Теч на лични данни се получи в БУЛСТАТ. В регистъра освен професионалните данни на голяма част от самоосигуряващите се са и всичките им лични данни – постоянен и домашен адрес, имейли, телефони и т.н., съобщава БНР.

Това се случва, след като от 4 януари влязоха в сила измененията на Закона за регистъра БУЛСТАТ, които преобразуваха кодовете по БУЛСТАТ на физическите лица, които съвпадат с техния ЕГН с 10 знака, в нов Единен идентификационен код с 9 знака.

"На 4 януари като самоосигуряващ се влязох да видя новия си ЕИК номер. И установих, че когато натисна детайли по справката, мога да видя не само ЕГН, но и постоянен адрес, настоящ адрес... Така се оказа защитавайки ЕГН-то като лични данни, сме изкарали всички данни. На някои колеги са изнесени и имейлите. Никой от нас не е давал информирано съгласие за публикуване на тези данни", разказа пред националното радио адвокат Гергана Върбанова.

Течът на лични данни – волен или неволен, засяга над 300 000 души със свободни професии, сред които адвокати, дизайнери, занаятчии, консултанти, счетоводители, журналисти, архитекти, вещи лица и много др. в сферата на т.нар. „фрийланс“.

По предварителни данни от последното преброяване към 7 септември 2021 г. работещите българи са близо 2 426 000 души. Същевременно по данни на НСИ от 2019 г. страната ни поддържа голям публичен сектор с относително стабилен дял, като около 1/4 от всички наети лица с включени МО и МВР работят за държавата.

По този начин се оказва, че засегнати от проблема с новите ЕИК номера и публикуването на всички лични данни на самоосигуряващите се у нас, са 1/6 от всички работещи българи, извън държавните служители и публичният сектор.

Според замисъла новите 9-значни ЕИК „ще осигурят защита на личните данни на физическите лица, регистрирани като самоосигуряващи се в регистър БУЛСТАТ, чийто код в момента е 10-цифрен и съвпада с тяхното ЕГН. Промяната е в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни (GDPR)“.