Броят на фирмите, които предлагат възможност за дистанционна работа в България, ще се увеличава. Предложенията обаче няма да са за напълно дистанционна работа, а в хибридна форма, като това ще става за определени сектори - най-много в администрацията. Предимно присъствено ще останат работните места в складовата дейност, транспорта, производството, полицията, здравеопазването, веригите за доставка. Това казва в интервю за БТА Николай Николов, член на Управителния съвет на Българската асоциация по управление на хора и съдружник в компания за подбор на персонал, потърсен за коментар заради усложняващата се здравна ситуация във връзка с ковид инфекцията. Николов е с опит от над 20 години в областта на човешките ресурси.

Според експерта младото поколение е много по-склонно да работи дистанционно. Тази форма се предпочита от служителите с висше образование, част от хората със семейства, както и от жените заради възможността да съвместяват служебните с домашните ангажименти, а и по принцип това е свързано и с умението им да изпълняват повече от една задача едновременно.

Привържениците на офис работата са друга част от семейните служители, които нямат добри условия за оформяне на собствен офис кът у дома, както и по-възрастните работници, за които по-голямата част от трудовата кариера е преминала в традиционния модел на работа.

Преминаването изцяло на дистанционен модел на работа е полезно за компании, които изпитват липса на кадри в съответното населено място и това е възможност за тях да наемат хора от различни градове за онлайн работа.

Не се очаква повторение на тенденцията от последните ковид вълни за значителен брой работодатели с предложения за дистанционна работа

Не се очаква повторение на тенденцията от последните ковид вълни, при която значителен брой от работодателите предложиха на работниците си възможност за дистанционна работа, смята експертът във връзка с усложняващата се здравна ситуация в България. Това се дължи на факта, че мерките по новия национален противоепидимичен план не предвиждат затваряне на бизнеси, както това се случи при другите вълни на заболяването.

Последните данни сочат, че като цяло в България броят на фирмите, които предлагат частично дистанционна работа, се увеличава, коментира експертът и допълни, че тази тенденция обхваща не само сектора на високите технологии, но и производството - в определени отдели, както и държавната и общинска администрация. Същевременно фирмите, които бяха преминали изцяло на дистанционна работа, вече активно връщат част от служители си или част от работните дни присъствено. Резултатът е, че общият брой човекодни дистанционна работа на всички фирми се увеличава, защото към тази форма на заетост се включват фирми, които никога не са я въвеждали, а сега те я прилагат частично. Броят на организациите, които предпочитат тази форма на работа, също бележи ръст, но пресечната точка е хибридният модел на работа, обобщи експертът. Средно два или три са дните от седмицата, които се предлагат под формата на дистанционна работа от фирмите.

Около 20 процента от фирмите проучват възможността да преминат на 4-дневна работна седмица или 36-часова такава

Около 20 процента от фирмите проучват възможността да преминат на 4-дневна работна седмица, с възможност за определени дни хибридно работно време. Най-често допълнителният цял или половин почивен ден, който се предлага от работодателите, е петък. Обикновено революционери в прилагането на по-кратката работна седмица са секторите, в които служителите образно казано движат правилата на играта, защото са дефицитни и лесно могат да си намерят друга работа, коментира експертът. Той уточни, че това са IT индустриите, творческите дейности, консултантите, почти всички на свободна практика, счетоводни, финансови и административни, бек офис дейности, фармацевтични компании в търговската част на дейността им, образователни институции, стартъпите.

За новите бонуси

Обявите за работа покрай падемията и натрупването на кризите все повече заприличват на маркетиг съобщения и в дейностите с възможност за дистанционна работа предложенията за работа от дома или за допълнителен отпуск все по-често се оферират, показват наблюденията на експерта. Дори и производствата и дейности, свързани с обслужване на хора, също се приобщават към новия начин на офериране на свободни работни позиции, изтъквайки различни видове придобивки като опция. Това обаче поражда и нова тенденция на объркани кандидати за работа, които често пъти възприемат бонусите за дистанционна работа като гарантирана месечна възможност да работят 100 процента дистанционно, а не като "възможност за дистанционна работа в част от времето". В дейностите, за които по принцип не е възможна постоянна дистанционна работа, има случаи на разочаровани кандидати, които след назначаването си разбират, че става дума само за един или два дни право да работят от дома си, коментира експертът. В секторите, където има дефицит на кадри, тази практика води до текучество на персонал, допълни той.

Друга тенденция в обявите за работа на работодателите, които предпочитат подчинените им да са "под око" в офиса или заради корпоративната сигурност, са допълнителни екстри като храна, напитки, забавления, масажи, свободен ден от бизнес срещи, в който служителят да се фокусира само върху преките си задължения, организиране на тематични събития - ден на сладоледа, на бирата. Примамването на служителите да се върнат на работа в офиса става и с предложения за асистирана помощ - химическо чистене, фирмени детски градини или кътове за деца, парични бонуси, допълнителни здравно-осигурителни права. Подобни придобивки обаче трудно се управляват от работодателите, защото различните групи служители имат различни предпочитания, коментира експертът. Затова напоследък става все по-модерно да се предлагат гъвкави форми на допълнителните екстри, което позволява на работещите сами да си избират кои от тях да ползват.

Защо работодателите държат да сме в офиса?

Основната причина работодателите да са по-доволни, когато подчинените им са в офиса, е свързана по-скоро с тяхната ангажираност и не толкова с желанието за контрол дали те си вършат работата, смята експертът. Важна предпоставка за това шефовете да са настойчиви в желанието да ни виждат на живо е да се осигури приемственост между служителите, което е особено важно за новопостъпилите работници, за които усвояването на опита трудно може да стане, когато целият екип е дистанционно на работа. Друг проблем е свързан с това, че при продължителната дистанционна работа се отчита рязък спад на иновационните и креативни процеси в компаниите и засилване на пасивността на служителите. Това е причина в големите технологични компании дори да прибягват към ултимативни условия за връщане на служителите в офисите, коментира експертът. За българския пазар на труда подобни ултиматуми все още не са ефективни, защото той все още е пазар на кандидатите за работа, а те все още имат достатъчно опции да избират варианти за трудова дейност на друго място. По тази причина българските работодатели все още не използват прекалено агресивно принудителните форми за изцяло връщане на заетите в офисите. Да сме все още далеч от тази световна тенденция допринася и ниското равнище на безработица в България - под 5 на сто. Заради политическата и енергийната кризи, инфлационните затруднения в сектори като строителство, туризъм, транспорт, както и по чисто сезонни причини тази тенденция обаче може да се обърне до края на годината, като очакванията на експерта са тя минимално да надхвърли здравословния за икономиката процент безработица от 5-7 на сто и в определени райони на страната. Възможно е във фирми, свързани с туризма или с определени производства, зависими от енергийните цени, да достигне и 8 на сто или повече, но не и да стане двуцифрена.

Новите реалности

Ръстът на инфлацията, високите енергийни разходи могат да накарат някои работодатели да преоценят ползите от това служителите им да се трудят от домашните си офиси, смята експертът. Разходите на работодателите до края на годината за персонал се очаква да нараснат от една страна заради необходимостта да увеличат заплатите на работниците заради растящата инфлация, а от друга страна заради увеличените режийни разноски. Тези причини може да натежат при вземането на решение на шефовете служителите им да преминат на дистанционна работа, да изпратят в неплатен отпуск или дори да освободят персонал, смята експертът. Според него тези варианти на оптимизация на личния състав са възможни не само за енергоемките производства, но и за технологичните компании, които също са засегнати от ръста на енергийните цени или намален брой потребители.