Експерти изчислиха, че цената му би била по-ниска с 10 лева

Колко би струвал газът, който идва в България, ако “Газпром” не беше спрял доставките и плащанията вървяха по договора, който е в сила до октомври. Трябва ли нов договор с руската компания - тази тема раздели политиците в България, като и двата лагера - “за” и “против”, имат аргументи. (Кой каква позиция заема виж графиката.) 

Руският газ за България, би бил по-евтин на едро с около 20 до 40 лева за мегаватчас от предложената от “Булгаргаз” за август на дребно от 297 лв.. Това изчислиха енергийни експерти, към които “24 часа” се обърна за мнение.

Според тях, ако договорът с “Газпром” все още се изпълняваше, страната ни щяла да получава газ на цена между 125 и 135 евро. По-вероятно обаче било котировките да са в горната граница. Това прави 264 лева.

Тоест, дори да не беше спрян, газът от “Газпром” би бил по-евтин най-много с 10 лева на мегаватчас, ако се сметнат всички разходи за доставката му до клиентите.

Високата цена за август се формира въз основа на доставките, които в момента идват в България.

1/3 от потреблението е т. нар. азерски газ. При него цената е разделена на две - 70% идват за 154 евро за мегаватчас по цената на нидерландската борса, а останалото количества е за 65 евро, т.нар. петролна компонента в цената, която би следвало да поевтинее през следващия месец, защото цената на лекия петрол по световните борси намаля с 25%.

По 175 евро влиза газът от търговците, които еграят на нашия пазар.

n Най-голямото предимство на суровината от “Газпром” е, че за доставките и потреблението има изградена инфраструктура и логистични вериги.

n Най-големият недостатък е, че “Газпром” е несигурен доставчик. Освен политическо оръжие, всъщност Русия няма достатъчно собствени ресурси и тя препродава каспийски газ, маскиран като сибирски. Всъщност това е същият газ, добит около Каспийско море, но от държавата Туркменистан, продаден на Русия и доставен до Европа.

n Най-големият недостатък на американския или алжирския втечнен газ е липсата на инфраструктура. Той се транспортира с танкери и се разтоварва на специални терминали. След това се превръща обратно в газ и влиза във вътрешнопреносната мрежа. Най-близкият такъв терминал е в Турция, но ние все още нямаме споразумение между турският газов монополист “Боташ” и българския “Булгаргаз”. Установяването на партньорски отношения с Турция би бил най-бързият и устойчив вариант за сигурни доставки дългосрочно. Защото освен политическия фактор Турция си е осигурила доставки от басейна на Каспийско море и на втечнен газ при ненадеждно поведение на Русия.

Гръцкият терминал на остров Ревитуса наскоро бе разширен и там може да се разтоварва втечнен газ, предназначен за България. Освен прословутата газова връзка Комотини - Стара Загора българската мрежа е свързана с гръцката при Демирхисар (Сидерокастро) и оттам влиза газ.