За 9 години бюджетът е получил 77 млн. лева и активи за още 156 млн., докато от държавните терминали във Варна приходите са два пъти по-малко
Пристанищата имат основна роля в икономическото развитие на всяка държава с излаз на море, каквато е и България. Обичайно около 2/3 от вноса на стоки минава през пристанищните терминали и те са особено важни за отрасли като нефтохимическа промишленост, автомобилостроене, производство на стомана и други метали, на енергия, търговия със зърно. Пристанищата имат и огромен потенциал за създаване на заетост - не само пряка, но и косвена - чрез компаниите, които са ангажирани с обслужването им като доставчици на стоки.
Добрата пристанищна инфраструктура и качествените услуги
имат голямо
значение и за
привличането
на инвеститори,
които искат да строят заводи. Защото за тях е важно да имат транспортни коридори, през които да внасят суровини и да изнасят продукция.
България може да се похвали с добри примери с морските си пристанища във Варна и Бургас. Първото е държавно, а на второто има концесионер за терминалите “Бургас Изток-2” и “Бургас Запад”. “БМФ Порт Бургас” ЕАД сключва договорите за концесии през 2011 г. и 2013 г. със срок от 35 години. Концесионерът се задължава да инвестира 258,2 млн. лева, като 9 години по-късно вече са вложени 292,3 млн. лева. От тази сума 158,6 млн. лева, платени от концесионера, са за активи, които са публична държавна собственост. В държавния бюджет в резултат на концесията в периода 2012 г. - 2020 г. са влезли общо над 77 млн. лева.
Само един пример за сравнение - от 2007 г. до 2011 г., когато
терминалите
се стопанисват
от държавен
оператор, не са
постъпили
никакви приходи
в бюджета от концесионни плащания, дивиденти и корпоративен данък. След концесионирането има и многократен ръст на товарите на пристанище Бургас – от 1,5 млн. тона при предоставянето на концесиите до 6,2 млн. тона през 2020 година.
Може да се направи и нещо като неофициално състезание между двете морски пристанища. За Бургас статистиката показва, че обработените от концесионера товари на двата терминала за периода 2012 г. – 2020 г. са общо 41 млн. тона,
направени са
35 млн. лв.
концесионни
плащания, в
бюджета са
влезли 42 млн.
лева от корпоративен данък. За същия период държавното пристанище Варна е обработило 83,3 млн. тона товари, а в бюджета са влезли 37,7 млн. лева. Направените инвестции са 98,3 млн. лева.
По-голямото варненско пристанище не носи приходи от концесионни плащания и такси, вложенията са в пъти по-малки, а приходите от корпоративен данък са едва 6,5 млн. лева за периода от 2012 г. до 2020 г. Накратко - при два пъти повече обработени товари във Варна в сравнение с Бургас приходите за бюджета от държавното пристанище във Варна са два пъти по-малко от тези на дадените на концесия терминали в Бургас.
Пандемията от коронавирус силно разклати веригите на доставки и доведе до глобален спад с близо 10% на морските товари. Всичко това даде отражение и върху българските пристанища. Въпреки това през 2020 г. пристанището в Бургас запазва своя товарооборот от 2019 г., а
през 2021 г.
отчита ръст
на товарите
в сравнение с
предходните
две години,
посочва Борис Балев - изпълнителен директор на “БМФ Порт Бургас” ЕАД. Впечатляващ се оказва ръстът на обработените контейнери - с 12% през кризисната 2020 г. Пристанището работи с компаниите MSC, Maersk, Arkas, Hapag Lloyd, Yang Ming, ONE, CMA-CGM, Hamburg Sud. Въпреки сътресенията заради пандемията наетите по трудов договор служители са се увеличили на 800 при 686 при подписването на концесионните договори.
“БМФ Порт Бургас” ЕАД има и три
специализирани
терминала,
които засега са
единствени у нас
Този за втечнен пропан-бутан бе открит през 2015 г., а терминалът за сярна киселина беше пуснат в експлоатация през 2018 г., като капацитетът му е 1 милион тона годишно. Година по-рано започва работа закритият склад за меден концентрат с вместимост от 65 000 тона.
Продължава развитието на терминала за зърно с вместимост от 85 000 тона, а в бъдеще се предвижда ново увеличение на капацитета. Новоизградена автоматична система позволява товарене с до 800 тона на час. Чрез нея товарът може да се поема както директно от станциите за разтоварване на камиони или вагони, така и да приема товари, които се съхраняват в силозните клетки.
