“Златен Век, Артекс” - някаква сграда, която се строи в “Лозенец”, какви са спомените ви?

Какво е първото нещо, което изплува в съзнанието? Може би нещо, което е в съда, някакви протести, може би корупция... Но дали всичко, което се отразява в медиите, и всичко, което се опитват да ни внушат политиците, не е игра в преследването на нечии интереси?

Защо истината никога не носи плътния отпечатък в съзнанието ни? Защо повечето българи живеят на ръба на някакви конспиративни представи? Защо ни тровят с лъжи, които обезсмислят мисълта за истинска промяна на нашето общество? Казусът за построяването на една сграда в София се превърна в символ на политическата злоупотреба и институционална гавра.

Какви са фактите след поредица от съдебни дела и институционални проверки, служебното правителство на президента Румен Радев в лицето на Влади Калинов – началник на ДНСК, установиха и заявиха пред обществеността следното: Сграда “Златен Век” е имала валидно разрешително за строеж през цялото време на всички политически протести и масовки пред строящата се сграда.

През цялото време, когато медиите като облъчени разпространяваха твърденията на шепа озлобени протестъри, твърдящи, че само те са в състояние да тълкуват българското законодателство и да определят валидността на документи, се оказва, че “Златен век” е един напълно законен строеж. Няма инстанция, която да е отрекла това, включително и Върховният административен съд!

Но и до ден днешен в съзнанието на повечето хора е останал отпечатък от това, че компанията “Артекс” е в нарушение, дори нещо повече - че е част от някакво икономическо обкръжение на Бойко Борисов, въпреки че не е участвала в нито една обществена поръчка. В действителност проектът се доведе почти до прага на своето унищожение, вследствие на това, че кметицата на ГЕРБ - Йорданка Фандъкова - беше един от най-големите противници за построяването на тази сграда; че главният архитект на София – част от политическия екип на партията - разпространяваше противоречиви твърдения в медиите, дори даваше пресконференции срещу проекта.

В крайна сметка политическият кабинет на Борисов с целия му административен антураж се опитаха да надскочат мисълта на политическите си опоненти и изпратиха проекта “Златен век” в съда.

Всъщност това, че някой си е купил апартамент от някоя фирма, не превръща автоматично фирмата в част от политическата партия. Това партии като “Демократична България” така и не разбраха, въпреки че техни членове са си закупили апартаменти от същата фирма, което не е престъпление.

И не на последно място - може ли да се допусне, че една частна фирма може да е обект на огромна по сила политическа репресия, че може да е притисната да продава на определена цена на определени хора? Защо в стремежа си да унищожат политическия си противник не намериха моралните сили да допуснат, че компанията може и да е жертва. Но дори и тогава да не е била, то в момента е - след десетки дела, в които трябваше да доказва наличие на документи с безспорна валидност и срокове.

Тези дни, на 18.07.2022 г. се проведе пресконференция в БТА с поглед към предстоящите избори. Бе употребена възможно най-репресивната мисъл отново в посока на разиграване на карти върху една вече завършена сграда, с надеждата, че ще оправдаят своите действия преди и че ще реабилитират всички незаконни и престъпни действия срещу този проект и българския бизнес.

“Психопатията” стигна дотам - политик, участник в създаването на една дузина партии и инициативни комитети, да твърди, че само той знае какво искат гражданите и какво е в техен интерес от името на фантомен инициативен комитет, чиито членове отдавна са се разпилели в преследване на различни политически щения.

Очевидно инициативен комитет“ Лозенец” не е Никола Вапцаров, нито пък Никола Вапцаров е олицетворение на гражданското общество, нито на квартал “Лозенец”. Той може да отразява само мислите на тясното си обкръжение от съпартийци.

Борис Милчев е както считан за “корифей” в областта на ЗУТ, така и декларативно известен лобист за прокарването на какви ли не частни интереси.

