В макроикономическата си прогноза за март Българската народна банка (БНБ) предвижда растежът на БВП на България в реално изражение да се забави до 2,1 на сто през 2022 г., съобщи БТА Редовната тримесечна прогноза е публикувана на страницата на БНБ.

За това забавяне на растежа на икономиката а ще допринася най-вече прогнозираното забавяне на растежа на частното потребление и увеличаването на отрицателния принос на нетния износ. През 2023 г. БНБ очаква ръстът на БВП да се ускори до 3,9 на сто, след което да се забави до 3,7 на сто през 2024 г. За динамиката на реалния БВП през 2023 г. и 2024 г. най-съществено влияние ще оказва очакваният профил на усвояване на средства по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).

Засилената колебливост на цените на основни суровини на международните пазари и невъзможността на пазарните участници да определят дългосрочното им равновесно ниво предвид структурните промени, произтичащи от войната в Украйна, прехода към въглеродна неутралност в държавите от ЕС и заявените намерения на тези страни да намалят зависимостта си от внос на енергоизточници от Русия, водят до висока степен на несигурност пред прогнозата за инфлацията, посочват от БНБ.

Според базисния сценарий на прогнозата на БНБ годишната инфлация се очаква да продължи да се ускорява през 2022 г. и да възлезе на 9,6 на сто в края на годината (спрямо 6,6 на сто според прогнозата от края на 2021 г.). Има възможност инфлацията да бъде в широк интервал в края на годината (от 6,4 на сто до 15,2 на сто, като вероятността за това се оценява на 60 на сто). В БНБ очакват групата на храните и на енергията да има най-висок положителен принос за инфлацията в края на 2022 г.

В БНБ очакват темпът на нарастване на хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) да се забави до 3,9 на сто в края на 2023 година.

Прогнозата на БНБ за основни макроикономически показатели е изготвена към 29 март, като са използвани допускания за развитието на международната конюнктура и за динамиката на цените на основни стокови групи на международните пазари към 15 март.

Започналата на 24 февруари война в Украйна води до драстично засилване на несигурността относно перспективите пред икономическата активност и инфлацията в България и затруднява значително тяхното прогнозиране, заявяват от БНБ. Основно допускане при изготвянето на прогнозата е, че войната ще остане локален конфликт, при който няма да се наблюдава допълнителна ескалация или разрастване на военните действия, включително и към други държави. В допълнение в прогнозата не е заложено ограничаване или спиране на доставките на природен газ, суров петрол и ядрено гориво от Русия за България, което би засегнало значително производствената страна на икономиката.

При цените на електроенергията и природния газ в евро пазарните очаквания са те да продължат да се покачват значително на годишна база до края на първото тримесечие на 2023 г., а при цената на петрола – до края на 2022 г. За останалата част от прогнозния хоризонт техническите допускания предполагат цените на енергийните суровини в евро да се понижават на годишна база, но да останат над нивата си от 2021 г.

Заложените в прогнозата технически допускания за динамиката на външното търсене на български стоки и услуги вземат предвид базисния сценарий на макроикономическата прогноза на Европейската централна банка (ЕЦБ) от март 2022 г., но са значително по-консервативни, тъй като включват допускане за преустановяване на търсенето на български стоки и услуги от страна на Русия, Украйна и Беларус, както и за по-слабо търсене от страна на държавите от еврозоната. В резултат техническите допускания предполагат спад с 0,4 на сто на външното търсене на български стоки и услуги през 2022 г.

Предвид заложените в базисния сценарий технически допускания съществуват рискове за реализиране на по-нисък растеж на реалния БВП на България. Тези рискове са свързани главно с възможността за евентуална ескалация на военния конфликт в Украйна и възникване на допълнителни нарушения в доставките на суровини и материали от участващите в конфликта страни. Друг съществен риск пред прогнозата за реалния БВП произтича от възможното по-бавно усвояване на средства по европейски програми и изпълнение на инвестиционните проекти от НПВУ спрямо базисния сценарий.