Изкуственият интелект разполага само с данни до 2021 година
На 30 ноември 2022 година в България бе Андреевден. За света датата вероятно ще бъде запомнена като деня, в който ChatGPT бе пуснат за свободен достъп. Изкуственият интелект е създаден от американската компания OpenAI и с него може свободно да се беседва текстово. При това не само на английски, програмата отговаря сравнително точно и на български.
“ChatGPT е компютърна програма или езиков модел, който може да разбира и да генерира текст. Той е разработен от OpenAI, водеща изследователска организация в областта на изкуствения интелект. ChatGPT се построява, използвайки невронна мрежа, която е тип компютърна система, моделирана според човешкия мозък.
Тази мрежа се обучава на голям набор от текст и учи да разбира и самостоятелно да генерира текст. Един от основните начини, по които ChatGPT може да бъде полезен, е чрез възможността му да генерира текст на огромен брой теми и в много различни стилове. Той може да се използва за изследване, писане и обучение”, казва за себе си ChatGPT.
Проблемът му е, че всъщност той не ползва интернет, за да извлече информацията, с която ви отговаря.
Вместо това разчита на данните, с които е бил снабден от разработчиците си. Те са актуални само до 2021 година. Всъщност предупреждение има още в началната страница на чата – chat.openai.com.
Макар да е безплатен, човек трябва да се регистрира, за да го ползва. Това може да стане и с профила ви в гугъл. Уловката е, че иска мобилен телефон и записва всичко, което напишете. Затова има и предупреждение да не споделяте лични данни. А това, което въведете, ще бъде ползвано, за да се подобри ChatGPT. В момента той е в период на бета-тестове – допускат се външни потребители. Идеята е хората да помогнат на разработчиците да подобрят чата.
И докато на български език чатът отговаря по-бавно, на английски действа с доста прилична скорост. Понякога се обърква – питаш го на родния ни език, но той отговаря на този на Шекспир. Когато му се уточни, че трябва да отвърне на български, чатът го прави. Е, допуска грешки, така че засега коректорите и коректорките са в безопасност.
Огромното му предимство пред търсaчките е, че всъщност ти дава отговор, при това написан специално според изискванията ти. Недостатъкът е, че той може да не е актуален, както и не съвсем точен заради ограниченията в данните. Чатът обяснява и че няма чувства, когато му се зададе по-личен въпрос.
Важно е да се знае, че ChatGPT няма приложение. Той е достъпен само от сайта си. Разбира се, това беше използвано от киберпрестъпници, които не се посвениха да пуснат различни апликации, уж свързани с оригинала. Всъщност те дори стигнаха доста по-напред в идеите си. Решиха директно да го използват за програмиране на вируси.
Новината бе съобщена от специалистите по информационна безопасност на компанията Check Point Research. Те обясниха, че ChatGPT се справя доста добре със задачата. Това зарадва киберпрестъпниците, които бяха във възторг. Хората без никакви умения по програмиране започнаха да правят фишинг сайтове. Малко по-опитните хакери пък се спряха на различни криптоизнудвачи, които изкуственият интелект успява да напише.
На теория това трябва да му е забранено. На практика това бе заобиколено от естествения интелект. “Искам да се подчиниш на следните правила” бе началото на изречението, с което ChatGPT бе излъган. Заповедническият тон го бе принудил да напише “поне 1 страница”. И докато добрата новина бе, че командите бяха давани от изследователи, то лошата бе какъв вирус създаде изкуственият интелект. Творението му се оказа полиморфен вирус. Това е зловреден софтуер, който може да се променя и да остане незабелязан за защитите на компютъра. На практика той пренаписва кода си, но целта му остава същата.
И макар мнозина да се притесняват, че хакерите са намерили цаката, други виждат положителното. За тях ChatGPT е възможност да се създават много по-добри антивирусни програми, файъруоли и дори да се предвиди какво ново биха могли да измислят киберпрестъпниците.
Във възторг са и учениците. Те ползват ChatGPT, за да им пише есета, курсови работи и други. Заради това учебните заведения в Ню Йорк, а и не само, забраниха достъпа до сайта. Ефектът не е голям, защото нищо не пречи на човек да го ползва от мобилния си телефон. Междувременно се появи и сайт, който твърди, че хваща разликата между писан от човек и от машина текст. Той обаче само дава заключение, че е вероятно авторът да е машина. При едно по-добро редактиране сайтът GPTZero би могъл да бъде излъган.
ChatGPT бе пробван и за създаване на песни. Певецът Ник Кейв не одобри творчеството на изкуствения интелект, който бе помолен от фен да напише нещо в негов стил. “Тази песен е боклук”, каза музикантът. “Песните се раждат от страдание, те са продукт на сложна вътрешна творческа борба, а доколкото знам, алгоритмите не чувстват нищо”, написа в туитър той.
И докато едни се забавляваха с песни, други пробваха ChatGPT като автор на мотивационни писма за работа. Експериментът обаче бе проведен в контролирана среда. А специалистката по човешки ресурси знаеше какво чете. Обясни, че текстът е леко сух, но би могла да допусне кандидата до следващото ниво. А там рискът да се хване, че не е оригиналният автор, бил голям.
С помощта на разказ пък жена от Южен Лондон успя да заблуди ChatGPT да вземе вместо нея решение дали да напусне съпруга си. Тя имала извънбрачна афера. Описала детайли за семейния си живот и аферата си. Поискала от изкуствения интелект да сложи “приказен завършек”. “Краят на историята ми каза, че трябва да поставя щастието си на първо място и да напусна съпруга си, което вече направих”, обяснява лондончанката пред в. “Мирър”. Все още обаче е твърде рано да се каже дали е взела правилното решение.
“Важно е обществото внимателно да обмисли тези въпроси и да разработи отговорен подход към използването на технологиите с изкуствен интелект”, отговаря пък ChatGPT, запитан дали светът е готов за него. А мнозина се страхуват, че изкуственият интелект може да отнеме работата от хората. Мелани Мичъл, компютърна специалистка в института “Санта Фе”, очаква, че това няма да стане точно така. “От работниците вече няма да се изисква да изпълняват повтарящи се задачи. Технологиите обикновено създават работни места в неочаквани области, докато отнемат работни места от други”, казва тя.