Тя ахнала, като видяла тогавашния Химически техникум в града
Като министър на образованието Маргарет Тачър посещава България през ранната есен на 1971 година. На 30 септември, точно преди 50 години, за няколко часа тя е в Стара Загора.
"Трябва да призная, че ми направи просто удивително впечатление посещението ми в едно техническо училище в Стара Загора. Особено се учудих на голямата степен на сътрудничество между обучението в техническото училище и химическата индустрия. Машините в училището бяха набавени от заводите. Работниците от заводите оставаха в училището, а възпитаниците на училището отиваха в заводите за специализация". Така отговаря Маргарет Тачър на въпрос на Би Би Си на 2 октомври 1971 г. какво я впечатлило най-много в България. Тя току що е кацнала след посещение в страната от източния блок, интервюто се води на летището в Лондон. По това време 45-годишната Тачър е министър на образованието и науката на Великобритания в кабинета на министър-председателя Едуард Хийт.
В България Маргарет Тачър посещава английските гимназии в София и във Варна, както и машиностроителен техникум в морската столица, но най-силно е впечатлена от видяното в тогавашното Професионално химическо училище "Дмитрий Менделеев" в града на липите. Може би и защото нейното първо висше образование е тъкмо по химия.
Тази тема стана особено актуална през април 2013 г., когато почина бившият премиер-министър на Англия Маргарет Тачер. А за визитата й в Стара Загора се знаеше твърде малко. За да науча повече, трябваше да издиря някогашната директорка на старозагорския Химическия техникум доц. Мария Димова. Слава Богу, беше жива и здрава, открих я в Дупница. /Днес, след смъртта на съпруга й, Димова живее в САЩ при децата си/. Жената пазеше в личния си албум и снимки, които никой в Стара Загора не притежаваше. Не възрази вестник "24 часа" да ги ползва, на за да се сдобия с тях, използвах сложна "врътка" - чрез тогавашния депутат от партия ЛИДЕР Кънчо Филипов се свързах с директора на ТЕЦ "Бобоб дол", който изпрати един от своите служители - инж. Ивайло Анастасов, до Дупници, за да преснима старите фотографии на Мария Димова, а и да направи съвременна нейна снимка. Човекът се справи блестящо. Останалото уточнявах с нея по телефона.
Мария Димова ми предостави и пълния текст на интервюто, което Маргарет Тачър е дала пред Би Би Си на лондонското летище при завръщането си от България. Любопитното е, че тогава у нас наричат англичанката Тетчър.
В Стара Загора Маргарет Тачър пребивава за няколко часа на 30 септември 1971 година. Тогавашният окръжен вестник "Септември" съобщава за визитата чак 5 дни по-късно в много кратка дописка без снимки на втора страница със заглавие "Английският министър на образованието и науката ни гостува". В нея гостенката е наречена Маргарет Тетчър, както явно е било според тогавашния държавен протокол.
Първата страница на изданието е посветена почти изцяло на 1 октомври - Световен ден на поезията, националното честване на който се случило на връх Бузлуджа.
"Посрещнати от председателя на ИК на ОНС Христо Келчев и представители на отдел "Народна просвета", гостите посетиха професионалното химическо училище в града "Дмитрий Менделеев". Тук в беседа с директорката на училището Мария Димова госпожа Маргарет Тетчър беше запозната с характера на училището, в което се подготвят кадри за химическата ни промишленост, с методите на обучение, с някои изисквания на учебния процес, материалната база и връзките с базовото предприятие.
Гостите разгледаха лабораториите, кабинетите и общежитието на училището, посетиха Химкомбината, където в кислородния цех наблюдаваха учебната практика на учениците. Те отнесоха отлични впечатления от организацията на учебния процес и битовите условия за учениците", информира дописката.
Тогавашната директорка на училището доц. Мария Димова помнеше до най-малката подробност това, по думите й, паметно посещение. Пазеше и ревниво снимките от тогава. /Тъй като преди да се заема с този случай никоя от институциите в Стара Загора не притежаваше тези снимки - нито музея, библиотеката или Държавният архив, аз подарих копия от тях на музея, за да бъде съхранен споменът от тази паметна визита/.
