Цените на храните се увеличиха значително през 2022 г. в страните от Европейския съюз, а яйцата са един от продуктите, поскъпнали най-значително, е заключението от излезлите по-рано този месец данни на Евростат. Според тях в началото на тази година цените на яйцата се повишават средно с 30 на сто в сравнение с януари 2022 г. Тогава те са били със 7 на сто по-високи от януари 2021 г.

България е на четвърто място сред страните от Евросъюза, в които през януари 2023 г. яйцата поскъпват най-много спрямо първия месец на предходната година (+72,4 на сто, по предварителни данни).

И все пак, по думите на Ивайло Гълъбов, председател на Съюза на птицевъдите в България, днес цените на едро на българските яйца са между най-ниските в ЕС. "Големият ръст се дължи на това, че вследствие на ковид кризата яйцата в България бяха много евтини през 2021 г. Тогава пазарната им цена не покриваше тяхната себестойност", посочи той в интервю за БТА.

Според Гълъбов птицевъдният сектор у нас в момента е в добро състояние и вероятно ще генерира над 2 млрд. лева приходи от продажби, което е от голямо значение за брутния вътрешен продукт на страната и за увеличаване на бюджетните приходи. "Българското птицевъдство може да обезпечи напълно вътрешния пазар с пресни яйца и охладено пилешко и патешко месо", сподели той.

Като най-голям проблем пред сектора, без ефикасно решение в настоящия момент, Гълъбов изтъква разпространението на птичи грип.

Що се отнася до тавана на надценките на определени хранителни продукти, който управляващите предлагат, председателят на Съюза на птицевъдите коментира, че всякакви регулации от подобен характер са лоши сигнали към инвеститорите, а още повече "подобна мярка е по-скоро популистка и едва ли ще доведе до поевтиняване на цените на дребно".

Следва пълният текст на интервюто:

- Какво е състоянието на птицевъдството ни към момента? Както знаем, всеки бранш има своите проблеми, кои са най-отявлените такива в птицевъдството и защо се е стигнало до тях? Как се справя браншът с проблемите?

- Птицевъдният сектор в момента е в добро състояние и вероятно ще генерира над 2 млрд. лева приходи от продажбите, което е от голямо значение за брутния вътрешен продукт на страната и за увеличаване на бюджетните приходи. Българското птицевъдство може да обезпечи напълно вътрешния пазар с пресни яйца и охладено пилешко и патешко месо. Най-големият проблем, който в настоящия момент няма ефикасно решение, е разпространението на птичи грип. Все още има резерви по отношение на ваксините и затова в ЕС се налагат търговски ограничения, когато се прилагат ваксини при необходимост в засегнати райони. За да намали въздействието на заболяването върху бизнеса, Европейската комисия е предвидила бързо обезщетяване на засегнатите ферми. За съжаление, в България имаме известни трудности с прилагането на европейското законодателство и това създава големи проблеми за фермерите.

- Повечето земеделски сектори искат отваряне на Стратегическия план за промени. Вие имате ли забележки към него и смятате ли, че има нужда от корекции?

- Безспорно има нужда от корекции, но е притеснително всяко забавяне. Ние апелираме за максимална оперативност, така че предвидените средства да се използват най-рационално и ефективно. Всеки отделен сектор трябва да определи стратегическите цели. Планът е само част от инструментите за тяхното постигане. Тези цели не може да бъдат определени без участието на браншовите организации. За съжаление, предходното редовно правителство даде приоритет на коалиционните споразумения, а не на диалога с бизнеса. На всички трябва да стане ясно, че Стратегическият план не са средства, които да се разпределят на отделните сектори. Освен това стратегическите цели пред българското земеделие трябва да са дългосрочни и да се изпълняват независимо от това коя политическа партия ще управлява.

- Какъв е капацитетът на българското птицевъдство към днешна дата – внасяме ли и откъде, изнасяме ли и закъде?

- Според Агростатистиката на Министерство на земеделието за 2021 г., ние произвеждаме 80 000 тона или 1 305 215 000 броя пресни кокоши яйца. Износът е 12 500 тона, а вносът - 2000 тона. Що се отнася до пилешкото месо, произвеждаме 117 000 тона, внасяме 88 900 тона, а изнасяме 19 000 тона. За нуждите на индустрията се внася голямо количество пилешко месо, основно от Полша, Румъния и Унгария. Много от него е замразено и това е сигнал за безпокойство. Производството на патешко месо е стабилно и се развива добре. След Франция и Унгария ние сме най-големият производител в ЕС.

- Във фокуса на общественото внимание последните две седмици е цената на яйцата. След излязлата европейска статистика за покачването й със 72,4 процента за последната една година, хората се питат защо и ще продължава ли да расте. Гледайки малко по-напред от предстоящите великденски празници, ще продължи ли сумата да върви нагоре или се очаква да се задържи на сегашните нива?

