Финансовите проблеми и напрежението, което предизвикват, увеличават риска от смърт при по-възрастните хора, които са били настанени в болница заради сърдечен удар, установи проучване на специалисти от Йейлския университет, цитирано от електронното издание “Юрикалърт”.
Тежките парични проблеми – липсата на достатъчно средства, за да посрещнат ежемесечните си потребности, са свързани при тези хора с 60 процента по-висок риск от смърт в рамките на шест месеца след изписването от лечебно заведение, предава БТА.
„Установихме, че силното финансово напрежение е свързано с повишен риск от смъртност. Това е призив към клиничния свят, че трябва да обърнем внимание на финансовото състояние на пациентите“, обяснява съавторът на изследването доктор Александра Хайдук.
За целите на изследването на пациенти на и над 75-годишна възраст, хоспитализирани със сърдечен удар в болници в различни части на САЩ в периода между 2012 г. и 2016 г., са зададени въпроси относно финансовото им състояние. Оказва се, че 7,2 процента от тези, които казват, че имат достатъчно пари, за да си плащат сметките, умират в рамките на шест месеца след изписването им от болницата. Половин година след престоя в клиника фатален е изходът и за 9 процента от пациентите, споделящи, че разполагат само с „достатъчно“ пари, за да свържат двата края. От тези, които съобщават, че имат прекалено малко пари, 16,8 процента са починали в рамките на същия период.
Изследователите от Йейл коригират данните, за да отчетат фактори, различни от наскоро прекаран сърдечен удар, които обаче могат да повлияят на риска от смърт, например други медицински проблеми и състояния, свързани с напредването на възрастта. След това учените стигат до заключението, че при пациентите, които съобщават за тежко финансово напрежение, има с 61 процента по-голяма вероятност да починат в рамките на шест месеца след хоспитализацията в сравнение с останалите.
Резултатите показват, че разговорите за финансовото състояние на възрастните хора, които са приети в болницата със сърдечни пристъпи, могат да бъдат индикатор за тези, които са изложени на по-висок риск от смърт след изписване, каза Хайдук. В тези случаи социални работници биха могли да се намесят и да насочат възрастните хора към ведомства и организации за помощ.
Изследването е публикувано в списанието на Американската медицинска асоциация.