Пристанището в Бургас успява да привлече и два ключови международни проекта. Първият е на TengizChevrOil, за който е изградена нoвa лoгиcтичнa бaзa, през която минава оборудване за разрабожтването на на петролни полета в Казахстан. В изграждането на базата участват над 100 фирми - подизпълнители, като това се превръща в най-голямата частна инвестиция в пристанищна инфраструктура в България. По силата на концесията същата става публична държавна собственост.
Другият ключов проект е доставката на тръбите за изграждане на газопровода “Турски поток”, а по-късно и на тръбите за газопровода “Балкански поток”. От старта на двата проекта до приключването им през “БМФ Порт Бургас” минава значително количество тръби.
За да се намалят
вредните емисии,
е извършена
електрификация
на 100-тонните
мобилни кранове
на пристанището, които ползват дизелово гориво. Прави се и цялостна реконструкция на съществуващата железопътна мрежа в терминалите и оптимизиране на маневрените операции, от което също ще има намаление на емисиите. Това върви успоредно с купуване на електрически локомотиви.
“БМФ Порт Бургас” минава успешно и процедура по сертифициране по международен стандарт ISO/IEC 27001 (за информационна сигурност) и сега е единственият български пристанищен оператор, който има пет сертификата за система за управление по стандартите - ISO 9001, ISO 14001, ISO 45001, ISO 50001 и ISO/IEC 27001.
Освен прякото икономическо въздействие от концесията върху пристанището в Бургас на “БМФ Порт Бургас” ЕАД (като платени данъци, концесионни такси, направени инвестиции и наети служители), се отчита и непряк положителен ефект върху Бургаския регион и страната като цяло. Този икономически ефект е свързан с
допълнителната
добавена
стойност във
веригата на
доставки
чрез логистични, производствени, транспортни и поддържащи дейности, които се осъществяват чрез обработката на товари, извършвана в “БМФ Порт Бургас”.
Развитието на пристанището в Бургас има огромен положителен ефект върху редица малки и средни предприятия, които пряко или косвено са ангажирани с дейностите на терминалите. Чрез тях се осигуряват не само допълнителни работни места, а и съществени икономически ползи. Освен това доброто функциониране на морските пристанища в комбинация с адекватна транспортна система във вътрешността на страната също допринася за осигуряване на по-достъпен и по-разнообразен продуктов асортимент за българските потребители и фирми.
“БМФ Порт Бургас” ЕАД непрекъснато се стреми да максимизира тази непряка добавена стойност, която се генерира чрез функционирането на пристанището. За тази цел дружеството често използва експертна помощ от международно признати консултанти, като MTBS (водещ международен финансов и стратегически консултант в пристанищния сектор).
През 2019 г. са подписани споразумения с “БМФ Порт Бургас” ЕАД за удължаване на срока на концесиите върху двата терминала за още 11,7 години. Причина са планираните допълнителни инвестиции, за да може да продължи успешното развитие на терминалите.
Очаква се ефектът да бъде двустранен - гарантиране на наличност и качество на предоставените услуги от “БМФ Порт Бургас” ЕАД и
по-високи
приходи от
концесионни
такси и данъци
в полза на
държавата,
като частният оператор изцяло поема оперативния и икономическия риск за целия срок на концесиите.
През 2020 г. “Адванс Пропъртис” ООД като едноличен собственик на “БМФ Порт Бургас” ЕАД ангажира нидерландски международно признат финансов консултант, специализиран в сделки по сливания и придобивания в областта на морския транспорт и пристанищните операции. Той организира частна тръжна процедура по евентуално привличане на инвеститор в дружеството-концесионер. Водени са разговори с над 30 компании. Вече има одобрена за момента най-изгодна оферта, но поради клаузите за конфеденциалност не може да бъде обявено на коя фирма е тя.
Тим Курт, изпълнителен директор на “Аурубис”, председател на Германо-българската индустриално-търговска камара::
Това е нашата връзка със света и увеличеният капацитет, новото оборудване, подобреното качество на обслужване са безспорни стъпки напред
- От колко години “Аурубис” използва пристанище Бургас?
- Медодобивният завод в началото е преработвал концентрати от местните мини в Средногорието. По-късно, със забраната за концентрата от Челопеч и разширяване на производството започва внос. Внася се по море от 1992 г.
