С промени в наредба задължават инвеститори да заделят паркоместа за електромобили и места за зареждането им

Липсата на достатъчно зарядни станции за електромобили може да се окаже сериозна пречка пред плановете на ЕС през 2050 г. да бъдат сведени до нула отделяните от транспорта вредни емисии. Според последните данни на Асоциацията на европейските автомобилни производители (ACEA) по пътищата в повечето държави от Европейския съюз станциите не са достатъчни.

Изследването е показало, че 10 държави не разполагат дори с една зарядна станция на всеки 100 километра, когато става въпрос за ключови пътища - магистрали и такива от първи и втори клас.

В 18 страни има

под 5 зарядни

станции на всеки

100 км, а само

четири са

изградили повече

от 10 устройства

Всъщност в ЕС има изключително изразен контраст. Отличникът в изграждането на инфраструктура за коли на ток е Нидерландия, където има близо по 1 станция на два километра, или 48 на 100 км. Подобно е съотношението в Швеция и Норвегия.

Вероятно няма да е изненада за никого, че България няма с какво да се похвали - страната ни е разполага средно с 0,8 зарядни станции на 100 км, което я нарежда на опашката. След нас са само Гърция, Литва, Полша, Кипър, Латвия, Румъния, Унгария и Естония.

И все пак България може да изтъкне постижение -

заема едно от

челните места по

дял на бързите

зарядни станции

- такива с над 22 киловата мощност, спрямо общия брой. А в ЕС от 9 зарядни станции за електромобили една е от т.нар. бързи. У нас обаче този процент е 39,2 на сто, което ни нарежда на пето място в съюза.

Има и друг показател, с който страната ни може да се похвали - съотношението между броя на автомобилите на ток и зарядните станции. У нас на едно устройство се падат под 7 коли, докато в Германия например съотношението е 1 към 10. Но това всъщност се дължи на малкия брой автомобили на ток у нас - близо 3000, а не на добрата инфраструктура.

Страната ни трябва тепърва да положи големи усилия, за да изпълни условията на ЕС за електромобилност. През 2025 г. влиза в сила изискване да има по една зарядна станция на всеки 60 км по основните пътища. Което означава, че в рамките на 3 години броят на изградените зарядни станции в България ще трябва да се удвои. Последните данни на АСЕА показват, че у нас има 194 действащи устройства. И ако за база се вземе това, че първото бе открито през 2011 г., то повече от предизвикателно ще е за 3 години инсталирането на още толкова. Трябва да се отчете и още едно обстоятелство - близо половината от действащите зарядни станции у нас са в градовете, тоест за покриване на пътищата ще се необходими много на брой устройства.

И още нещо много важно -

ако всички коли

у нас минат на

ток, ще са нужни

1500 гигаватчаса

за захранването им.

Първи стъпки към повече зарядни станции вече са направени с предложени промени в наредба. Те задължават инвеститорите да изграждат паркоместа за електромобили със станции за зареждане. Освен това се предвижда, ако нови сгради за обществено обслужване и сгради със смесено предназначение имат над 10 паркоместа, най-малко едно от всеки пет да бъде оборудвано със зарядна точка за електромобили. Предвидените станции трябва да са от двата основни вида - с мощност по-голяма от 22 kW и с такава до 3,7 kW.

Такива електрозарядни станции и места към тях ще трябва да се предвиждат и при реконструкция, обновяване и основен ремонт на съществуващи сгради за обществено обслужване и сгради със смесено предназначение с повече от десет паркоместа по същите правила.

За нови жилищни сгради с над десет паркоместа, както и при реконструкция, обновяване и основен ремонт на съществуващи над десет паркоместа трябва да се отдели 10% дял за електрически превозни средства с оборудване за зарядна точка.

Изграждането на достатъчен брой зарядни станции не е проблем само у нас - всъщност цяла Европа трябва да се справи сравнително бързо с него.

“Потребителите няма да могат да преминат към превозни средства с нулеви емисии, ако няма достатъчно зарядни станции по пътищата”, посочва генералният директор на ACEA Ерик-Марк Хютема. И дава пример, че ако на хората в Гърция, Литва, Полша и Румъния им се налага да пътуват по 200 км или повече, за да намерят зарядна станция, не може да се очаква те да са готови да си купят кола на ток.

Според Хютема е необходимо да се постигне значителен напредък в разгръщането на зарядната инфраструктура в целия ЕС за много кратък период от време. Успехът на няколко западноевропейски държави бил окуражаващ, но това не елиминирало тежкото състояние на зарядната мрежа в други страни от ЕС.

Плaнът на Европейския съюз за нулеви емисии в транспорта ще изисква

80 милиapдa

eвpo зa

зapядни cтaнции,

прогнозират от енергийната индустриална група Eurelectric, цитирана от Ройтерс. За разширяването на инфраструктурата изчисленията показват, че ще са необходими 20 млрд. евро за обществени зарядни станции и 60 млрд. за частни.

Според целите на Брюксел до Брюксел дo 2050 г. пo пътищaтa нa Eвpoпa тpябвa дa имa над 30 млн. aвтoмoбила c нyлeви eмиcии. И за да могат да се постигнат заложените цели, е необходимо пускането на поне 3 млн. зарядни станции. А в момента техният брой бил близо 250 000. Според Еurеlесtrіс обаче през 2030 годинав ЕС ще има 10,5 млн. електрически превозни средства, докато сега бройката им е под 500 000.