Глобалният срив продължи над 7 часа, защото повечето инженери работят от вкъщи

7-часовият глобален срив на фейсбук в понеделник струваше на компанията приблизително $ 100 млн. загубени приходи. Още $ 47 млрд. бяха заличени от пазарната стойност на социалната мрежа, сочат данни на в. “Дейли мейл”. Акциите на една от водещите компании в индекса на високотехнологичните дружества - “Насдак”, поевтиняха с близо 5% до $ 326,23. Ден по-рано социалната мрежа стана обект на обвинения, че за нея е по-важна печалбата, отколкото сигурността, след като вътрешно разследване показа, че платформата ѝ инстаграм влияе отрицателно на тийнейджърките.

Заради двата удара по “Фейсбук” основателят на компанията също се прости със солидна сума. В резултат от поевтиняването на акциите 37-годишният Марк Зукърбърг се прости с близо $ 7 млрд. за часове, с което състоянието му намаля на $ 121,6 млрд. по изчисления на “Блумбърг”. Загубите му от средата на септември досега възлизат на $ 15 млрд.

Мащабният срив в понеделник вечерта спря достъпа до четири услуги на компанията - фейсбук, инстаграм, уотсап и месинджър, които

месечно се

посещават от около

3,5 млрд. души

Компанията собственик обяви, че “знае, че някои потребители имат проблеми с достъпа до приложението на фейсбук и работи по възстановяването”. В изявлението не се уточняваше какво причинява затрудненията, започнали около 18 ч българско време.

Сривът на мрежите продължи близо 7 часа, което е безпрецедентен случай за калифорнийската технологична група. Потребители на социалната мрежа се съревноваваха в писането на сарказми в конкурента туитър. Други обаче се оплакаха, че са откъснати от контактите си и от източниците си на доходи.

Причина за гигантския срив била “грешна конфигурация на рутерите, които координират трафика между сървърите”, посочи “Фейсбук” в комюнике. Техническата повреда е имала “ефект на доминото” и дефектната актуализация е изключила сървърите от интернет. Отстраняването на проблема допълнително се усложни, защото персоналът масово работи от вкъщи, твърди вътрешен човек пред “Дейли мейл”. Инженерите трябвало тепърва да пътуват до центъра за данни в Санта Клара, за да поправят лично проблема.

Проблем бил и фактът, че персоналът използва за комуникация същите сринати приложения за изпращане на съобщения. Така

тези, които знаели 

как да поправят

сървърите, не

можели да получат

нужната информация

от екипите в центъра за данни. Неактивни били дори системите за заключване на вратите в главния кампус на “Фейсбук” в калифорнийския град Менло. Служителите, които били хоум офис, но веднага се втурнали обратно в офиса, не можели да влязат, докато другите, които вече били вътре, нямали достъп до конферентни зали и други зони, които изискват пропуск. Така плановете на Зукърбърг да превърне работата от вкъщи в постоянна част от “Фейсбук” му изиграха лоша шега, посочват редица медии. Офисът на компанията в момента е отворен, но само с 25% капацитет, след като идеята за пълно отваряне до октомври бяха отложени поне до януари 2022 г.

Още по-голям удар социалната мрежа понесе от бивша служителка, която обвини компанията, че поставя печалбата пред хората. Тя свидетелства пред Конгреса на САЩ с искане да се въведе по-добра регулация на интернет гиганта. 37-годишната Франсис Хаугън, работила в отдела за дезинформация на технологичния гигант, заяви пред подкомисията по търговия, че

шефовете на “Фейсбук” “поставят

астрономическите си печалби пред хората”

“Когато осъзнахме, че тютюневите компании прикриват вредите, които причинява пушенето, правителството предприе мерки. Когато установихме, че колите са по-сигурни с обезопасителни колани, правителството предприе действия. Умолявам ви да направите същото и сега”, каза Хаугън.

“Ръководството на компанията знае начини да направи фейсбук и инстаграм по-сигурни, но не предприема необходимите промени, защото поставя огромните си печалби пред хората. Така компанията става безотчетна”, добави бившата служителка.

Техническият срив на фейсбук в понеделник показва какво се случва, когато се разчита само на няколко големи играчи и подчертава нуждата от повече конкуренция, коментира във вторник зам.-шефката на Еврокомисията, отговаряща за цифровите технологии и конкуренцията, Маргрете Вестагер.

Миналата година Вестагер предложи проект за нормативен акт, известен като Законодателен акт за цифровите пазари, който установява списък от предписания и забрани за “Амазон”, “Епъл”, “Фейсбук” и “Гугъл”, които по същество ще ги принудят да променят основния си бизнес модел и ще позволи повече конкуренция.