- ВМЗ сключи договор за производство на части с египетска фирма, след като 7 години нямаха експорт за този пазар, казва служебната министърка на икономиката
- Обвиненията в плагиатство са премерена атака в подходящия момент
- Ексклузивни права се дават след задълбочен анализ и могат да се прекратят по всяко време от ВМЗ
- Нямам покана да остана в министерството, но ако получа, ще се замисля
- Г-жо Везиева, как ще коментирате обвиненията към вас за плагиатство?
- Аз нямам притеснения от това, което тече като проверка. Бих се притеснила, ако някой от научните ми ръководители ме е обвинил в това, защото тогава щеше да е плагиатство - ако съм ползвала нещо, което съвместно съм работела с тях и съм го имплементирала в друг труд. Но когато става въпрос за съвместна дейност между научен ръководител и докторант, това не е плагиатство.
Ще изчакам да мине проверката на МОН. Но това, което мога да кажа, е, че това се появява в най-подходящия период - след като аз обявих решението си след двуседмична битка с тримата членове на Съвета на директорите на ДКК. Така че колкото и да не съм човек, който вярва в конспиративни намерения, наслагвайки фактите, те говорят достатъчно. За мен това си е атака. Премерена, в подходящия момент, когато се структурира споразумение, когато се говори за нов кабинет.
- Обвинявате ли конкретни политически партии или хора?
- Не обвинявам никого конкретно. Не мога да коментирам нито една политическа партия.
- Какво ще правите с Пловдивския панаир? Въпреки призива ви Варна да върне акциите на държавата, общинският съвет реши да ги прехвърли в “Пълдин туринвест”.
- Признавам, че чисто административно е много странно това решение, защото те имат решение на общинския си съвет акциите да бъдат върнати на Министерството на икономиката.
В писмото, което изпратих, припомних това решение на общинския съвет, считайки, че чисто административно това ще им е достатъчен довод да не гласуват апортирането на акциите. Още повече че има приложено и становището на община Пловдив, която не е съгласна с прехвърлянето по този начин. А от него се получава така, че един собственик ще има 51%, тоест над мажоритарния вот, и каквото и участие да има държавата, няма да може да промени управленския процес.
Сега ще изпратим писмо до областния управител, който трябва да се сезира за решенията на общинския съвет. В него ще опишем нашите аргументи и ще го помолим да осъществи правомощията си по контрола.
- А ако не се случи с молби и апели, може ли да се стигне до съд?
- Може, зависи от това след нас доколко това ще е приоритетна тема. Но смятам, че който и да е министър, това трябва да продължи да е приоритет, защото, реално погледнато, това си е скрита приватизация.
- Какво ще се случи с ДКК, след като уволнихте трима от Съвета на директорите? Нов конкурс ли следва и може ли да се управлява дружеството сега, след като не е попълнен директорският борд?
- Аз освободих трима от петимата членове, останаха двама, единият от които е изпълнителният директор. Едновременно с това сме направили искане за вписване на трима нови членове, които да изпълняват оперативната дейност до приключването на конкурс.
Независимо че съставът на съвета на директорите не е пълен, това не пречи на оперативната дейност. Всичко върви нормално, администрацията работи.
Двама от временните членове са от дирекцията, която се занимава с политиките и контрола на търговските дружества в министерството, има и един външен човек. Експерти са и тримата, така че да подпомогнат процеса в тази критична ситуация, която не е продукт на действията на администрацията на министерството, а на тримата членове от Съвета на директорите.
Междувременно тече новият конкурс, процедурата е на ниво интервюта и очакваме скоро да приключи и да имаме предложения. Най-важното за мен е да се върви към изчистване на името на ДКК и да се смени моделът на управление.
- По време на скандала с дружеството вие бяхте в Египет. Какво договорихте там?
