Археологическият обект „Сансиндуей“ се намира на южния бряг на река Яндзъ в северозападната част на град Гуанхан, провинция Съчуан. Неговата площ е около 12 квадратни километра, а откритите до момента предмети там датира между 3000 до 5000 години, което прави „Сансиндуей“ в най-мащабният, съществувал най-продължително време и с най-богата култура древен археологически обект в Югозападен Китай.

В него са открити най-добре запазените външни и вътрешни градски стени, а мащабът на поселището показва, че басейнът на река Яндзъ, подобно на този на Жълтата река (Хуанхъ), също е бил част от огнищата на китайската цивилизация.

Сред най-впечатляващите археологически находки в „Сансиндуей“, изработени от бронз, са статуи на хора с височина 2,62 метра, маска с ширина 1,38 метра и висок 3,95 метра тотем, всички от които представляват шедьоври на древното художествено изкуство на хората, населявали земите на днешната провинция Съчуан. Не по-малко ценни са и златните предмети, като жезъл, и изработените от нефрит. През март миналата година в няколко шест ями за жертвоприношения бяха открити повече от 500 артефакта, сред които такива от слонова кост с общо тегло над 100 килограма.

Впечатляващото в случая е, че районът, който е разкопан досега, заема едва около 2% от общата площ на обекта.

На 13 юни тази година в музея „Сансиндуей“ в Гуанхан се проведе пресконференция, на която бяха представени резултатите от последния етап на археологическите разкопки в района. На нея представители на Института за културни реликви и археология на провинция Съчуан съобщиха, че в момента в разкопките участват екипи от 39 научни институции, университети и технологични компании, чиято цел е, освен щателно проучване на обекта, също така максимална защита на културните реликви и мултидисциплинарни изследвания, особено на ямите за жертвоприношения, които са най-богати откъм материал.

На пресконференцията бе съобщено също, че е установена възрастта, на която са били погребани няколко от хората, както и бяха представени голям брой нови уникални реликви.

До момента от шестте погребални ями в „Сансиндуей“ са извадени и каталогизирани близо 13 000 предмета, от които 3155 са относително добре или напълно запазени. Сред тях са златни маски, големи медни маски и бронзови статуи на коленичили хора, които вече добиха голяма популярност сред китайските и световните любители на археологията и историята.

Жан Хунлин, директор на Археологическия институт „Сансиндуей“, каза, че откритите реликви създават образа на тогавашния свят като на „хармонично единство на природата и човека и съвместно съществуване на всички неща“, която преминава като червена нишка през цялата последвала история на китайската философска мисъл и е ключова за разбирането на уникалността на китайската цивилизация.

„Досега са почистени и реставрирани 77 бронзови, 120 нефритени, 44 златни и 678 предмета от слонова кост, сред последните и 46 резби“, посочи Сие Джънбин, главен инженер към Института за културни реликви и археология на провинция Съчуан.

Едновременно с разкопките, реставрацията и опазването на археологическите ценности от „Сансиндуей“, напредват също тяхното датиране и детайлното изследване.

Още от началото на проучванията, археолози и историци считат датирането на предметите за един от най-важните въпроси. По време на разкопките са извлечени близо 200 проби за радиовъглеродно датиране, благодарение на които бе потвърдено, че възрастта на погребаните в няколко ями хора вероятно е в диапазона 1150-1000 г. пр. н. е., т.е. от времената на късната династия Шан.

Около осемте ями за жертвоприношения археолозите са открили изделия от, медни съдове, каменни фигури на коленичили тигри, музикални предмети, нефритено длето, предмети от тюркоаз и слонова кост.

„Преди често намирахме множество предмети и ги предавахме в лабораторията за изследване. Сега решихме да преместим лабораторията на мястото на археологическия обект, за да улесним работата“, съобщи Сие Джънбин, директор на Центъра за опазване на културните реликви към Института за културни реликви и археология на провинция Съчуан. Основната цел на това – по думите му – е да се улесни и ускори процеса по реставрация и консервация на находките.

„Предметите от слонова кост са много близо едни до други и трябва да внимава особено при разкриването и изваждането им. В същото време работната повърхност не може да се отваря твърде много, а времето за изваждане не трябва да е дълго, защото в противен случай слоновата кост ще се повреди. Това прави наложително целият процес да става на ръка, при това от специалисти“, обясни Сие Джънбин.

Ху Бин, заместник-директор на Държавната администрация за културното наследство, каза, че благодарение на усилията на няколко поколения археолози, към момента е установена в общи линии хронологията на обекта „Сансиндуей“, както и връзката между Съчуан, Централнокитайската равнина, района Гуанджун и средното и долното течение на река Яндзъ, оформяйки по-цялостна картина на ранния ареал на китайската цивилизация.

Откритията в „Сансиндуей“ не са изолиран случай. През последните години Държавната администрация за културното наследство работи активно по програмата „Археологически Китай“, който се фокусира върху ключови области като произхода на хората на територията на днешен Китай, формирането на китайската култура, създаването и развитието китайската държавността и мястото на китайската цивилизация в световната. В рамките на проекта бяха или продължават да се реализират проекти като изследване на заселването и обществото в региона Хътао, проучване на цивилизационните модели в районите по долното, средното течение на река Яндзъ и Централнокитайската равнина. Те, заедно с археологическите разкопки в Синдзян, Тибет и други гранични райони постигнаха сериозни пробиви в науката, привличайки отново вниманието на света към древните източни цивилизации.