Притеснително е, че продължава бавенето на проекта за разширение на газохранилището - това означава скъпо и несигурно парно през зимата и ще се отрази върху живота на всеки
Запасите от природен газ, купен на ниски цени, са кратката рецепта зад енергийната независимост - словосъчетание, което експертите и политиците в цяла Европа използват толкова често през последната година.
В българския вариант зад него се крият два незавършвани през последните поне 10 години строежа – на газовата връзка с Гърция и на разширяването на газохранилището в Чирен. Точно тези две съоръжения са гаранция за нормален цикъл на работа на индустрията и складиране на природен газ, който да доведе до евтино и сигурно парно за всички битови потребители на “Топлофикация”.
Интерконекторът с Гърция вече работи, но не е достатъчна стъпка за “енергийната свобода”
- при пълен капацитет може да осигури около една трета от потреблението.
Затова е притеснително, че България продължава да се бави с другия стратегически проект - разширението на газохранилището в Чирен, което ще ѝ осигури евтини запаси от природен газ за зимния сезон. А евтиното парно остава мираж за още 3-4 години.
Разширяването и увеличаването на капацитета на газохранилището и изграждането на интерконекторите с Гърция и Сърбия са двата единствени възможни пътя страната ни да е енергийно независима от “Газпром” и да си осигури алтернативни доставки. Затова и
на книга те бяха приоритет на всички правителства
от времето на прехода. За тях започваше да се говори винаги около преговори с “Газпром” или пък в моменти, в които руската компания извива ръцете на партньорите си и спира доставките.
Днес ситуацията е още по-напрегната в условията на война и напълно врътнато от Русия кранче. И не е нужно да си енергиен експерт, за да разбираш, че с настоящото газохранилище страната ни не може да гарантира нито сигурно парно на потребителите, нито доставки за газифицираните домакинства. Да не говорим за промишлените предприятия, които работят на газ.
А пари за разширяване на “Чирен” има. Осигурено е и еврофинансиране, защото увеличаването на капацитета му е не просто проект с национално значение, важен е и за европейската енергийна свобода.
Особеностите на местния бизнес климат обаче го блокират
Резултатът - за разлика от останалите европейски страни България, освен че няма солидни запаси от природен газ, няма място и капацитет, където да ги съхранява. В същото време точно хранилищата и възможността да се складира синьо гориво са причината за това голяма част от европейските страни да очакват спокойно студените дни, а цените на природния газ да се връщат на нивата отпреди войната в Украйна.
В Европа потребителите, а и пазарите могат да си
отдъхнат - повечето държави притежават собствени газохранилища, които в момента са пълни над 93%. За сравнение в същия период на миналата година запълняемостта им е била 77. Работният обем на големите европейски газохранилища достига над 100 млрд. кубически метра газ. Такива съоръжения, в които през лятото се нагнетява газ, а през зимата се добива, притежават 18 държави - Германия, Франция, Италия, Австрия, Белгия, Нидерландия, Швеция, Испания, Дания, Словакия, Хърватия, Румъния, Чехия, Португалия, Полша, Латвия, Унгария. В ЕС са построени общо 160 газохранилища, като три четвърти от техния капацитет е съсредоточен в пет страни - Германия, Италия, Франция, Нидерландия и Австрия.
Освен гаранция за енергийна независимост на страните в ЕС газохранилищата са и възможност правителствата да управляват запасите от природен газ. Години наред обаче България изостава, разполагайки само с една, и то недостатъчна като капацитет опция за съхранението му.
Съоръжението в Чирен покрива много малка част от годишното потребление
- 550 кубически метра при около 3 милиарда, необходими за промишлеността, топлофикационните дружества и за битовото потребление. Две трети от самото потребление е през зимата, а 1 млрд. куб. м от него се консумират директно от топлофикациите.
И експертите, и политиците са наясно, че разширяването на капацитета на хранилището до очакваните 1 млрд. куб. м би могло да осигури работата на всички топлоелектрически централи през зимата при ниски цени на природния газ, както и да гарантира сигурни доставки за отопление и подгряване на водата от тецовете в големите и по-малките градове.
Идеята е не само да се разшири газохранилището, но и да се увеличи възможността за добиване на газ, тъй като в момента дори то да е пълно, могат да се изпомпват не повече от 4,5 млн. кубически метра на ден и така “Чирен” може да достави не повече от една трета от нужните на цялата страна количества през студените месеци, които са около 13 млн. куб. м дневно.
Държавата подготвя проекта за разширение на газохранилището поне от 10 г.
За този период са извършени технически и сеизмични проучвания, направени са модели на разширението, дори са открити и затворени няколко тръжни процедури, които, типично, са дълго обжалвани. Така не само че не се стига до реално строителство, но дори и оферти не са отваряни.
През 2013 г. модернизацията на Чирен е включена и в списъка на проектите от общ интерес на Европейската комисия, след това беше договорено отпускане на финансиране и от ЕБВР. В началото на тази година България дори получи и допълнителни безвъзмездни средства от Европейската комисия по механизма “Свързана Европа” и на практика половината от стойността на разширението ще бъде платена с евросредства - атестат колко стратегически важна за целия ЕС е тази възможност за осигуряване на енергийна независимост.
Така след 10-годишно протакане проектът в крайна сметка тръгна към финалната права. Беше решено едновременно да се извършва дейност по трите фази - надземна, подземна и довеждаща инфраструктура. През август бяха обявени три поръчки, независими една от друга, за да могат участниците в тях да покрият работата и гаранциите, тъй като става въпрос за обща сума от 518 млн. лв., при това без ДДС.
Целта на възложителя е до края на годината да се изпълни поне
надземната част, която дотогава ще получи разрешително за строеж. Тя е почти съгласувана като проект, мината е процедура по екологична оценка и ОВОС, като срокът на изпълнение е 600 дни.
И тук сюжетът отново става много български - забавяне или още по-лошо - спиране. Филм, който сме гледали с не един и два стратегически за страната проекти.
По подобие на дълго чаканата газова връзка с Гърция забавянето обрича на пълно замразяване проекта за диверсификация и независимост на България от доставките само по една тръба. И колкото и да е традиционно вече блокирането на най-различни проекти у нас, в случая не става дума за нечии частни интереси, а за реалната необходимост страната да си гарантира достатъчен запас, който да покрие със сигурност поне работата на топлофикационните дружества и индустрията през зимата, а и да осигури отопление и топла вода на хората.
Защо изобщо се допуска блокиране на обект от сферата на националната сигурност, е отделна тема. Големият проблем е, че скоро всеки българин може да си зададе въпроса докога ще плаща от джоба си неумението на институциите да гарантират бързи процедури, евтини доставки и енергийна независимост.
До хранилището водят 24 сондажа
Находището на газ край село Чирен, Врачанско е открито през 60-те години на миналия век и експлоатацията му продължава до 1974 г., когато то се изчерпва и се превръща в единственото газово хранилище в България. В него работят 24 експлоатационни сондажа, компресорна станция и съоръжения, които осигурят нагнетяването и добива на газ. Нагнетяването се извършва от април до октомври, а газ се добива от ноември до март всяка година.
-10 °
7 °