"По-късно я нарекоха "Желязната лейди", но през оня ден Маргарет Тачър се държа много мило, беше непосредствена с нас", спомни си доц. Димова. Гостенката била придружавана от българския образователен министър по това време проф. Стефан Василев. Тя проследила с голям интерес лабораторно упражнение по аналитична химия при учителката Добринка Калпакчиева и дори пожелала да разгледа тетрадките с протоколите от упражненията на учениците. "Езикът на химията е един и същ по цял свят, а тя го разбираше. Искаше да се увери дали всичко, което й показваме, е нагласено заради нея или обучението при нас наистина се води сериозно", смята и до днес Мария Димова. А темата се случила трудна - перманганометрия, което е метод за обемен анализ в химията.
Впечатлили я и тренажорите, на които българските деца се обучавали по специалността "Контролно-измервателни прибори и автоматика".
Маргарет Тачер питала за всичко в училището. След обяд същия ден имала насрочена среща в БАН в София и като разбрала, че домакините - хората от протокола на българското образователно министерство, се притесняват да не нарушат програмата, помолила да съкратят обяда, насрочен в тогавашния най-представителен ресторант на Стара Загора "Верея", само и само още малко да останат в школото. Там делегацията, в която бил и английският посланик в София Доналд Логън, прекарала 2 часа.
По това време днешната Професионална гимназия по биотехнологии и химични технологии "Дмитрий Менделеев", която през 2013-а навърши 50 години, имала между 700 и 800 ученици и подготвяла кадри за химическите производства в Стара Загора, Ямбол, дори и във Враца.
"Тачър се впечатли, защото тогава наистина бяхме с учениците си влезли в комунизма", разказа Мария Димова, която е първият директор на училището - от 1963 до 1977 година. Благодарение на спонсорството на Химическия комбинат в Стара Загора, неговите възпитаници ползвали безплатни учебници и тетрадки, получавали безплатно работно и официално облекло, имали общежитие без пари. Всеки ученик разполагал със самостоятелно работно място в лабораториите.
Когато се върнала в Лондон, Маргарет Тачър веднага изпратила благодарствено писмо на Мария Димова заради радушния прием на старозагорска земя. Тя написала:
"Уважаема госпожо Димова,
Благодаря ви много за интересното и приятно посещение във Вашето училище. Както вероятно разбрахте, на мен ми направи силно впечатление отличното обзавеждане и близкото сътрудничество със завода на Вашия съпруг.
С най-добри пожелания за бъдещи успехи в новата сграда и дори в по-хубава сграда,
Ваша Маргарет Тачър"
Тачър пише така, защото по това време съпругът на Мария Димова Георги Димов е директор на Химкомбината в Стара Загора, за който нейното училище подготвя средни кадри. А в намека за сградата има приятелска закачка, тъй като директорката дори и пред гостенката от Англия не скрила, че са притеснени със сградата на училището, която трябвало да делят с Електротехникума. 42 години по-късно в това отношение нищо не се бе променила - "химията" продължаваше да бъде квартирант на Електротехникума. Мария Димова обаче напуска Стара Загора през 1977 г., когато съпругът й става министър на химическата промишленост на България, а тя отива на работа в образователното министерство в София.
Повече съдбата никога не я срещнала с Тачър. "Мисля, че си станахме взаимно симпатични с нея тогава, но аз, както и цялото мое поколение, не говорехме английски език и това попречи да осъществим контакт след това", смяташе Димова.
