Скелет, открит в отдалечена част на Борнео, пренаписва историята на древната медицина и доказва, че най-старата известна хирургическа ампутация на крайник е извършена успешно преди около 31 000 години, обявиха австралийски учени.

Най-ранната известна ампутация на предмишница е записана върху 7000-годишен скелет, намерен във Франция през 2010 г., и досега експертите предполагаха, че подобни операции се извършват изключително в населени земеделски райони.

Откритието обаче показва, че ловци – събирачи от каменната ера, които са живели в днешната провинция Източен Калимантан в Индонезия, също са притежавали сложни медицински познания по анатомия и заздравяване на рани, предаде bg-voice.

“Това променя нашето разбиране за развитието на този клон на медицината”, каза Тим Малоуни, научен сътрудник в австралийския университет Грифит, който ръководи изследването.

Скелетът е открит през 2020 г. във внушителната пещера Liang Tebo, известна със своите стенописи на 40 000 години.

Заобиколени от прилепи и от време на време скорпиони, учените старателно премахнаха утайката, за да разкрият изключително добре запазен скелет. Липсваха само левият глезен и крак.

Основата на останалата кост на крака имаше необичайна форма, израстък над очевидно чистата фрактура, което показва, че и глезена, и стъпалото са били отстранени умишлено, обяснява Малоуни.

“Разрезът на костта е много чист и направен наклонено, всъщност можете да видите повърхността и формата на разреза през костта”, каза Малони на пресконференция.

Други обяснения за външния вид на костите, които биха могли да бъдат резултат от нападение на животно или нараняване от смачкване или падане, биха причинили фрактурата и заздравяването би било различно от състоянието, в което е намерен скелетът.

Зъбът и околните утайки показват, че скелетът е на поне 31 000 години и е принадлежал на човек, починал на около 20-годишна възраст.

Въпреки вероятната травма от ампутацията, лицето изглежда е оцеляло още шест до девет години след това.

Учените са стигнали до това заключение въз основа на наблюдения върху възстановяването на костите на краката.

Те смятат, че лицето не е претърпяло голяма следоперативна инфекция.