ЕК иска яснота кога и кои централи на въглища ще затворим и кога БЕХ ще спре да плаща за квоти на държавната тец

Настоява и за конкретика как ще се орежат правомощията на главния прокурор

Европейската комисия е върнала проекта на българския план за възстановяване с 43 страници коментари по него, стана ясно в четвъртък. Служебното правителство реагира спокойно въпреки изказване на бившата депутатка от ИТН Мика Зайкова, че Брюксел е “направил на кайма енергетиката”.

Обратната връзка от ЕК за плана не ни изненадва и не ни притеснява, заяви вицепремиерът Атанас Пеканов по време на блицконтрола в парламента. ЕК оставя отворени два големи въпроса и отделни технически аспекти, но те щели да бъдат изчистени.

Това са темите за енергетиката и върховенството на закона. Пеканов посочи, че реформа в енергийния сектор не можела да се направи от служебен кабинет. От Брюксел искат конкретни текстове за намеренията за ограничаване на правомощията на главния прокурор, за контрола над дейността му и как да се избира прокурор, който да може да разследва главния. В преговорите сега се опитваме да оставим гъвкавост на Народното събрание да решава как да се случат тези реформи, допълни още Пеканов (интервю с него виж на 11-а стр.).

“24 часа” разполага с доклада на Брюксел и от него става ясно, че наистина двата основни въпроса са енергетика и правосъдие. Но от тона на забележките може да се направи изводът, че той е доста смекчен. Това предполага, че одобрението на българския план ще се случи скоро, но вече при редовно правителство. Очакванията са това да стане на 2 февруари.

В енергетиката един от поставените проблеми е, че предложените 2038 и 2040 г. за затваряне на въглищните ни централи не са достатъчно амбициозни цели. Трябвало и конкретни стъпки как ще стане това и да се посочат кои мощности ще се заменят с такива на газ, с каква скорост ще стане това. Брюксел приема изграждането на 1000 мегавата нови газови мощности, но това ще е преходно гориво и иска дата кога те ще минат изцяло на водород.

ЕК настоява и България да посочи кога ще спре кръстосаното субсидиране в системата на БЕХ и конкретно кога холдингът ще спре да плаща квотите на държавната ТЕЦ “Марица-изток 2”. От Брюксел искали и още мерки за декарбонизация в транспортния сектор. Друг коментар е за мерките за купуване на електромобили и че текстът е твърде общ. От българския преговорен екип смятат, че служебен кабинет не може да натоварва бюджета с допълнителни разходи, след като се очаква редовно правителство.

Коментари от Брюксел има и за реформите в здравеопазването и за проблема с доплащането от страна на пациентите.

Относно правосъдието от ЕК искат детайли освен за главния прокурор и за това как ще се избират разследващите прокурори, както и гаранции, че системата за случайното разпределение на делата в съдебната система не подлежи на манипулации.

“Аз смятам, че ние сме задали нашата позиция, абсолютно невярно е, че има голяма критика към енергийния сектор, имаме огромен прогрес там”, смята Пеканов. Според него не било нужно да приемаме всички коментари на Брюксел. “Трябва да защитаваме позицията на страната и която отделните министерства смятат за правилна” посочи вицепремиерът.

Бившият вицепремиер Томислав Дончев, чийто екип изготви първите варианти на плана, коментира, че проблемите били два - първият е защо всички научават за бележките от ексдепутата Зайкова, а не от правителството. Вторият, който е по-съществен, е времето. “Ние одобрен план по-рано от два месеца оттук нататък, и то по най-оптимистичния сценарий, няма как да имаме. Това, че ще има одобрен план, не означава, че ще има аванс и че парите стигат веднага до хора, бизнес, институции. Парите ще стигнат до тези, които имат нужда от тях, през 2023 г., което е проблем”, заяви Дончев.