- Проведохме срещи с министрите на планирането и икономиката, на производството в отбранителната индустрия, на самата отбрана, на държавните предприятия и производството, свързано с високите технологии, и с ръководителя на зоната в Суецкия канал. Проведохме продуктивни разговори по отношение на двустранното ни сътрудничество и желанието на Египет да ни включи в техния 10-годишен план, да произвеждаме съвместно неща от типа на високи технологии в сферата на електромобили, батерии за задържане на енергия, фармация, отбранителна индустрия.
Аз бях на изложението на отбранителната индустрия, в което по тяхна покана участваха 12 български фирми и се представиха изключително добре. Фактът, че бяхме заедно с колегите от Министерството на отбраната и представихме държавата - институционално и през бизнеса, ще помогне на процеса на техните фирмени договорености и на сключването на сделки.
Другото, което свършихме, докато бяхме в Египет - ВМЗ сключи договор с тяхно подобно държавно дружество.
- На каква стойност е той?
- Той към момента не е остойностен, предвид това, че ще се произвеждат части. По-конкретно към момента няма да коментирам, това е търговска тайна.
- Стана ясно, че се очаква подписването и на нови договори за 100 млн. лв. С какви компании ще са те?
- Това са договори, по които те работят в последните два месеца и не са свързани само с Египет, а с много други държави.
- Знаете ли кои?
- И да знам, не е много добре да ги коментираме. Когато бяхме на срещата с отбранителната индустрия, тяхната молба беше да не се шуми много около този бизнес. И това е нормално, защото с целия този скандал ние на практика си дискредитираме държавата. Това, което излиза по нашите медии, се чете и навън.
Но това, което мога да кажа за ВМЗ, е, че в последните три месеца те наистина подписаха много договори, включително тази седмица с Индия. Те съживиха своята маркетингова дейност, промениха модела на управление, това се дължи и на хората, които стъпиха като нов екип в Съвета на директорите. В последните години се виждаше липса на каквато и да е маркетингова дейност. Те не бяха реализирали печалба, нямаха сключени договори, за първите шест месеца това беше най-големият проблем. Стоеше въпросът как да се платят заплатите. Това, което се случи в последните месеци, е добро за ВМЗ, не позволихме да бъдат освободени хора.
- Частно дружество е получило ексклузивни права да продава продукцията на ВМЗ на египетския пазар. Защо е сключен такъв договор и досега имало ли е такива?
- Сега ще ви разкажа какво поисках аз като информация от ВМЗ заради засиления интерес по въпроса, защото ние като министерство по принцип не се месим в работата на търговските дружества. Решението е инициирано от ВМЗ и тяхната логика е следната: за последните 7 години нямат нито един реализиран експорт за Египет освен в партньорство с дистрибутор. И това не е нещо необичайно, този бизнес е особен и подобно положение има за редица държави като Армения, Азербайджан, Индия и много други. На всички тези пазари оперират различни компании, но те са се специализирали, а водещо в този бизнес е доверието.
Затова ексклузивитет е даван десетки, дори може би стотици пъти на такива компании, но се е правело за конкретни тръжни процедури по условия, които се налагат от държавата. Такива изключителни права се дават само след много задълбочен анализ и могат да се прекратят във всеки един момент едностранно от ВМЗ и ДКК.
На мен ми е ясно, че страничният наблюдател си задава въпроса защо е необходим посредник, но ВМЗ никога не са имали маркетингова дейност.
- Не ви ли притеснява, че частното дружество е собственост на Димитър Манолев - баща на санкционирания по закона “Магнитски” Александър Манолев?
- Тази фирма е на този пазар от 25 години. Защо мен да ме притеснява? Има решение на ВМЗ за това. Този анализ не е правен от мен, а от търговското дружество.
- Но това дружество е държавно.