През всичките тези години, преди и след приватизацията, компанията е разчитала на Бургас като входна точка, с изключение на три години, от 2003 до 2006 г., когато се е използвало пристанище Варна.
- Какво беше състоянието на съоръженията преди концесията?
- Нашите дългогодишни служители в Бургас са ми разказвали историята за амортизираната база и инфраструктура – складове за насипни товари и контейнери в лошо състояние, пътища и жп линии, които не са ремонтирани с години.
- Успяваше ли държавното пристанище да предоставя качествени услуги?
- В България съм от 2014 г. и не съм бил свидетел на тези времена. Но от това, което съм виждал и знам от моя опит - Полша, бившата Източна Германия, България - държавата невинаги е най-добрият мениджър на подобни съоръжения.
- Какво се промени след сключването на концесионния договор?
- Бяха подобрени и капацитетът, и качеството на услугите. Скоростта на разтоварване на корабите се увеличи почти двойно. През 2017 г. влезе в експлоатация склад за меден концентрат. Преди концентратите бяха съхранявани на открито, така че новото съоръжение помогна и за околната среда. Следващата година, през 2018-а, започна работа терминалът за сярна киселина.
Пристанище Бургас е нашата връзка със света. Внасяме концентрати и изнасяме продукция от там. Започнахме да използваме пристанището и за износ на сярна киселина, след като заработи терминалът. Има капацитет от един милион тона годишно. За основния ни износ - медните катоди, беше определена специална зона за контейнеризация. Това стана успоредно с модернизация на оборудването, включително нови кранове и разширяване на жп инфраструктурата.
- Сделката успешна ли е за държавата?
- Въпрос на държавна политика е дали да се отдават на концесия транспортни възли и е въпрос на мениджмънт дали една концесия ще е успешна, или не. Не е в компетенциите ми да коментирам политики. За нас, като клиент и партньор на пристанище Бургас, увеличеният капацитет, новото оборудване, подобреното качество на обслужване са безспорни стъпки напред.
Никола Треан: До 2012 г. това бе голяма пустиня, пълна с прах, сега е на световно ниво
“Аурубис” се опитваше да използва пристанище Бургас по мое време през 2010 г. Беше изключително трудно една операция да върви гладко и да се спазват минимални стандарти за опазване на околната среда, безопасност и надеждност. Имахме проблеми навсякъде, машинният парк бе остарял и не функционираше, материалът изчезваше поради липса на сигурност, рибари влизаха в пристанището по всяко време. Не можахме да намерим покрит склад, за да съхраняваме нашия меден концентрат. Няма международна компания, която би могла да работи на такова място.
Поради тази причина бяхме принудени да работим с пристанището във Варна, въпреки че беше на 120 км по-отдалечено и това увеличаваше транспортните разходи.
В пристанището в Бургас преди концесията служителите получаваха ниски заплати, съответно мотивацията им бе нулева. Не се инвестираше в инфраструктура или машини, необходими за обслужване на клиентите.
След сключването на концесията на практика се промени всичко. Успяхме да вземем покрит склад за съхранение на концентрата, предостаен ни бе резервоар за нашите течни продукти и суровини. Не сме имали повече оперативни проблеми или забавяне заради инсталираното ново оборудване и доброто управление.
Решени бяха всички стари проблеми с опазването на околната среда, вече нямаше липсващи материали, а управленският екип се справя изключитено добре. Благодарение на това успяхме да увеличим обема на продукцията си почти два пъти през годините и пристанището беше ключово за развитието на “Аурубис”.
Посетих пристанището преди 2 години и бях наистина впечатлен от развитието, което концесионерът направи. Много нови клиенти, сред които международни компании, всеки парцел се използва по най-добрия начин, днес това е международна операция на много високо ниво. Преди това пристанището представляваше голяма пустиня, пълна с прах, малко суровини за “Аурубис” и няколко тръби от фалирала стоманодобивна фабрика.
Чудехме се кой би могъл да бъде достатъчно смел да приеме това предизвикателство с всичките му задължения, но сега мога да кажа, че концесията е успешна за държавата. Пристанището в Бургас никога не би се развило така, ако бе останало в предишното си състояние, никога нямаше да привлече инвестиции и да достигне международните стандарти, изисквани в днешния свят.
Предполагам, че държавата трябва да е щастлива и да получава добра възвръщаемост от нивото на бизнеса в пристанището. Сигурен съм, че пристанището помага на много компании да се развиват в България, което носи и повече приходи на държавата.
-5 °
4 °
