Останалите, които тепърва смятат да се включат в програмата, вероятно ще трябва да платят 20% от стойността

България трябва да повиши енергийната ефективност на общо 26 хиляди жилищни сгради до 2050 г. или поне такъв ангажимент е поела страната ни с плановете за декарбонизация. Стойността на обновяването на толкова много сгради е изключително голяма. За сравнение с близо 1,6 млрд. лв. по досегашната Национална програма за повишаване на енергийната ефективност на жилищните сгради - т.нар. безплатно саниране,

до момента са

обновени 2010

жилищни

блока,

а за общо 2020 са сключени договори, т.е. по 10 блока все още се работи.

Намирането на пари за близо 17 пъти повече жилищни сгради е, меко казано, доста голямо предизвикателство и затова в следващите месеци се очаква национален дебат как точно да продължи санирането.

Напълно безплатно ще е първоначално, а впоследствие с 20% самоучастие, каза преди дни пред “24 часа” вицепремиерът и регионален министър Гроздан Караджов.

В първата група ще попаднат собствениците на жилища в онези панелни блокове, които

вече са регистрирали

сдружения на

собствениците

като юридически лица,

но закъсняха с кандидатстването и за тях парите не достигнаха. Условията за тях ще са идентични на досегашните: ще има обследване на сградите за конструктивна устойчивост, изготвяне на технически проекти, саниране, 5 години гаранция на строително-монтажните работи т.н. Разбира се, ще трябва да има съгласие на поне две трети от собствениците на апартаментите в блока.

Но и втората група - онези, за които е предвидено само 80% финансиране,

няма да вадят парите

от джоба си

В българския план за възстановяване и устойчивост е предвидено за тази втора група да бъде създадена междинна финансираща организация, най-вероятно с участието на Българската банка за развитие, Фонда за енергийна ефективност или друга финансова институция, която да поеме обслужването на договорите, които ще са тип ЕСКО.

Това са договори за енергийно спестяване, които се прилагат широко навсякъде в Европа, но у нас се броят на пръсти. Накратко казано, ЕСКО договорът предвижда финансирането на санирането да се осигури с външни средства, като собственикът на апартамента изплаща задължението си през сметките за отопление.

Енергийният разход на санираните сгради рязко спада, обикновено спадът е поне 40%, но често се стига и до 60, 70 и дори повече процента. На практика е напълно възможно в

рамките на 5 години

едно семейство

да изплати

инвестицията,

като продължава да плаща среднопретеглена сметка за отопление, т.е. покрива разхода с разликата между старите и новите сметки.

За целта обаче в тези междинни финансиращи институции трябва да се привлекат местните топлофикационни или електроенергийни компании. Според последния вариант на плана самите комунални компании могат да се включат във финансирането на санирането, защото това ще даде възможност с едни и същи налични средства от плана за възстановяване и устойчивост да се санират повече сгради.

Предвиденият засега финансов ресурс за втория пакет е 353 млн. лв. А за първия, който предвижда 100% поемане на разходите - 1,1 млрд. лв. Очаква се кандидатстването по втория пакет да започне от началото на октомври, стига, разбира се, дотогава Брюксел да е одобрил българския план за възстановяване и устойчвост така както е в последния изпратен от България вариант. И междинната финансова институция, както и правилата за работата ѝ вече да са създадени.

Дебатът в следващите месеци ще се развихри главно около това дали е редно изобщо да има 100% безплатно финансиране. Много професионални организации у нас отдавна пледират тази практика да бъде прекратена и да се предвиди някакво, макар и минимално, самоучастие. Главно защото

така парите ще стигнат

за повече сгради

Друга идея, която се лансира напоследък, е с парите от плана да се създадат револвиращи фондове, т.е. такива, които да възстановяват отчасти похарчените вече средства. По този начин ще се позволи програмите за саниране да са постоянни във времето, защото сегашните 1,4 млрд. лв. ще свършат бързо, а на практика ще стигнат за примерно още 2000 сгради. А остават над 20 хиляди.

Очаква се също сериозна преработка и на Закона за етажната собственост главно за да се намали възможността някой съсед да блокира санирането. Предвижда се сегашното изискване за постигане на съгласие между обитателите, ако в събранието са участвали поне 75%, да бъде променено примерно на 51%.