Безплатно саниране тръгва от средата на ноември, общините ще движат всичко (Графика)

Документи ще се приемат до 31 март 

Правилата за втория етап все още се пишат, тогава хората ще доплатят 20%

Голяма част от дейностите по санирането по плана за възстановяване ще минават през общините. Кандидатстването ще става изцяло електронно, като документите се подават от местната власт през системата ИСУН (Информационна система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България), съобщи директорът на дирекция “Жилищна политика” в регионалното министерство Добромир Василев.

Кампанията се очаква да стартира в средата на ноември, тъй като на 31 октомври приключва едномесечното обществено обсъждане на насоките за кандидатстване. Според Василев са получени доста коментари и част от тях ще бъдат отразени. 

   Правилото за определяне на това кои блокове ще получат пари, няма да бъде “пръв по време – пръв по право”, както беше при предишната национална програма за повишаване на енергийната ефективност на жилищни сгради, която бе финансирана от бюджета с почти 1,9 млрд. лв. При сегашната първо до 31 март догодина ще се съберат всички кандидатури и едва тогава комисия ще ги оценява и ще утвърди спечелилите.

   На практика програмата е разделена на две части, обясни Василев. Първият етап, за който бяха написани насоките, предвижда за саниране да се отпуснат 1,129 млрд. лв., като те трябва да покрият 100% от разходите.

Има и втори етап, чиито правила все още се подготвят, при него предвидената сума е 294 млн. лв. Тя обаче ще покрие 80% от разходите, другите 20% собствениците на жилища ще трябва да доплатят сами. Тъй като сумата е ограничена, а желаещите сигурно ще са много, има вероятност тези, които не успеят да се класират до 31 март, да останат за втория етап. 

   Както и в предишната програма могат да кандидатстват само регистрирани сдружения на собствениците на апартаменти в една сграда, като тази регистрация става в общината. Сдружение се прави, ако за това са гласували поне 67% от собствениците на идеални части в блока. 

   Новото в тази програма е, че след като бъде регистрирано сдружението, то трябва да сключи партньорски договор с общината. По-нататък процедурите ще движи самата община – тя ще кандидатства от името на сдружението и ще подава документите, а след евентуалното одобрение ще избере с обществени поръчки фирма, която да проектира топлоизолирането, друга фирма да го изпълни и трета за строителен надзор. Тя ще издаде и строителното разрешение, както по принцип предвижда законът. Разплащанията също ще минават през общината и хората няма да боравят с пари.  

Те обаче ще имат сравнително голям предварителен разход, който ще им бъде възстановен накрая. Той е за четири важни документа, без които не може изобщо да се кандидатства - за извършено енергийно обследване на сградата, за технически паспорт, за обследване и архитектурно заснемане на сградата (виж инфографиката). 

  Според Василев има общини, които вече са много активни и провеждат срещи с хората, за да им разясняват условията. Като примери той посочи Бургас, Габрово, Благоевград и Смолян. Това са всъщност четирите града, в които имаше най-много санирани блокове и по предишната програма.   

 В България има приблизително 3 хиляди жилищни сгради, които имат вече регистрирани сдружения на собствениците и те кандидатстваха по националната програма, но парите не стигнаха за тях. Според шефа на дирекцията те няма да имат никакво предимство сега и ще кандидатстват на общо основание с останалите, защото става дума за различни програми, а и така е било договорено при приемането на плана за възстановяване. Единственото им предимство е това, че спестяват една процедура.

  За кандидатстващите съществува един риск – ако не бъдат одобрени, няма да им бъдат възстановени средствата, които са дали за обследвания. Според Василев техническият паспорт на сградите така или иначе е задължителен, но резултатите от двете обследвания имат валидност 5 и 10 години. Ако дотогава топлоизолирането не се направи, после трябва да се извършват нови обследвания.

Освен това за разлика от националната програма, сега ако сградата се окаже с дефекти в конструкцията или с нарушена земетръсна устойчивост, няма да получи пари за саниране, дори всичко друго да ѝ е наред. В такива случаи собствениците на жилища в нея ще трябва да намерят начин сами да си отстранят дефектите.  

  Крайната оценка ще се прави по правилата на приетото миналата година постановление за усвояване на средствата от плана за възстановяване и устойчивост. В случая със санирането това ще се прави от комисия, която тепърва ще се създаде със заповед на регионалния министър. В нея ще влязат експерти от самото ведомство, като правилото изисква всеки проект да се гледа поне от двама различни членове на комисията. В насоките за кандидатстване вече са описани редът за оценяване по точкова система и критериите, на които ще се държи. 

   В новата програма за саниране не са включени само панелни и ЕПК блокове, а всякакви сгради. Базово изискване е да има поне 4 отделни жилища, както и поне 60% от площите вътре да са жилищни. Има и минимален праг на сумата, която може да се отпусне за саниране на жилищна сграда, както и максимален.