- Цените на едро без комерсиална опаковка, транспортни разходи и ДДС, според Евростат, в България са между най-ниските през последните няколко години. Големият ръст се дължи на това, че вследствие на ковид кризата яйцата в България бяха много евтини през 2021 г. Тогава пазарната им цена не покриваше тяхната себестойност. Нашата страна не е изолиран случай в ЕС. Подобна е ситуацията в повечето страни с развит туризъм. Днес цените на едро продължават да са най-ниски в ЕС и затова се откриха големи възможности за изгодни вътрешнообщностни доставки. Някои базови суровини в момента понижават своята цена, а това ще доведе до повишаване на производството и до задържане на цената. При по-голямо поевтиняване на зърното може да се очаква дори понижение на цената. В условията на война това обаче едва ли е реалистично. Цените на дребно включват и ДДС, който в България е най-висок в ЕС. Всъщност само България и Дания нямат диференцирани ставки за хранителните стоки.

- Как стоят цените на яйцата у нас на фона на останалите европейски държави?

- Днес цените на едро на българските яйца са между най-евтините в ЕС. Наистина потребителите се интересуват повече от цените на дребно. Но Съюза на птицевъдите не е компетентен да коментира цените на дребно.

- А по отношение на птичето месо как вървят цените – има ли покачване и в какъв диапазон се движи то? Вярно ли е, че внасяме много птиче месо?

- Цените на птичето месо се повишиха в началото на 2022 г., което помогна на производителите да преодолеят по-лесно последиците от ковид кризата и войната в Украйна. Затова ръстът при тях е много по-нисък на годишна база в сравнение с яйцата. В настоящия момент обаче българските производители трябва да преодоляват нелоялната конкуренция от страни, които спряха своя износ за Русия и осъществяват класически дъмпинг, който се отразява най-негативно на държавите, в които консумацията на замразено месо е сравнително висока, каквато е и нашата страна. Цената на едро на пилешкото месо е между най-ниските в ЕС. Евростат отчита по-ниски цени само в Полша и Нидерландия, които всъщност изпитват трудности след ембаргото на Русия. Наистина вносът на пилешко месо плавно се увеличава през последните години. Вносът основно е за нуждите на месопреработвателите и транажорните.

- Какво смятате за тавана на надценките на определени хранителни продукти, който управляващите ни предлагат – би ли сработила подобна мярка или би имала по-скоро негативен ефект?

- Всякакви регулации от подобен характер са лоши сигнали към инвеститорите. Нашата икономика е крехка и всеки един инвеститор е важен, без значение дали е български или външен. Още повече, че подобна мярка е по-скоро популистка и едва ли ще доведе до поевтиняване на цените на дребно. Най-вероятно търговците на дребно ще се принудят да използват буферни дистрибуторски фирми, за да преодолеят подобна регулация, ако бъде въведена временно. Това ще има негативен ефект в средносрочен план. Какво ще прави правителството, ако търговците на дребно намалят предлагането на определените стоки под регулация? Какво ще правим ние производителите на храни тогава? Действително правителството има известни основания да има претенции за по-ниски търговски надценки. Съвсем нормално е да търсят механизми да овладеят инфлацията. По-голям ефект от регулациите ще имат мерки за засилване на конкуренцията между търговските оператори и увеличаването на производството, за тотален фискален контрол на ВОП (вътреобщностни придобивания - бел. ред.) и импорта от трети страни. Въвеждането на диференцирана ставка на ДДС също не трябва да се пренебрегва, но това не е работа на временно правителство.

- Секторът има ли опасения от епидемията от птичи грип, която продължава да върлува по целия свят, променяйки пазарите и водеща до дефицити на някои места? Все пак мигриращите птици допринасят много за разпространението на вируса, а у нас тепърва предстои завръщането им.

- Наистина България е между страните с повишен риск заради географското си разположение в близост до големи водни басейни. През страната минават двата прелета по време на миграция на дивите птици. Ние имаме добър диалог с Министерство на земеделието и Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), и се надяваме, че ще обединим усилията на бизнеса и държавата, за да постигнем максимална ефективност. За съжаление, перспективите за нови ефикасни ваксини са все така неясни. През летните месеци високата температура прави вируса сравнително неустойчив и това ни дава надежда, че ще се справим и няма да допуснем ескалация на заболяването в България. Мерките за биосигурност на всеки отделен животновъден обект трябва да са безупречни. В същото време трябва да се вземат мерки от кметовете на малките села, където домашните птици много често са пуснати свободно.

- В големи световни градове, а отскоро и в София, се говори за тенденция за отглеждане на кокошки носачки в апартаменти. Имате ли информация или наблюдение за подобна мода у нас?

- Ние трудно намираме работници за фермите въпреки високите заплати и добрите условия на труд. Животновъдството не привлича младите хора. Затова бизнесът търси автоматизирани технологични решения. Апартаментите едва ли са най-подходящи за отглеждане на домашни птици, но в селата може да се осигурят добри условия за тяхното отглеждане. Ако високите цени променят отношението към животновъдството и българското село, можем само да се поздравим с едно положително въздействие.