Очакваме Европейската комисия да обърне специално внимание на ситуацията на пазара на маслодайни култури и да приложи всички възможни инструменти, включително извънредни мерки, с цел смекчаване на въздействието върху производителите от Европейския съюз, заяви министър Явор Гечев по време на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Брюксел, цитиран от Министерство на земеделието. Сред другите горещи теми на срещата бяха пазарът на зърнени култури, устойчивата употреба на продукти за растителна защита и директивата за емисиите от промишлеността, предаде БТА.

Що се отнася до пазара на зърнени култури в България към момента, новата реколта от пшеница, ечемик и рапица вече е прибрана, но се отчита спад в количествата в сравнение с предходната – при пшеницата и ечемика с около 10 процента, a при рапицата с около 20 процента, обясни на своите колеги Гечев.

Той изрази безпокойството си от смущенията на пазара на слънчоглед, породени от конфликта в Украйна. Те налагат намирането на инструменти за бързо въздействие по отношение на възникналия пазарен дисбаланс, за да бъдат предотвратени по-сериозни икономически сътресения с дълготраен ефект, намаляване на конкурентоспособността на производителите, както и на жизнеспособността на стопанствата в сектора.

По думите на Гечев България се ангажира да положи максимални усилия за осъществяване на превозите на зърно за трети страни по транспортните маршрути и по всяко направление от железопътната мрежа и пристанищата си, както е заложено в плана за действие "Коридори за солидарността" между ЕС и Украйна.

В рамките на заседанието бе поставена и темата за устойчивата употреба на продукти за растителна защита. Аграрният министър изрази подкрепа към призива на Полша – ЕК да представи допълнителна и подобрена оценка на въздействие, която по изчерпателен и адекватен начин разглежда влиянието на предложения проект на регламент върху продоволствената сигурност на ЕС.

Европейските министри дискутираха и Директивата за емисиите от промишлеността. Според Явор Гечев тя на практика обхваща голям брой семейни ферми в селските райони, които не разполагат с възможностите на индустриалното животновъдство и са заплашени от прекратяване на дейността, което би довело до сериозни социални, икономически и финансови последствия, с пряко въздействие и върху продоволствената осигуреност на населението.

Земеделският министър добави, че увеличаването на натоварването върху компетентните органи ще доведе до допълнително забавяне при издаването на разрешителните, ще влоши инвестиционната среда и ще забави прехода на ЕС към чиста, кръгова и неутрална по отношение на климата икономика.

България поиска от Европейската комисия (ЕК) да приложи извънредни мерки заради смущенията на зърнения пазар още на неформалното заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство, което се проведе в периода 14-16 септември в Прага, Чехия. Тогава заместник-министър Георги Събев алармира, че след временното либерализиране на търговията, съгласно Споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна, до средата на август у нас са внесени над 650 000 тона маслодаен слънчоглед с произход Украйна. Количество, което се доближава до равнищата на внос за целия период на предходните две пазарни години.

Призивът беше подтикнат и от фермерските протести, които обхванаха почти цяла България на 14 септември. В 17 областни града селскостопански машини излязоха на шествия, за изразят своето възмущение от нерегламентирания внос на украинско зърно, високите цени на горивата, торовете и препаратите, както и някои от условията на Зелената сделка на Европейския съюз.