Повече от 40 български космически проекта по програмата на Европейската космическа агенция са получили над 7 млн. евро

Перспективата е увеличение на българската вноска в Европейската космическа агенция, каза министърът в речта си на заседанието на Съвета на министрите в ЕКА

България има над 50 години опит в космическите технологии и капацитет за развитието им. Това заяви министърът на иновациите и растежа Александър Пулев на заседанието на Съвета на министрите в Европейската космическа агенция, което се провежда в Париж, Франция.

„Перспективата е увеличение на българската вноска в Европейската космическа агенция“, каза министър Пулев и допълни, че страната ни се интересува от намиране на потенциални партньори в технологиите, специално свързаните с CubeSats.

По думите му, разработването на нови услуги и приложения ще насърчи участието на малки и средни предприятия и стартъпи в космически проекти и приложения.

„Вярваме, че новоподписаното Споразумение с ЕКА тази година ще насърчи повече космически компании да участват в програмите и да увеличим инвестициите в космическата индустрия на България“, каза още Пулев.

Той подчерта, че сътрудничеството с Агенцията е донесло важни ползи за разработването на информационни системи за мониторинг на хидроенергийни резервоари, изграждане на космически оранжерии и производство на космическа храна. Също така и в разработване на комуникационни сателитни терминали; софтуерни платформи за агрегиране и анализ на данни от сателитни; наносателитни захранващи системи; наземно наблюдение на земеделски и горски територии и други.

Министър Пулев обсъди с другите министри и представители на държавите-членки на ЕКА потенциални партньорства на България в рамките на програмите на Агенцията.

Към момента световната космическа икономика се оценява на около 330 млрд. евро, а частните инвестиции на 12.2 млрд. евро. Европейската космическа агенция е инвестирала над 1 млрд. евро в иновации, които да се приложат в европейската космическа индустрия в периода 2018-2021. По програмата на ЕКА за „Разширено изследване на телекомуникационните системи“ са отворени най-малко 17 700 работни места. За следващото десетилетие се очаква пазарът на приложения за наблюдение на Земята да удвои приходите си от приблизително 2,8 млрд. евро до над 5,5 млрд. евро.

Повече от 40 български космически проекта по програмата на ЕКА са получили над 7 млн. евро. Това е за периода от подписването на първото споразумение с Агенцията за Европейска кооперираща страна през 2015 г. Общо са проведени седем тръжни процедури, по които са постъпили 127 български проектни предложения. Тази година България подписа ново Споразумение с Европейската космическа агенция. По осмата тръжна процедура се приемаха проекти до 22 септември т.г. В момента се оценяват 11 нови проектни предложения от България, а резултатите ще станат ясни следващия месец.

Български учени са разработили прибор за измерване на радиацията в орбита около Марс, който е част от международен спътник. Българска разработка е и космическата оранжерия, която ще пресъздава специфичните условия на околната среда за отглеждане на растения в космически условия. Между одобрените проекти са такива, които дават решения относно качеството на атмосферния въздух в градска среда, радиолокация на данни, модели за разработване на микробното разграждане на отпадъци, наблюдение на селскостопански площи и язовири и др.

Министър Пулев с Фредерик Нурланд - директор "Международни отношения" в главната щабквартира на агенцията в Париж
Министър Пулев с Фредерик Нурланд - директор "Международни отношения" в главната щабквартира на агенцията в Париж
С Тома Песке - френски аерокосмически инженер
С Тома Песке - френски аерокосмически инженер