Все повече семейства контролират разходите си по пера по модела кеш стъфинг

Все повече семейства приключват месеца на червено заради поскъпването на живота. Харчат спестявания или разчитат на заеми за неотложни плащания.

Наскоро стана ясно, че интересът към така наречените бързи кредити у нас е рекордно висок, като най-често се вземат малки суми, за да бъдат покривани обикновени ежемесечни разходи за храната или битови сметки. Заради висока инфлация хората все по-трудно могат да планират как да разпределят правилно доходите си и това не е само български, а световен проблем. В почти всички социални мрежи съществуват рубрики или форуми, в които потребителите им търсят информация или споделят опит как по-добре да се управлява семейният бюджет.

Сред най-горещите теми в момента е кеш стъфинг - това е модел за оптимално управление на ограничени финанси за кратко време. Той предлага наличните пари предварително да се разпределят в различни пликове според очакваните нужди, например за храна, за електроенергия, за развлечения.

Най-силно той се рекламира от американския финансов гуру Дейвид Рамзи. 62-годишният консултант е автор на няколко книги по лични финанси и е водил радиопредавания по въпроса. Още докато е студент, започва да се занимава с продажба на недвижими имоти. На 26 г. вече разполага със значително бизнес портфолио за около 4 млн. долара, но и с кредити за 1,2 млн. В един момент се оказва, че не може да ги обслужва, и се принуждава да обяви банкрут през 1988 г. Необходими са му години, за да си стъпи на краката.

Докато го прави, дава съвети в местна църква на изпаднали в затруднение семейства как да се справят с натрупаните дългове. Написва първата си книга по въпроса през 1992 г. и е поканен да води специализирано предаване за финанси по радиостанция в Тенеси. Днес бизнесът му се оценява на 55 млн. долара, а Дейвид Рамзи често по време на лекциите си изважда своя портфейл, за да покаже, че

между четирите му банкови карти няма нито една кредитна

Клиповете за кеш стъфинг имат почти 820 млн. гледания в TikTok и в мрежата се появяват все повече последователи на този модел на семейно бюджетиране. Сред тях е Лиза Уидли, която е майка на три дъщери. Тя казва пред в. “Дейли мейл”, че е имала токсични отношения с парите около 40 г., или откакто се помни. Първо те не са достигали в нейното семейство, а после и в това, което е създала със своя съпруг.

“Приравнявах парите към щастието и винаги, когато се почувствах отчаяна, отскачах до магазините, за да купя нещо за дъщерите си. Това подобряваше настроението ми в краткосрочен план, но не решаваше проблемите ми по никакъв начин”, споделя тя. По време на пандемията вижда информация за кеш стъфинг и решава да опита.

Първоначално теглят целите заплати със съпруга си и ги разпределят в пликове според разходите, които им предстоят. Освен редовните суми за храна, електроенергия, транспорт, домашни стоки, дрехи, заделят и за предстоящи събития като рождени дни или развлечения. Ако нещо им остане, го поставят в плик за извънредни харчове или пък спестявания.

След като става по-умела в ръководенето на семейния бюджет по този начин, Лиза Уидли вече тегли само толкова пари, колкото е планирала да похарчи за месеца, като в средата му прави проверка как се справя. Старае се да не се отклонява много от заложеното като разходи, тъй като стремежът ѝ е да спести средства за семейна вечеря в ресторант или друго някакво развлечение. Дори когато иска да се поглези, го прави със спестени пари в брой, а не тръгва с банкова карта, защото е установила, че така харчи по-разумно.

“Контролирането на финансите чрез пликове е привлекателно, защото прави парите ви осезаеми. Самоконтролът винаги е по-лесен, когато видите как купчинката им започва да намалява. Плащането с карта просто няма същия ефект. Въпреки това, преди да се ангажирате с тази система, знайте, че тя може да не е най-ефективният начин да постигнете всички финансови цели”, коментира Прия Малани, директор на компания за финансови консултации. Тя се шегува, че подобно на дънките с ниска талия и кеш стъфинг не е нещо ново, а възраждане на тенденция, която вероятно е трябвало да умре преди известно време, но инфлацията е променила това. Всъщност

се връщаме към това, което са правили нашите

баби и дядовци с оскъдните си средства

“Като държите парите си в брой, вие по същество губите стойност от тях, което всъщност се опитвате да избегнете. Има вече по-добри методологии и достъпни високодоходни онлайн спестовни сметки. Но ако смятате, че се нуждаете от физическите пари пред себе си, за да управлявате бюджета си, давайте. Ако не друго, това може да ви помогне да изградите здравословен навик за дисциплина, който след това можете да прехвърлите в онлайн среда”, посочва Малани. Тя съветва подобно разпределение на средства по пликове

да се прави за предстоящи разходи в рамките на два месеца

За по-дългосрочни цели до две години да се използват спестовна сметка с висока доходност, а за всичко над този срок да се помисли за инвестиране.

Може да опитате и така нареченото обратно бюджетиране. При него вместо да планирате какво ще похарчите, първо избирате ваша цел за спестяване. Осигурявате за нея средства и след това разпределяте останалото за текущите разходи. “Независимо дали харчите за хранителни стоки, нощувки или друго, след като сте осигурили финанси за нещата, които са важни за вас, вие знаете с колко точно разполагате до следващия цикъл на заплащане и как да го разделите, без да задлъжнявате. Важно е да знаете къде отиват парите ви, но далеч не е толкова, колкото да останете настрана от дългове”, обяснява Малани.