъдието и 6 на изпълнителния директор на агенцията, които трябва да бъдат изпълнени до една година.
Една от забележките е, че имало риск за изтичане на лични данни. Това се отнасяло за имена, ЕГН-та, съпружески, родствени взаимоотношения, подписи и други.
За Имотния регистър се посочва, че не е създаден такъв, който да има и кадастралните карти, които са готови за над 96 на сто от територията на страната. Имало кати само за 5 съдебни района (Балчик, Асеновград, Благоевград, Каварна и Добрич) от всичките 113.
Нямало и връзка с платформата за автоматизиран обмен на данни между търговските регистри на държавите от ЕС с българския. Това не осигурявало информация за сливания и клонове на търговци, а на ползвателите на портала за електронно правосъдие - да получават многоезична информация относно дружествата от ЕС. Имало риск Европейската комисия да отнесе въпроса към Съда на ЕС.
Публикуването на годишните финансови отчети в Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел имало значително забавяне в периода 2017 - май 2020 г. въпреки ограничаването на административната тежест.
Забавено било и създаването на публичен регистър на особените залози и прехвърлянето в Агенцията по вписванията, за което срокът е 1 януари 2022 г.
Сред други съществени проблеми е, че не се прилагал принципът за разходоориентираност и обоснованост на държавните такси, които Агенцията по вписванията събира. Размерът им превишавал 2 пъти утвърдените разходи на агенцията в периода 2017-2019 г.
Помещенията, които се използвали в централното управление на Агенцията по вписванията за съхранение на документи и архивен фонд, били недостатъчни. Преработвали се гаражни клетки, коридори и част от работни помещения, които не отговаряли на нормативните изисквания.
На 16 юни тази година служебното правителство назначи за директор на Агенцията по вписванията Даниела Митева, като тя замени Габриела Козарева. Козарева заемаше поста от 2018 г., когато наследи Зорница Даскалова, която подаде оставка заради срива на Търговския регистър.
Даниела Митева:
Предприети са всички действия
Докладът на Сметната палата беше прецизно разгледан и бе изготвен отговор по всяка от многобройните констатации и препоръки. Това съобщиха от Министерството на правосъдието, позовавайки се на новата шефка на Агенцията по вписванията Даниела Митева.
Повечето от недостатъците и нарушенията, констатирани от Сметната палата, се съдържат в доклад на Инспектората, подготвен по заповед на служебния министър на правосъдието проф. Янаки Стоилов, припомниха от ведомството. Веднага след това ръководството на министерството и новият директор Даниела Митева предприели много действия.
Така например необработените заявления за обявяване на годишните финансови отчети и декларациите по Закона за счетоводството били 993 624 броя. Липсвали план, график и организация за преодоляване на забавянето. През тази година се очаквало да постъпят още около 500 000 заявления.
Въвеждането на организационни и кадрови мерки ще доведат до това, че подадените през 2019-а ще бъдат разгледани до 31 декември 2021 г. Тези, които са подадени през 2020-а, ще бъдат разгледани до 30 юни 2022 г., а подадените през 2021-а - до края на 2022 г., казаха от министерството. По този начин от 1 януари 2023-а ще се разглеждат заявленията, постъпили до 30 септември 2022-а, за обявяване на годишните финансови отчети за 2021 г.
Трудовото правоотношение на Габриела Козарева беше прекратено в изпълнение на препоръките от доклад, изготвен от Инспектората, припомниха от министерството. В него се посочвали редица недостатъци в управлението на човешките ресурси, част от които били описани и от Сметната палата. Предприети са действия за попълване щатната численост чрез обявяване на конкурси, казаха от министерството.
Габриела Козарева:
В доклада не е застъпена година и половина, в която съм била начело
Докладът е за времето от 1 януари 2017 до 31 декември 2019 г., не е застъпена година и половина от периода, през който съм била директор на агенцията. Това обясни бившата шефка Габриела Козарева, която призна, че не се е запознала с неговото съдържание, защото не го е получила. Научила за съществуването му малко след като била отстранена от поста.
Козарева уточни, че през 2020 и 2021 г. за опазване на личните данни е направено много. “Още през 2020 г. защитата им беше преведена в съответствие с изискванита на българското и международното законодателство, дори бих казала, че е на по-високо ниво”, обясни Козарева.
“Факт е, че за Имотния регистър забавянето е огромно, но от влизането в сила на Закона за кадастъра и Имотния регистър са минали близо 20 г., тоест не говорим за забавяне в последните година-две”, каза още бившата шефка. Според нея проблемът е доста по-голям и може да се стигне и до преработване на закона.
Козарева припомни, че задължение на правосъдния министър е да издаде заповеди за откриване на производства за създаване на имотен регистър в съдебните райони.
По отношение на връзката между нашия Търговски регистър и тези на държавите от ЕС първият срок бил 2017 г. Козарева адресирала проблема към съответните институции. Да се твърди, че нищо не е направено, не е вярно, да се отрича, че сме се забавили, също не е вярно, добави тя. “В агенцията работят 632 човека по щат. В момента, в който се направи изявлението, че има проблем, имаше незаети 18 щатни бройки, от тях само 3-4 в централното управление. Категорично претендирам, че това е едно от администрациите с най-висок процент на заетост на местата”, посочи Козарева.
-5 °
4 °
