През банка пенсиите си получават 1,346 млн. възрастни, останалите 669 хил. - на опашка в пощата

Сутрин струпване в салоните, следобед е празно

669 085 пенсионери предпочитат да взимат пенсиите си в пощата, дори и да трябва да се редят на опашка. Някои от тях ползват и услугата пощальон да им носи парите вкъщи.

1 341 124 пък са предпочели да получават пенсията си по банков път.

Основната причина възрастните да искат парите си от пощата е, че банките удържат такси. От началото на годината се увеличи броят на тези, които са ги въвели. При теглене от банкомат пък се прилага стандартната такса. Освен това много от хората държат да видят на хартия какво им е превел НОИ за месеца, кое е основна пенсия, кое бонус и кое - добавка.

В пощата в Смолян бяха сложени и столчета за чакащи, но нямаше струване на хора. СНИМКА: ВАЛЬО ХАДЖИЕВ

За втори пореден месец пощите плащат по хартиени списъци заради хакерската атака от 16 април. Пенсионерите могат да получат парите си само по постоянен адрес, който е регистриран в НОИ, за да се пресекат опити за повторно теглене от различни клонове. Преди хакването на системата парите можеше да се вземат от всеки пощенски клон.

В Пловдив също нямаше струпване. СНИМКА: РУМЕН ЗЛАТАНСКИ

Опашки вчера - на втория ден от изплащането, имаше само сутринта. Възрастните предпочитат да излязат рано и се получава струпване, но следобед салоните са празни. 

На места чакането отнемаше до час, но в някои клонове парите се вземаха за минута.

“Аз съм инвалид, но ме принудиха да дойда тук от района на Централна гара, където живея, за да си получа пенсията. Наложи се да хвана такси”, оплака се от изискването да отиде по постоянен адрес 79-годишната Христина Радомирова пред Централна поща в Пловдив. Иначе опашката пред паричния салон не надвишаваше 5-6 души.

В Благоевград нямаше опашки. Сутринта пред пощата се наредиха едва 10-ина души. СНИМКА: ТОНИ МАСКРЪЧКА

“Извадих късмет, минах за около минута”, каза пък Иван Църцаров, също на 79 г. Учуден е, че се говори за голям проблем. И в кварталните клонове нямаше струпване - най-много до 8 души.

Пред гишетата в Бургас пък се чакаше до час, но напрежение нямаше. 76-годишната Иванка Мичева не мисли да премине към услугите на банкомата. “Нямам пари в банката, нито се занимавам с карти. Докато мога, ще ходя в пощата. Ако не, ще се запиша да ми ги носят вкъщи”, казва тя.

88-годишният Христо обаче обмисля да си открие банкова сметка и да прескача до най-близкия банкомат, защото краката вече не го държали. Но се притеснява от банковите такси, които според него са доста високи.

Пред централната поща в Благоевград във вторник сутринта чакаха едва 10-ина души. “Нямам карта, защото банката ще ми взема по 1-2 лв. на всяко теглене. Синът ми каза, че отделно се плащало и годишна такса за обслужване към 50 лв. Така за година трябва да давам около 100 лв. на банката. При тези пенсии това си е разход и не виждам защо да го правя. Досега не е имало проблем, не сме чакали и не ми пречи да идвам. Така си имам и повод да изляза в центъра, да видя познати, да си поприказваме”, разказа 73-годишната Блага Стоева.

В малките села повечето пенсионери нямат банкови карти, защото няма банкомати - неизгодно е за банките да ги поддържат и зареждат. Хората пък нямат нищо против да си получават парите от селската поща, където си плащат и битовите сметки. За тях

получаването на пенсията е и социален ритуал - събират се на площада на раздумка, сядат да се почерпят,

купуват нещо дребно за внуците и запълват времето си до обяд. Единици са тези с дебитни карти и обикновено са ги дали на децата си, които живеят в града. Оттам им теглят парите и им ги носят.

Най-големи опашки пред пощите в Смолян имаше в понеделник. В града между 30 и 40% от възрастните си взимат пенсиите в пощенските клонове. “По-лесно ми е да си взема пенсията и веднага на същото или на съседното гише да си платя ток, телефон и вода. Освен това се виждам с приятелки в деня, когато дават пенсиите”, обясни възрастна смолянчанка. Според нея връстниците ѝ избягват да получават пенсиите си чрез карти най-вече от притеснения дали ще се справят с устройствата. Други си мислят, че банките ще им вземат такси, а трети се опасяват, че може да станат жертви на измама или грабеж.

“На 85 г. съм. Не мога, миличко, да се справям - с едното око не виждам, с едното ухо не чувам,

с единия крак не мога. Нито мога да видя цифри, нито нищо”, обяснява пенсионерка от Велико Търново защо не си вади карта. Наложило ѝ се да дойде в центъра вместо в обичайния пощенски клон, подкрепя я придружителка. И пред търновските пощи опашки не се струпаха.