Вдигане на минималната работнао от 1 ноември на 700 лв., както предлагат от КНСБ, не би могло да се случи, заяви служебният министър на труда и социалната политика Гълъб Донев в предаването "Неделя 150" по БНР. 

"Не може с административни мерки да налагаме увеличаване на доходите в частния сектор, там действат други правила. В държавната администрация нещата стоят по друг начин. Там със съответните бюджети се приема нарастване на доходите", посочи Донев. Той каза, че минималната заплата се определя от правителството, заложена е и в държавния бюджет. От нейния размер зависят много плащания по други закони. Една промяна два месеца преди края на годината ще доведе до необходимостта да бъдат направени промени в редица плащания към общините и държавата. "Според мен това е процес, който върви през социалния диалог, с работодателите и синдикатите, но едно такова вдигане на МРЗ не би могло да се случи от 1 ноември без да имаме Народно събрание, което да промени съответните параметри в държавния бюджет", заяви социалният министър.

Донев каза още, че правителството не предвижда актуализация на бюджета преди края на годината. Изборите за НС са на 14 ноември, ЦИК трябва да излезе със своето решение за избраните народни представители, президентът да издаде указ за свикване на НС, което ще отнеме време, посочи той. "Няма да има време за актуализация на бюджета, актуализация на бюджета не е възможна десет-петнайсет дни преди изтичане на календарната година", подчерта министърът.

По отношение на мерките за бизнеса министър Донев каза, че те помагат на бизнеса да запази независимостта си, подпомагат бизнеса да запази заетостта си, защото при едно спиране на цялата икономическа дейност, пълен локдаун, много трудно работодателите ще наемат работници и служители за тези работни места със съответната квалификация. "Мерките за запазване на заетостта подпомагат бизнеса, работниците и служителите, на които доходите са спрени от работодателите, за да могат да преминат през този период на затваряне", коментира министър Донев. По думите му мерките за подкрепа на бизнеса са много точно разписани. Близо 90 хиляди служители от хотелиерския и ресторантьорския бизнес са обхванати от мярката 60/40, работодателите се възползват от нея. Това са половината от служителите, които въобще са ползвали подкрепа по мерките. Хотелиерите и ресторантьорите ползват по-облекчени условия, не се изисква запазване на заетостта, т.е. могат да кандидатстват за всеки един работник и служител тогава, когато го назначат. Това не се случва за другите икономически дейности, подчерта министърът. Според него за момента няма необходимост от нови мерки за бизнеса. Няма и съответното време за нотифициране на такива нови мерки пред ЕК.

Министър Донев подчерта, че България е единствената държава в ЕС, която си позволява лукса през два-три месеца да променя мерките в зависимост от това, че някой е поискал някакви по-облекчени условия, за да може да се ползва от помощта, което ЕК не допуска.