По данни на БНБ през 2022 г. имаме чист износ на български капитали в чужбина в размер на 10 млрд. евро. Това е рекорд и се случва, защото условията, които се предоставят в страната не са изгодни за инвеститорите.
Това заяви проф. Гарабед Минасян, икономист от Института за икономически изследвания към БАН и бивш подуправител на БНБ, пред "БАНКЕРЪ".

За сравнение през 2020-2021 г. от България са изтекли 14.5 млрд. евро, напомни той.

Това са пари, които са изработени у нас и се изнасят зад граница. За същия период притокът на чуждестранни капитали е 8.5 милиарда.

За периода 2010-2020-та нетният приток на чуждестранен капитал се оценява на 13 млрд. евро, докато съвкупното нетно изтичане на български капитал в чужбина е 37 млрд. евро, т.е. близо три пъти повече.

В исторически аспект до 2009 г. притокът на чуждестранен капитал превишава чувствително изтичането на местен капитал. Ситуацията обаче се промени и днес най-бедната държава в ЕС е траен нетен износител на капитали.

Минасян е убеден, че инвестиционният климат в страната за последните години се влошава и това води както до отлив на чуждестранни инвестиции, така и до източване на български капитали зад граница.

Изтичането на такъв несъразмерно голям местен капитал, според Минасян, се дължи главно на четири основни причини.

Първо, действащият вече почти четвърт век паричен съвет предполага акумулиране на прекалено големи международни валутни резерви, които (в съответствие със Закона за БНБ) следва да се поддържат (инвестират) в държави с кредитен рейтинг ААА или АА.

В края на 2009 г. БНБ отчита такива резерви от 25 млрд. лева, докато в края на 2020-та те са вече 60 милиарда. Преобладаващата част от тях се поддържат в чужбина.

Второ, икономическият и инвестиционен климат у нас през разглеждания период е неблагоприятен и се влошава, поради което все повече местни частни инвеститори се ориентират към инвестиции зад граница.

Въздържането на местните инвеститори от дългосрочни инвестиции води до акумулиране на неизползвани финансови ресурси в местните търговски банки, които също се изнасят в чужбина.

Показателно е, че през последните четири години средногодишните лихвени проценти по краткосрочните кредити в България превишават (нерядко чувствително) тези по дългосрочните. Търсенето на дългосрочни кредити е прекалено ниско, а преобладава търсенето на краткосрочни, чиято функция е да осигуряват нормално протичане на текущото производство.

Трето, публичните инвестиции са на твърде ниско равнище. Те не предполагат мобилизация на свободните инвестиционни ресурси, които се насочват към реализация в чужбина.

Ниското равнище на публични инвестиции поддържа публичните услуги на незадоволително ниво, което допълнително отблъсква инвеститорите.

Четвърто, в страната се натрупват капитали с неясен произход (криминални или от сивата икономика), чиито собственици се стремят да ги изнесат в чужбина.