КЗК започва да прави секторен анализ на продажбите през интернет, за да види кой кой е на този пазар

Само месец след като НАП започна информационна кампания за онлайн търговията, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) също се прицели в този пазар. Според нейно решение отпреди няколко дни антимонополистите ще правят секторен анализ на онлайн пазара, което означава, че ще се определи кои са точно онлайн пазарите,

кой какъв дял

има от тях

и какви са процентите, над които ще се смята, че някой има господстващо положение. Това означава и че върху такива фирми ще има по-подробни наблюдения дали не извършват дейности, които противоречат на конкуренцията.

Върху документа вероятно ще се работи поне половин година. В закона няма срок за завършване на целия анализ, този за горивата например беше изготвян в продължение на цяла година.

Още от предварителното проучване обаче излиза, че в онлайн търговията е пълно с нарушения на антимонополното законодателство. Има например много забранени споразумения между дистрибутори и търговци, при които един дистрибутор предоставя една и съща стока на физически и на онлайн магазини, но определя различни отстъпки, които са по-ниски за продажба по интернет, т.е. ощетява онлайн търговците.

Един от примерите, които дава КЗК, е за забранено споразумение между дистрибутор и онлайн търговци. Например една стока – в случая помпа за кърма, се предлага и на сайта на дистрибутора, и в множество онлайн магазини. Те са се продавали на приблизително една и съща цена. Но в периоди на промоционални кампании

цената изведнъж

падала до една

и съща стойност

и на сайта на дистрибутора, и на сайтовете на онлайн търговците. Това може да се постигне само по един начин – ако има споразумение между тях, а точно такива споразумения са забранени от Закона за защита на конкуренцията.

Разследването на случая е отнело доста време на КЗК и покрай него са открити незаконни споразумения и за ред други бебешки стоки. В крайна сметка глобата е била 434 хиляди лв.

Случаят е интересен и с това, че въпросният дистрибутор е организирал и курсове за бременни, по време на които е събирал лични данни за участничките. Те после били използвани, за

да бъдат

бомбардирани

младите майки

с онлайн

реклами

за всякакви бебешки стоки. Събирането на лични данни с маркетингова цел е друго често срещано нарушение в онлайн търговията.

Пазаруването през интернет у нас все още е далеч от дяловете в много други европейски страни, но приблизителният му годишен оборот вече е около 4 милиарда лева на година. Това стана ясно от наблюдение, което НАП направи миналия месец върху дейността на пощите и куриерските фирми. Тогава се оказа, че от началото на 2021 г. до ноември

у нас е имало

42 млн. пратки,

като сумата от наложен платеж, декларирана от куриерските фирми, е 3,6 млрд. лв.

Въпреки този голям обем едва през 2019 г. у нас бе направен регистър на онлайн търговците, в който до ноември т.г. бяха регистрирани 23 хиляди онлайн магазина. Регистърът е публичен и дава възможност на всеки потребител да провери дали сайтът, от който е почнал да купува нещо, се е самообявил, както и да провери кой е собственикът, с кого може да се свърже, откъде се хоства сайтът му и други подробности.

Наскоро данъчните започнаха и разяснителна кампания, чиято цел е да разясни на търговците кои продажби на стоки и услуги в интернет подлежат на облагане, да насърчи доброволното деклариране на приходи, а на потребителите – как да се ориентират при пазаруването в мрежата и как да избягват съмнителни сайтове.

Вече една трета от българите между 19 и 74-годишна възраст са си купили поне веднъж нещо от интернет, като само допреди 3 години този дял е бил 16%, посочват от КЗК в предварителното си проучване.

Най-много се

купуват дрехи

и спортни стоки,

на второ място идват обувките и аксесоарите, стоки зо дома и мебели, услуги по настаняване, билети за културни и спортни събития и т.н.

Над 80% от продажбите са от сайтове, които са регистрирани и се поддържат от България, останалите са регистрирани в ЕС и съвсем малък дял – извън общността.