За разлика от 1971 г., през 2013 г. перспективите пред химическото училище в Стара Загора не бяха така блестящи. Заради кризата гимназията днес дори вече е закрита, но в оня момент тя имаше едва 33 възпитаници. Тогавашният учителски колектив начело с директорката Мариана Стоянова правеха всичко възможно 50-годишното училище да оцелее. В негова защита бившата му директорка Мария Димова извади и спомена за визитата на Маргарет Тачър в това училище и високата оценка, която тя дала за него и за българското образование като цяло. В онези съдбоносни за гимназията дни тя дори размножила на ксерокс интервюто на Тачър пред Би Би Си на летището в Лондон и го депозирала в президенството и в образователното министерство с надеждата държавният глава Росен Плевнелиев да научи за този случай и да намери начин да се намеси в защита на училище "Дмитрий Менделеев" в Стара Загора. В тази своя битка тя не успя.
Ето го и пълния текст на интервюто, публикувано без заглавие:
"РАДИО ЛОНДОН - 2 октомври. На нашия пръв въпрос, че мнозина във Великобритания считат, че образователната система в България е на високо ниво, дали тя споделя това гледище, г-жа Тетчър отговори:
"Това е вярно и положително, образователната система все повече се подобрява. Разбира се, съществуват известни различия с нашата образователна система. Така например възрастта за започване на училище в България е по-голяма от нашата. Във Великобритания децата започват училище по-рано. От друга страна в България има повече забавачници, отколкото у нас. Една от интересните разлики е, че в България има по-голям избор при образованието, отколкото очаквах. Те имат великолепни технически училища, в които учениците започват да учат на 14-годишна, а понякога и на 15-годишна възраст. Те прилагат система, която почива на стопанските нужди на страната, за обучаване на великолепни техници. Може да се каже, че образованието в България е много добро и се подобрява прогресивно".
Следващият наш въпрос бе: Г-жа Тетчър, от това, което видяхте в България, смятате ли, че има нещо, което ние можем да приложим?
"Разбира се. И в двете наши страни все повече и повече младежи и девойки завършват училище, а в същото време се явяват все повече кандидати за сравнително по-малко места за вишисти. При нас процентът за висше образование е по-висок, докато при тях не е така. Университетите, знаете, са древни институции. В момента българите съсредоточават своето внимание на висшето образование за стопански нужди. В същото време, чрез системата за висше образование, в Българиясе обучават все повече и повече учители с цел да се повдигне общото ниво на образованието.
Има и някои различия, като например учебната програма, която в България се определя изцяло от правителството. А както знаете, тук, във Великобритания, държавата няма никакво участие. Те също като нас са загрижени за намиране на най-добрите начини за обучаване на учителите. Така че има много сходни точки между нас.
Нашият следващ въпрос бе: Смятате ли, че органите, които се занимават с образование в България, могат да научат нещо от нас?
"По мое мнение, възрастта за започване на училище у нас може да се приложи в България. Аз смятам също, че те могат да научат твърде много от нашите методи на преподаване относно напредването на отделните ученици. За нашия начин на мислене, учението в България е твърде общо, може би прекомерно общо и следователно човек се запитва дали учениците се възпитават достатъчно, за да могат да предприемат лична инициатива. В това направление те могат да се поучат доста много от нас. У нас има по-голямо разнообразие във взаимодействието на властите между централното управление и местните общини. Освен това ние правим повече експерименти. Ние се мъчим всякога да внесем нещо ново. И аз мисля, че българските просветни власти ще могат да се възползват от някои наши добри резултати.
По-нататък запитахме г-жа Тетчър дали в резултат от нейното посещение в България тя очаква създаване на по-тясно сътрудничество в областта на образованието.
"Аз ще следя най-живо развоя на образованието в България и се надявам, че те ще правят същото. Надявам се също в близко бъдеще да увеличим улесненията на учителите по английски език в България, както и улесненията за опреснителните курсове. Тук мога да кажа, че в България има много добри училища за изучаване на атглийски език. Те са великолепни.
Накрая можете ли да ни кажете какво Ви направи най-силно впечатление при посещението Ви в България?
"Трябва да призная, че ми направи просто удивително впечатление посещението на едно техническо училище в Стара Загора. Особено се учудих на голямата степен на сътрудничество между обучението в техническото училище и химическата индустрия. Машините в училището бяха набавени от заводите. Работниците от заводите отиваха в училището, а възпитаниците на училището отиваха в заводите за специализиране".