Според Василев обаче за последното са получени много коментари и вероятно праговете ще се преразгледат. (виж интервюто по-долу).  

Добромир Василев: Комисия в МРРБ ще има последната дума кой да получи пари

Законът за етажната собственост върши работа сега само при 100% финансиране

- Господин Василев, кога реално хората ще могат да кандидатстват за саниране по плана за възстановяване и устойчивост?

-   Срокът за публично обсъждане е едномесечен и приключва на 30 октомври. Това не означава, че още от 1 ноември ще може да се кандидатства, тъй като ни е необходимо време да обобщим многобройните бележки, които получаваме. Надявам се в средата на ноември процесът реално да стартира. 

-    Защо в насоките за кандидатстване има минимална и максимална сума, това не ограничава ли твърде малките и твърде големите блокове?

-    Не бих казал. Има генерално изискване сградата да има минимум 4 апартамента, за да се приемат документите, и поне 60% от помещенията в нея да са жилищни. Но отчитаме и референтните цени на материалите за санирането и другите разходи и това означава, че сграда с около 300-400 квадрата може да бъде допусната. Получихме доста коментари по този въпрос и вероятно ще свалим долния праг.

 Колкото до горния праг максимално допустимият ще позволи да кандидатстват и сгради с над 20 хиляди квадратни метра площ. Ако ги отнесем към един панелен блок, ще обхванем и доста големи блокове с над 10 входа и на над 8 етажа. Съобразили сме се с характера на жилищните сгради, които са кандидатствали по предишната национална програма за саниране. 

-    Съобразили сте се, но никъде не виждам какво предимство ще имат онези, които вече кандидатстваха, а парите не стигнаха за тях. 

-    За съжаление, така е договорена самата програма по плана за възстановяване и устойчивост. Тези две програми са различни, по старата например се искаше по-ниския клас С за енергийна ефективност, сега целим клас В.

-    Защо се налага да се сключват договори за партньорство между блока и общината? 

-    И предишната програма, и други проекти показаха, че най-добрите институции за санирането са общините. Тези договори се сключват с общината, тя трябва да провери всички документи и тя ще подава проекта в системата ИСУН. Ако проектът бъде одобрен, договорът се сключва с общината и тя е отговорна за реализацията и отчитането на санирането. 

-    Кой ще има последната дума дали сградата е избрана? Къде ще се намира комисията, която ще оценява?

-    Комисията ще бъде създадена със заповед на регионалния министър, следвайки правилата на правителственото постановление номер 114, което е за реда за оценка на всички проекти по плана за възстановяване и устойчивост. Един проект по правилата ще се гледа от двама оценители.

-    Какво ще стане, ако техническото  обследване на една жилищна сграда покаже, че по нея има дефекти и има нужда да се укрепи, преди да бъде топлоизолирана?

-    Нашите средства са целеви и са насочени само към подобряване на енергийната ефективност. Затова сме посочили специално условие – ще се одобряват само сгради, които са конструктивно здрави и са получили положителна оценка за сеизмична устойчивост. 

   Затова се изискват общо четири документа – енергийно обследване, техническо обследване, технически паспорт на сградата и архитектурно заснемане. Всички тези документи се издават от сертифицирани фирми.

-    Всички тези разходи трябва да бъдат заплатени от хората предварително, а това е немалка сума. Какво става с тези пари, ако проектът им накрая не бъде одобрен?

-   Ако кандидатът не бъде одобрен на първия етап, той може да кандидатства във втория, който ще стартира след 31 март 2023 г.  Издаването на технически паспорт на сградата така или иначе е задължително. Техническият паспорт е без давност. Обследванията са с 5 и с 10 години трайност.  

-    От много време се говори за промени на Закона за етажната собственост, които да опростят и улеснят процедурите по свикване на общи събрания, именно за да се създадат по-лесно сдружения на собствениците, които са задължителни за кандидатстването за саниране. Но тези промени може и да не минат през парламента или поне това да не стане скоро. Няма ли това да попречи на процедурите за саниране?

-    Промените, за които говорите, са основно насочени към т.нар. втори етап. На всички им е ясно, че санирането няма да е 100% безплатно завинаги. То ще приключи. Тези промени са насочени за улесняване на процедурите когато самите хора ще имат самоучастие в санирането. Законът в сегашния си вид върши работа, когато 100% от финансирането е осигурено с безвъзмездна помощ, но при следващите етапи, когато гражданите ще участват и финансово, тяхната заинтересованост трябва да е малко по-голяма. Затова в промените на закона е предвидена например възможността сдруженията на собствениците да имат свои банкови сметки. Тези сметки ще се използват после от банките, които да отпускат кредити на сдружението, за да си доплатят хората своята част. При 100% финансиране няма нужда от такива кредити.