- Да, то е сключило над 30 договора с посредник. Важно е дружеството да продължава да работи, да подобрява своите икономически показатели и тези 4 хиляди работници да не се чувстват несигурни. Дейността на ексклузивния посредник е свързана най-вече с това, че той поема голяма част от разходите, а за ВМЗ остават разходите, свързани само със себестойността и заплатите.
- Договори ли се нещо друго конкретно за съвместно производство с Египет?
- Ние имаме доста добри фирми, които могат да предложат съвместно производство, свързани с фармация, санитарни изделия, ИТ услуги, софтуерни решения, които на тях са им много необходими. Моята идея е да се видим с бизнеса в следващите дни и да получа от тях конкретни предложения кой какви участия иска да има. Промотирахме и българската фирма, която произвежда електробуси и пикапи, да започне да работи при тях.
- Ще имате ли време за тази среща с бизнеса, ще останете ли в министерството?
- Дали ще остана, не мога да отговоря, защото към момента нямам предложение. Ще оставя цялата информация и се надявам всеки следващ да продължи това, защото трябва да има приемственост.
- А ако получите покана, бихте ли я приели?
- Разбира се, че бих се замислила.
- Очаква се новото министерство на иновациите, което ще се отдели от икономиката, да се поеме от Даниел Лорер, а самото икономическо - от Корнелия Нинова. Смятате ли, че оставяте ведомството в добри ръце?
- Аз работех с Даниел Лорер по време на първия служебен кабинет в комисията, която извади цялата тази информация за ДКК и раздадените половин милиард лева за язовирите, 190 млн. лв. за правителствения комплекс, сделките с цесиите. Така че за Лорер мога да кажа, че той е един изключително експертен човек. Надявам се госпожа Нинова да продължи промяната, която стартирахме, към прозрачно управление на държавните предприятия.
- Какви според вас са най-належащите задачи пред новия министър на икономиката?
- Чисто оперативно основното нещо, което трябва да се свърши, е продължение на работата по плана за възстановяване, има много техническа работа, за да могат първите средства да бъдат подготвени и да влязат в бизнеса.
Оттам насетне ще се определят политиките, по които да се работи. Но съм убедена, че принципите ще са същите - прозрачно, коректно управление.
- Одобрявате ли идеята за разделяне на министерството на две?
- Аз не мога да коментирам дали това е добра, или лоша идея, тъй като не съм виждала общата структура на новия тип Министерски съвет и цялостната концепция.
- В какво състояние оставяте икономиката - можем ли да очакваме растеж и нови инвестиции?
- Очакваме нови инвестиции. Към момента в Агенцията по инвестициите има 45 проекта, върху които колегите работят. Те са на предварителна стойност около 3 млрд. лв. Има и много запитвания също.
Надявам се няколко промени в закони да бъдат входирани в Народното събрание, защото те засягат и защитата на потребителите, онлайн търговията, санкциите за некоректни търговци, наредбата за клирингова къща.
По отношение на малкия и средния бизнес в последните два месеца по оперативната програма успяхме да подпомогнем над 3600 фирми с над 160 млн. лв. Към момента имаме сключени 3467 договора и 800 предстоят да бъдат подписани до края на месеца за фирми с оборот над 500 хил. лв.
Така че спокойно мога да кажа, че оставяме министерството в добро състояние. Това, което през последните 2 месеца е видимо като резултат, е желанието на инвеститорите да разширяват своя бизнес в България. Последните примери са в Благоевград, Пловдив, София.
- Новите инвестиции, по които се работи, в какви сфери са?
- В сферите на автомобилостроенето, основно електромобили. Имаме корейски и китайски компании, които са заявили намерения за инвестиции тук. Имаме желание за производство на спортни тренировъчни компютри, ИТ системи, софтуерни решения - високотехнологично производство на стоки и услуги.
- Конкретни имена на компании ще кажете ли?
- Няма да кажа, защото това е въпрос на търговска тайна.
- Но става въпрос за производство на цели коли, на батерии или на компоненти?
- Запитванията са и за трите неща.