Неслучайна фигура, вечна, неизменна част от софийската администрация още от далечната 1993 г., който, ако днес приемем, че е искрен, би трябвало да е направил поне нещо с прекратяването на корупцията в софийска община през тези години. Софийските легенди обаче разказват нещо друго...

Арх. Борислав Игнатов и кметът на “Лозенец” Константин Павлов са очаквано активни компоненти в предстоящата предизборна война. Единствената цел на пресконференцията бе да се заяви колко е било престъпно поведението на компания “Артекс” в желанието да защити собствения си проект и собствената си инвестиция и как те, всички, независимо от решенията на съда, независимо от това, че сградата вече е завършена, ще направят всичко възможно да разрушат “Златен век”.

Само че не те, а както винаги - изискват някой друг да поеме тази отговорност.

Пресконференцията всъщност е заплаха, отправена на първо място към българска институция, която очевидно трябва да измисли нещо ново в подкрепа на техните желания. Както Борисов казваше на тогавашния шеф на ДНСК: „Измислете нещо там – това да се спре.” Само че то се спира с подписа на притискания администратор, който след това носи отговорност за своите незаконосъобразни действия. Защото явно политическият елит в тази страна е винаги над закона. Защото, каквито и щети да нанася върху частен субект, то нашият политик е защитен.

Предходният шеф на ДНСК – Влади Калинов, неколкократно заявяваше публично своите опасения, че страната ни е изправена пред опасността да загуби евентуално дело от страна на Артекс в Страсбург. И ако направим мислена препратка към един от безспорно хубавите фрагменти от коалиционното споразумение на последните управляващи - да се носи персонална отговорност от всеки в държавната администрация, който чрез свое действие или бездействие нанася щети върху частен или държавен интерес - именно персоналната отговорност е нещото, което би възпряло административния произвол в тази страна и това всички го съзнаваме.

Не случайно електронното управление в административните услуги е съществена част от идеята за премахване на корупцията в България. Това брилянтно намерение на “Продължаваме промяната” поставя пред нас въпроса в конкретния казус кой от четиримата, застанали в пресконференцията от тази дата, е способен да понесе отговорността от загубите при дело в Страсбург? Защото на нас, гражданите, ни омръзна от някаква имагинерна политическа отговорност, която никой никога не поема.

Ако тази пресконференция беше завършила с думите, че ние - Никола Вапцаров, Борис Милчев, Борислав Игнатов, Константин Павлов, заставаме с имената си и носим пълната политическа и икономическа отговорност, то съдържанието на всяко едно изречение, на всяка една дума щеше да има легитимност и смисъл.

И целта на тази пресконференция нямаше да бъде натискът върху институция, а изразяването на позиция от страна на борещи се и вярващи в каузата си хора. Защото казусът “Златен Век” може в момента да се дефинира само и единствено като политическа и институционална гавра с българския бизнес.

Днес, в някои среди вече се носи лафчето: “Плащай си, на когото трябва, за да не те “сготвят” като “Артекс”, защото тези четиримата на тази пресконференция можем да наречем само и единствено “готвачи”, но не и политици, които с достойнство могат да застанат зад думите си.

Никой няма право да разрушава чужда собственост, да разрушава и присвоява чужд бизнес, да заявява, че е десен, но с мечти за национализация. Днес руски ракети в необявена война разрушават европейски градове, а в България политици и чиновници са с жаждата да рушат още докато някой строи и да ни внушават, че трябва да търпим това в името на тяхната справедливост.

Никой няма право да насъсква едни граждани срещу други и да ги заблуждава с фантомни юридически казуси, които вече са в Страсбург и ще висят на тяхната сметка.

CV

Кирил Апостолов e художник, създател на Група НОВА СОФИЯ (http://kiril.eu/)
Група НОВА СОФИЯ отстоява гледната си точка, провокирайки съгражданите ни да мислят, чувстват и възприемат град София като жив организъм, който се нуждае непрекъснато от развитие и промяна и се противопоставя на всякакви политически обвързани и ретроградни манипулации на общественото мнение.