Бюджетният дефицит на Китай е достигнал исторически рекорд от 980 милиарда долара през първите девет месеца на годината под въздействието на кризата с недвижимите имоти и данъчните мерки за стимулиране на икономиката. Това се посочва в анализ на официалните данни от Блумбърг, цитиран от БТА.

Между януари и септември дефицитът е 7,16 трилиона юана, според анализа на публикуваните вчера от китайското финансово министерство данни, което е почти тройно повече спрямо същия период на миналата година (2,6 трилиона юана).

Правителствените приходи са намалели с 6,6 на сто до 15,3 трилиона юана между януари и септември на фона на предоставените от властите данъчни облекчения за компаниите, за да бъде стимулирана икономиката, според данните на министерството.

Разходите са се повишили с 6,2 на сто до 19,04 трилиона юана с оглед на поставения от правителството акцент върху растежа и създаването на работни места.

Китайската икономика е възстановила растежа си до 3,9 на годишна основа през третото тримесечие въпреки здравните ограничения, според публикуваните в понеделник официални данни, ден след преизбирането на Си Цзинпин за трети мандат начело на страната, което обаче разтревожи пазарите.

Пекин си постави за цел растеж от около 5,5 на сто тази година, но според мнозина анализатори тя е непостижима.

Страната се сблъсква с криза в сектора на недвижимите имоти, който наред със строителството осигурява една четвърт от брутния вътрешен продукт.

През октомври цените на жилищата на вторичния пазар отчетоха най-силния си месечен спад от 2014 година.

"Пазарът на жилища продължава низходящата си тенденция, като се очаква търсенето в световен план да продължи да спада, а слабият юан ограничава възможността на централната банка да оказва политическа подкрепа", твърди анализаторът от "Кепитъл икономикс" (Capital Economics) Джулиън Евaнс-Причард.

Потреблението на домакинствата също е засегнато от постоянните локдауни и ограничения на придвижването - два основни елемента от строгата политика на Китай за "нулев ковид".