• Цената на голямото забавяне - докато всяко правителство преработваше мерките, средствата намаляха с 30%

На 3 август 2021 г. три държави получиха авансовите си вноски по плана за възстановяване на ЕС - Португалия, Люксембург и Белгия. Към този момент единствените страни, които не бяха подали официално стратегическите си документи, бяха България и Нидерландия.

За богатата Нидерландия това едва ли е от съществено значение. Но за най-бедната държава в ЕС – България, това е непростимо. Поради огромното забавяне страната ни ще получи авансовата си вноска по плана в размер на 13% в неопределен момент през есента.

Ние ще вървим с около 15 месеца след първите, получили авансовите си плащания

държави. И това ще продължи и при получаването на следващите вноски – и то ако си изпълняваме както трябва плана, което въобще не е сигурно. Като се вземе предвид инфлацията за изминалите 12 месеца и даже песимистичните прогнози за инфлацията до есента, това ще означава, че в сравнение с държавите, които са си свършили работата овреме, при нас инфлацията ще е изпарила 18,9% от парите от плана за възстановяване на ЕС, което прави 2 млрд. и 103 млн. лв. от предвидените за България 5,69 млрд. евро.

И почти всички заинтересовани държави ни изпревариха. Още на 13 юли 2021 г. министрите на икономиката и финансите от ЕС приеха първата група национални планове за възстановяване на Австрия, Белгия, Дания, Германия, Гърция, Испания, Италия, Латвия, Люксембург, Португалия, Словакия и Франция. И те получиха правото да използват средствата от ЕС за възстановяване и устойчивост.

Какво е правила българската бюрокрация, не знам, но в началото на юли т.г. бе съобщено, че общата сума на българския план за възстановяване и устойчивост

ще бъде намалена с 578 млн. евро

(1 млрд. 130 млн. лв.), за да бъде актуализирана спрямо реалното отражение на пандемията върху българската икономика!

Въпреки че през второто и третото тримесечие на 2021 г. България имаше едни от най-ниските темпове на развитие в ЕС, вместо 6,27 млрд. евро България ще получи 5,69 млрд. евро, за да се възстанови чрез проекти и реформи до 2026 г.

Явно нашата страна не може да защитава правата си в ЕС с този нисък административен капацитет. Нека дам за пример и сравнение Португалия – държава, сходна по територия и население с България, по-напред в икономическото си развитие, но далеч от най-развитите държави. Тя получава 13,9 млрд. евро грантове по схемата и 2,7 млрд. евро заеми за възстановяване на икономиката си!

Но държавниците в Португалия се оказаха хора на място и Португалия първа подаде проекта за плана си за възстановяване и залага на цифрово образование, енергийна ефективност на сградите и други мерки по дигитализация и на зелена икономика. Толкова ли беше трудно да се погледне какво правят другите и да се действа по-бързо. Очевидно беше, че

след голямото печатане на пари по време на пандемията ще дойде инфлацията

– всички специалисти бяха единодушни. И трябваше да се бърза. И трябваше много по-твърдо да се лобира в ЕС за повече средства, включително и чрез завеждане на дело в съда на ЕС.

Това, което правеше България по плана за възстановяване и развитие, е пример за това как въобще работи държавата ни. 

България можеше да внесе своя план до края на февруари 2021 г. и се знаеше какво може да се иска и съответно да ни бъде одобрено. Това беше оставено на следващото правителство. И по-нататък всяко правителство преработваше плана за възстановяване и развитие – нали в България всеки е по-по-най, докато не се изпариха или ни съкратиха 30% от средствата по плана.

Регламентът за създаване на механизма предвижда датата 30 април 2021 г. като краен срок (макар и инструктивен) за официално подаване на Националния план за възстановяване и устойчивост пред ЕК. Но какво от това? На 15 октомври 2021 г. разгеле подадохме план за възстановяване и устойчивост на България.

На 9 декември ЕК ни го върна с 207 забележки

След това планът се преработи и от следващото правителство и най-сетне го вкарахме. ЕК ни го одобри на 7 април.

След представянето на индивидуалния план комисията разполага с два месеца, за да го оцени и да предложи решение за изпълнение на съвета за неговото одобряване. След това съветът по правило разглежда предложението в срок от четири седмици.

Първото плащане за България е свързано с изпълнение на 22 мерки със срок 30 юни, които към момента ги има само като предприети стъпки, но не и като приети всички необходими законодателни мерки във връзка с това искане, които трябва да се приемат до края на годината. По регламент Европейската комисия след това има 2 месеца да направи оценка на подадените документи, преди да извърши плащане.

Едва след изтичането на този срок се очаква средствата от плана в размер на 1 368 912 911 евро да пристигнат през есента. Сред по-големите схеми, които се очаква да стартират до края на годината, е програмата за саниране на жилищни сгради и няколко грантови схеми за подпомагане на предприятията.

Отпускането на следващите суми по линия на механизма ще зависи от положителна оценка на изпълнението на плана за възстановяване и устойчивост, като се отчита постигането на междинните и крайните цели, заложени в индивидуалните планове.

От финансовото министерство уточниха, че второто искане за плащане на стойност 724 039 480 евро засега също няма забавяне в сроковете.

Както отбелязахме, то е свързано  с необходимостта от

приемане на 22 законодателни мерки

със срок края на годината. Във връзка с тяхното изпълнение вече е приет 1 закон, 4 законопроекта са в Народното събрание, 4 законопроекта (свързани с изпълнението на 5 мерки) са в напреднал процес на обществено обсъждане, 6 законопроекта (свързани с изпълнението на 12 мерки) са в процес на подготовка от съответните ресорни министерства.

Какъв беше проблемът всички тези законодателни промени (а не кардинално нови закони) да бяха направени за няколко месеца и да са вече факт - не е ясно. А и няма никаква сигурност дали въобще ще имаме трайно действащ парламент след изборите на 2 октомври.

Не може човек, като гледа нескопосаните действия по плана ни за възстановяване, да не отбележи голямото сходство - че докато държавата се гърчи откъде да намери газ на поносими цени, български частни производители са си намерили доставчици на втечнен и тръбен газ на фиксирани цени за дълъг период от време, от 62,5 до 80 евро за мегаватчас от различни източници. Дали държавата да не приватизира подготовката на разните проекти с ЕК, стига да се обърне към доказано добрите, а не да прави корупционни схеми.