Когато заможните хора у нас тръгнат да си купуват жилище, 43% от тях искат в него да имат отделно помещение за кабинет. В същото време желанието им за отделно помещение за дрешник е два пъти по-категорично - 91% настояват за такова. А 61% имат претенцията да имат отделна баня към всяка спалня. Това показват резултатите от специално проучване сред 7 хиляди българи с месечни заплати над 4000 лв., предимно бизнесмени и управители или мениджъри на средни и големи компании. То е проведено от консултантската компания Cushman and Wakefield/Forton, която принципно се занимава с офисни, търговски и индустриални площи, но със замирането на тези пазари от лятото насам вече навлезе и на жилищния. Компанията е част от AG Capital на бизнесмена Христо Илиев.

Анкетата показва, че по отношение на столицата една пета от по-състоятелните хора си търсят за купуване жилище отвъд Околовръстното шосе, 23% - в центъра, а 41% искат да живеят там, където са живеели и преди, или поне на сходно място, но в новопостроено жилище.

За да купи жилище, родният бизнесмен е предвидил средно 190 400 евро, с които възнамерява да придобие имот между 100 и 150 квадрата. Една пета от анкетираните са приготвили повече пари - 319 600 евро, но срещу тези пари искат още по-голямо жилище. Обичайната схема е половината от парите да са налични, а за другата половина да се тегли ипотечен кредит, който при тези заплати и осигуровки излиза с доста ниска лихва.

91% от анкетираните държат жилището да е близо до парк. За начина на отопление през зимата най-много - 57% залагат на парно, 27% предпочитат газ, а 16% - термопомпа.

“Офисният пазар се възстановява изключително бавно. Миналата есен бизнесът мислеше, че ще върне служителите си в офиса тази пролет. Когато ги разпитвахме през пролетта, смятаха, че това ще се случи през есента. Но в момента всички мислят, че пазарът на офис площи ще се възстанови чак идната пролет”, каза управителката на Cushman and Wakefield/Forton Михаела Лашова. Според нея особено при IT фирмите, и най-вече сред управленските им екипи се е стигнало до нов връх в бърнаута. Причината е, че служителите им работят от най-различни места често пъти в други държави и за да следят и координират дейностите, на шефовете им се налага да работят по 20 часа в денонощието.